Енергетиката през 2020: Геополитика, а не икономика

През отиващата си година пандемията стана удобен параван за оправданието на геополитическите сблъсъци, които се разиграват в енергетиката. Там интересите на големите отдавна са изместили икономиката. В тази област, когато Русия и САЩ се ритат, отнасят го държави като България. Пример в това отношение са проектите за АЕЦ "Белене" и за газопроводите.

Процедурата за избор на стратегически инвеститор за АЕЦ "Белене" наистина е замряла, призна енергийният министър Теменужка Петкова през есента. За това обаче бил виновен само и единствено коронавирусът. Според Петкова кандидат-инвеститорите трябвало да се запознаят с обемистата документация, струпана в специална "информационна стая" в сградата на НЕК. Заради пандемията и ограниченията в пътуванията обаче чуждестранните компании не могат да командироват експерти в София да четат папките. Изминати са четири етапа от процедурата и в момента сме на фаза пет, зациклила заради КОВИД-19. Народните представители от БСП Васил Антонов и Таско Ерменков тогава обвиниха правителството, че умишлено бави проекта "Белене", изтъквайки като аргумент, че в прясно публикуваната от Министерството на енергетиката обновена енергийна стратегия с хоризонт до 2050 г. никъде не се говори конкретно за АЕЦ "Белене", само бегло се споменава за някакви два ядрени блока с мощност по 1000 мегавата. 

Аргументи

След като през лятото на 2016-а НЕК бе осъдена от руския изпълнител на проекта "Атомстройекспорт" да плати 1,2 млрд. лв. за поръчано и произведено оборудване за "Белене" и погаси дълга си в края на същата година, правителството на ГЕРБ започна да търси аргументи за възобновяването на проекта, който спря четири години по-рано. През есента на същата година кабинетът одобри процедурата за търсене на стратегически инвеститор. Конкурсът за него трябваше да е готов до 31 октомври. Тогава енергийният министър Теменужка Петкова твърдеше, че основният инвеститор може да бъде избран още в началото на 2019 г. Вече изтича и 2020 г., но подобно нещо не се задава.

Въпреки че посмекчи тона, засега правителството не се е отказало от идеята втората атомна централа да се строи без държавни гаранции. Но АЕЦ "Белене" няма как да стане без тях, затова обявената процедура най-вероятно ще завърши с поредното прекратяване на проекта, твърди анализаторът Евгени Кънев. Според бившия изпълнителен директор на НЕК Петър Илиев проблемът около АЕЦ "Белене" не са държавните гаранции. Кандидат-партньорите по-скоро са притеснени да не стане така, че да направят разходи, а после проектът да бъде прекратен по политически причини. Истината е, че засега основният аргумент на правителството за започването на строителството е наличното оборудване. Притесненията обаче възникват от неспособността му да посочи аргументирано икономическата логика в реализацията на проекта. Бившият енергиен министър Румен Овчаров твърди, че "ако още се помотаем с АЕЦ "Белене", ще купуваме ток от Турция, колкото и да е скъп". В даден момент България ще бъде принудена да затвори ТЕЦ-овете си заради своите ангажименти към Брюксел.

Визита

От посолството на САЩ у нас през ноември официално съобщиха, че посланик Херо Мустафа е посетила АЕЦ "Козлодуй" и е обсъдила с ръководството на централата "хибридно" решение за платеното оборудване за "Белене", като е предложила то да се използва за превръщането на "Козлодуй" в "енергиен център за бъдещите поколения". Според САЩ "успешният хибриден проект би гарантирал голям обем от безопасна, надеждна, безвъглеродна енергия за българските граждани, като същевременно укрепва енергийната независимост и сигурност на България". Странно защо подобна важна среща се проведе в отсъствието на премиера, но ако тези цитати се преведат от празния дипломатически на нормален език, разбираме, че новият по-голям брат ще се бори докрай, за да доведе до провал строителството на "Белене". Според експерти става дума за политическо "разтягане на локуми", съпроводено със сложни технически проблеми, свързани с експлоатацията на руския реактор с чуждо гориво. И никой от ядреното съсловие не би се наел да го приложи поради една причина - твърде рисковано е. Eвропейската комисия има изисквания за безопасността при подобен тип експлоатация, които няма как да бъдат покрити. Това обаче не е пречка от американска страна да се правят "научни изпитания", които струват милиони за сметка на българските данъкоплатци. Не по-малко важно е и кой ще носи отговорността за "хибридния" проект. Руснаците няма да поемат юридическата гаранция за бъдещи, не дай Боже, аварии или рекламации в хода на експлоатацията му. В допълнение - за строеж на нови мощности в АЕЦ "Козлодуй" няма нито проект, нито площадка, няма даже геоложки проучвания за бъдеща такава, както и лиценз за нея.

