Епохата на информационните варвари

Преди 15 години всички бяхме в плен на илюзията, че интернет пространството ще е територия на безкрайната свобода. В това мистично пространство се виждаше някакво осъществяване на максимално прозрачния рай на абсолютното знание и съответно окончателен край на варварската епоха, където битката за истина беше безпощадна, но твърде често безрезултатна. Днес вече е време да гледаме на този блян с меланхоличната емоция на несбъднат копнеж. Много е парадоксално, но всъщност основната илюзия на новата епоха просто не сработи - рязкото увеличаване на информационните потоци и на каналите за информация не осигуриха абсолютно познание, а по-скоро ни въведоха в епоха, в която дори и истината може да изглежда като лъжа. Това е драмата на новото информационно време. Крахът на утопията за истина и установяване на демоничната диктатура на постоянната пропаганда.
Пример от последните месеци. Разбиването на малайзийския самолет "Боинг" 777 на територията на Донецката народна република. Първо, ще се опитам да внеса малко разум. Има една поредица от документални филми "Air crash investigation" (Разследване на самолетни катастрофи), която препоръчвам на всеки, който се интересува от авиация, но и от разследване на загадки. От нея става ясно едно - разследването на всеки самолетен инцидент е дело трудно, бавно и се извършва стъпка по стъпка. Понякога разследванията траят с години, за да се стигне до истината. Защото авиацията не търпи подмяната, понеже разследванията там се правят, за да спасяват в бъдеще човешки животи. Всеки, който твърди, че знае причината за един такъв инцидент 24 часа или 48 часа след неговото случване, е абсолютен лъжец или поне яростен манипулатор, който паразитира върху трагедия в името на конюнктурни цели.
В този смисъл трагедията с "Боинг"-а става двойна, защото, вместо да започне да се търси истината, случката бе използвана за скоротечна и истерична пропаганда и то моментално. Както черно се пошегува някой - самолетът още падаше от небето, когато вече имаше сайтове, които пишеха, че той е свален от проруските сили в Украйна, едва ли не по заповед на Путин.
Сега да направим едно отклонение. Не казвам, че възможният сценарий не е точно такъв. Но никой не може да твърди и обратното. Просто няма как някой да знае какво е станало, докато останките не бъдат огледани съвестно и разследването не започне по нормални процедури. Вместо това обаче украинският президент Петро Порошенко веднага обяви случката за терористичен акт. Откъде ли идва това свръхзнание? Да не би шоколаденият олигарх внезапно да се сдоби със знания за авиация и бойна технология? Подобно твърдение не само е пропагандно, то е гавра с живота на всички хора на борда на самолета, защото ги превръща в посмъртни пешки на политическа игра.
Но смисълът от този текст не е да търси истината за самолета. Изведнъж интернет пространството бе залято с изобилие от версии, повечето от които лъжливи до мозъка на костите си. Интригите подмениха информацията, а налудничавите коментари иззеха територията на фактите. Това е смъртоносен коктейл за несвикнало съзнание. Оказа се, че многообразието от гледни точки всъщност е само оптическа илюзия, защото, вместо в търсене на истината, журналистиката се превърна в инструмент за бичуване. Какофонията от версиите превръща търсещия истината човек в безкраен читател на всевъзможни измислени сайтове, който носи митологичната надежда, че истината е като разбит самолет - частичките от нея са разпилени навсякъде и той може да ги събере в едно, за да конструира правилна версия на случилото се. Това обаче също е илюзия. Никой не е в състояние да събере цялата истина, особено ако се води по безкрайнитe гласове, защото светът, вместо да става единен, се разпадна на отделни версии за реалността и те в повечето случаи нямат нищо общо помежду си. Днес вече не съществува свещеният статут на очевидеца, защото всички са станали очевидци. Или поне така си въобразяват. Очевидството по този начин е вид слепота, защото никой не може да интерпретира реалността обективно и така информацията, вместо да търси истината, става просто инструмент за потвърждаване на политически впечатления или внушаването на идеологеми. Само така можем да си обясним феномена на това, че хора, които се намират на хиляди километри от мястото на един инцидент, са готови да извадят версия за случката и убедено да обвиняват всички, които не споделят тяхното мнение, че са проводници на злодейска пропаганда. Съвсем сериозно като аргумент се вадеше, че няма начин да не са руснаците, защото през 1983 година свалили корейски самолет. Ама то и украинците през 2001 година свалиха самолет, ама това никой не го вади като доказателство. Което доказва разпада на очевидностите. Светът днес се състои от аутисти, които не искат да имат нищо общо един с друг и съществуват удобно единствено в политически санитарните пространства на главите си.
И ето как светът вместо в бъдещето цопна обратно в епохата на варварството. Това е информационно варварство, при което никой не е в състояние сам по себе си да обхване световните мащаби, защото не получава информация, а само многобройни версии. Това не води до активизъм, а точно обратното - до някакъв варварски страх от всичко наоколо. Именно това разпадане на света и на реалностите е причината за навдигането на национализма отново. Национализмът е подсъзнателен опит да се подреди света по някакви архаични стойности, които обаче все повече губят ценност в забързаната епоха на информационното варварство. И това прави постигането на истината не само невъзможно, а трагично абсурдно. Медиите не освободиха информацията, те превърнаха информацията в инструмент и сега всички сме жертви на този извратен и изкривен процес. Замерването с клипове, с фалшиви заглавия от странни сайтове, с яростното изкривяване на новините и използването на журналистиката като ритник в топките, е признак за тази варварщина, за завръщането към епохата, в която шамани гадаеха по кучешки вътрешности или по движението на звездите в мъгливото небе.
Отвъд всичко това със сигурност има някаква истина. Отвъд цялата пушилка на информационните спецефекти със сигурност има отговор на всички въпроси. Но варварството не се интересува от отговори. То иска само да е сигурно, че вътрешните демони са успокоени и така до следващия път, когато информационната буря ще се разрази с неподозирана сила, за да покосява планетарните мозъци. Това е най-страшното - никой вече да не се интересува от истината.
Тя само пречи на информационните варвари да водят необезпокоявани своите войни, които никога няма да имат край.