Енергиен блекаут

Президентът на Беларус Александър Лукашенко, известен като "последният диктатор на Европа", нарече текущия си спор с "Газпром" във връзка с цената на газа, която страната му консумира, "газова война". Пресен е споменът за това как подобен спор между "Газпром" и предишното ръководство на Украйна лиши България от газ през януари 2009 г. А играта "има-нема" на "Газпром" с България и Румъния за това откъде да мине маршрутът за "Южен поток", също бе наречен от медиите "газова война".
Сигурно има връзка, че Лукашенко даде убежище на колегата-диктатор на Киргизстан Курманбек Бакиев, докато Москва подкрепя новото ръководство на тази страна. Няма съмнение, че Кремъл и неговият външнополитически придатък "Газпром" ясно показват на "близкото си зарубежие", че послушанието се поощрява, а непослушанието се наказва. Ясно е също, че новият български премиер силно ядоса руското ръководство с отказа си, макар и все още неофициален, от петролопровода "Бургас-Александруполис" и от АЕЦ "Белене".
България е уникална с много неща, но винаги съм се чудил как е възможно вече двадесет години да нямаме ясно формулирани национални интереси, включително в сферата на енергетиката, в която страната ни беше регионална сила. Тоест да не се ръководим от това, дали ще ядосаме Кремъл или ще се харесаме на Белия дом, а от националния си интерес. Впрочем на такъв ветропоказател никой съюзник няма доверие.
Виждам заплаха в това, че премиерът очевидно възприема енергетиката като комунистическо наследство, което трябва да смачка. За съжаление жертвите на енергийните войни, били те между държави или държавни институции, са гражданите. Доколкото следя медиите в родината, природният газ скача с поне 25% от юли, което ще се отрази върху цената на парното. Има реален риск стотици хиляди да се откажат от парно и да предпочетат да се отопляват с ток, чиято цена също ще се увеличи, но в по-малка степен. Така е възможно да се стигне до срив на цялата енергийна система. Такъв "блекаут", прекъсване на тока и невъзможност за възстановяване на мрежата, е бил избегнат по чудо по време на януарската криза през 2009 г., когато той е рискувал да удари няколко балкански страни едновременно. Подобна катастрофа посред зима е по-страшна от голямо земетресение, защото възстановяването на енергийната система е много трудна задача.
Брюкселски експерти също предупреждават за експлозия на феномена "енергийна бедност" и от риск милиони българи, македонци, сърби и други да преминат на отопление с дърва, тъй като няма да имат друга алтернатива. Екологичните и климатични аспекти особено вълнуват брюкселските чиновници, но това едва ли е най-тревожното.
Енергийна бедност е понятие, което означава финансова невъзможност за едно домакинство да осигури нормална температура в жилището си през отоплителния сезон. На теория държавите в ЕС са длъжни да следят за размерите на феномена и да прилагат механизми за подпомагане на тази категория хора.
Проблемът е, че енергийно бедните у нас могат да се окажат ужасно много хора. Градските и районните топлофикации са крайно неефективни и заради колосалните загуби по трасето цената на топлото е непосилна както по местни, така и по международни стандарти.
Тук, в Брюксел, много хора недоумяват как е възможно в София например да ползваме топло, което идва по тръба от десет-петнадесет километра разстояние. Разказвал съм на учудените си събеседници, как снегът по трасето се топи и как на места тръбите с разкъсана изолация стърчат във въздуха и изпущат пара.
И понеже навсякъде цените са пазарни, получва се парадоксът, че едновременно сме страната с най-ниски доходи, с една от най-студените зими, и с най-скъпо градско отопление. Последиците от масовия отказ от парно обаче изглеждат още по-страшни от високите сметки.
Странно е също, че при толкова много компетентни международни институции цели двадесет години не е направено нищо за заместването на наследената от миналото система на "дистрикт хийтинг", сегашните ни топлофикации, с нещо по-икономично.
В Белгия, където живея, градско отопление няма. В мазето на всяка сграда има горелка на газ или на мазут, която осигурява нейното отопление. Загуби по трасето няма, а сметката ми е по-ниска, отколкото плащах в София.
Вместо похарчените огромни пари за модернизиране на така наречените "абонатни станции" в блоковете може би е било възможно да се адаптират за генериране на топлината, необходима на самата сграда. Освен ако, разбира се, съкооператорите не са унищожили или запушили комините.
Мисля си, че това би трябвало да бъдат въпросите, за които премиерът на България би следвало да вземе мерки сега, докато грее слънце. Защото при блекаут няма да има телевизии, по които да ни обясни кой всъщност е виновен.