Енергото дължи обезщетение на домакинствата заради липса на ток

На потребителите, останали без ток и след 29 ноември заради снега, паднал в последния уикенд на предния месец, електроразпределителните дружества дължат обезщетение. Това смята председателят на Комисията за енергийно и водно регулиране (КЕВР) Иван Иванов, който заедно с министъра на енергетиката Румен Радев бе изслушан в Народното събрание по казуса.
От казаното от двамата се разбра, че ЕРП-то, отговарящо за Южна България, се е справило с авариите в рамките на вътрешна процедура за ограничителен режим заради по-малкото щети. Другите две дружества Север и Запад, са подали заявление до министъра на енергетиката, че искат да използват процедурата, позволяваща им снабдяването с енергия да бъде спряно, за да може да се отстранят авариите.
Радев обясни, че неговата заповед за ограничителния режим за дружеството, отговарящо за Западна България, е била до 24 часа на 29 ноември, а на северното - до 20:50 ч. на 29 ноември. За това са били уведомени както КЕВР, така и Европейската комисия. На тази база е и заключението на председателя на енергийния регулатор. В момента обаче, комисията прави пълна проверка на електроразпределителните дружества и Иванов обеща в изводите и последствията от нея ведомството да бъде безкомпромисно.
Назначената от регулатора проверка в трите дружества ще установява дали изпълняват изискванията, които имат по общите условия с потребителите, които са част от лицензите им. Иванов подчерта, че в условията на ограничителен режим, въведен със заповедите на министъра, дружествата не дължат обезщетения. Затова проверката по този показател ще обхване периода след неговото изтичане. По закон обезщетението е 30 лева еднократна сума при липса на ток до 24 часа и по 20 лв. за всеки следващи 12 часа.
Иванов напомни, че по правило дружествата имат 2 часа срок да възстановят електроподаването при прекъсване в градски районни и до 4 часа в извънградски. А ако ситуацията е такава, че не могат до 8 часа да възстановят захранването, са длъжни да уведомят гражданите чрез медиите.
В обхвата на проверката е и това дали дружествата са спазили изискваното по наредба два пъти в годината да представят обходен лист за проверка състоянието на съоръженията, дали са установили някакви проблеми и дали те са отстранени.
Иванов посочи, че КЕВР може да дава указания на дружествата, но също и да съставя актове за административни нарушения, както и предложения за принудителни мерки.
"Всичко ще бъде направено и ви уверявам, че КЕВР ще бъде безкомпромисна", обяви той от парламентарната трибуна.
В разгара на последствията от снежната буря в уикенда на 25-26 ноември министърът на енергетиката посочи, че инвестициите в годините назад в електропреносната мрежа не са били достатъчни и при това положение няма как да не се стига до толкова тежки аварии.
Иванов от своя страна обясни вчера, че през последните 6 години до 2023 г. включително трите дружества са получили одобрението на КЕВР за общо 1,2 млрд. лв. инвестиции в прилежащите мрежи.
"КЕВР в определени случаи намалява поисканите разходи, но само оперативните, а инвестициите се се уважават по искане на дружествата. Ние дори ги стимулираме да осъществяват заявените инвестиции", обяви той.
Иванов посочи, че през 2017 г. и трите компании са имали известно неизпълнение на обявените вложения и затова са били санкционирани - с 14 млн. лв. Северното и жното - с 11 млн. лв. и с 8 млн. лв. - западното дружество.
Той увери, че от 2017 г. насам се проверяват всяка година вложените инвестиции и тъкмо при такава проверка е установена липсата, заради която е наложена санкцията на трите ЕРП-та.