Липсват анализи

Възможността оборудването, доставено за "Белене", да се инсталира като нов блок в "Козлодуй" неведнъж е коментирана през годините, в които проектът за втора атомна централа у нас е замразен. Дори в решението на Народното събрание от март 2012 г. за прекратяване изграждането на "Белене" е записано, че "възлага на министъра на икономиката, енергетиката и туризма да извърши необходимото за изграждане на нова ядрена мощност на площадката на АЕЦ "Козлодуй", като се използва платеното оборудване". Макар че трябваше да се докладва какво е свършено по тази точка, това и досега не е станало с анализи и разчети. По последна информация предложението сега е доставеното и консервирано руско оборудване на площадката на "Белене" да се използва в комбинация с нова турбина от американската "Дженерал Електрик" за изграждането на Седми  блок в "Козлодуй". Доминиращо е експертното мнение обаче, че монтирането на оборудването от "Белене" в "Козлодуй" не е възможно, защото то е изработено за друга лицензирана площадка и не може с лека ръка да бъде местено.

Тъкмо се размърдаха проектите за "Белене" и продължението на газопровода "Турски поток" през България, и у нас през есента скоростно долетя американският помощник държавен секретар по енергийните въпроси Франсис Фанън. В София той разкритикува правителството за продължаващата енергийна зависимост от Русия и остарелите технологии за АЕЦ "Белене", препоръчвайки на властите да се фокусират върху първата ядрена централа в Козлодуй. Разкри и опита на Борисов да маскира "Турски поток" като "Балкански поток". Тогава премиерът отново заговори за Седми блок на "Козлодуй", подчертавайки, че ще се прилага нова, американска технология. Даже заведе под дъжда агитката си от джипката на нивата от 55 дка, където би трябвало да бъде новата мощност. В опита си да балансира между интересите на новия Голям брат и Русия, Той започна да действа на принципа "всекиму по нещичко". Затова засега не затръшва вратата и за гьола - проекта АЕЦ "Белене". Затова бърза и с газовата връзка с Гърция, та ако по "Балкански поток" тръгне руска суровина, от Гърция да потече американски втечнен газ, доставян от терминала в Александруполис. 

Подозрения

Много експерти веднага заподозряха опит на премиера да се "подмаже" на американците, за да не наложат санкции на т.нар. Балкански поток, който всъщност е разширение на "Турски поток" през България. Самите американци обявиха, че за тях това е руски проект, който засилва зависимостта на страната ни от руския газ.

Последните идеи за Седми блок в "Козлодуй" изглеждат изненадващи и от гледна точка на твърде късия живот на това правителство - в най-добрия случай до март 2021 г. А това прави проект от подобен мащаб почти неизпълним и с голяма вероятност отново ще остане за в бъдеще, ако следващите управляващи изберат тази визия за енергетиката. От всичко казано излиза, че след 40 години бъдещето пред АЕЦ "Белене" е все така мъгляво. Ясно е само, че проектът ще продължи да е като воденичен камък на държавната шия, тъй като самото съхранение на оборудването струва немалко пари. Предстои и процедурата по реконсервация на технологията, за която НЕК ще плати на руската компания производител "Атомстройекспорт".

За близо 40 години построяването на втора атомна електроцентрала в България доби легендарен статут. Парадоксално е колко пари се изсипаха в нещо, което още не съществува. Все пак има някаква светлина в тунела. Тя идва от решението на Брюксел да включи атомната енергия като една от мерките в "Зелената сделка" на Европа. 

Историята на VII блок

Историята на VII блок на АЕЦ "Козлодуй" скоро ще стане почти толкова заплетена, колкото е казусът АЕЦ "Белене". Първият кабинет на Борисов започна да обсъжда VII блок на "Козлодуй" през 2011 г. - година, след като премиерът нарече проекта "Белене" гьол. 

През 2012 г. американската "Уестингхаус" бе избрана да направи предпроектното проучване за изграждане на VII блок. Според договора, подписан от тогавашния енергиен министър Делян Добрев, тя трябва да представи социалноикономически анализ, оценка на икономическата целесъобразност, както и анализ на наличните технологични възможности за новата мощност. Малко преди да подаде оставка през 2013 г., премиерът Борисов обеща, че "Седми реактор на "Козлодуй" ще бъде изграден, защото вече е започнала процедура". 

"Стойнев се върна от САЩ със седми реактор за "Козлодуй", са заглавията в медиите, когато следващият министър на икономиката и енергетиката Драгомир Стойнев се прибира от САЩ. След консултации с всички български партии през 2014-а "Уестингхаус" подписа акционерно споразумение за разширяване на ядрените мощности в "Козлодуй". 

През 2015 г., при втория кабинет на Борисов, нещата се обръщат. "Няма да подкрепим споразумението, подписано от правителството на Орешарски, за стратегическо партньорство с "Уестингхаус" за Седми блок в АЕЦ "Козлодуй", съобщава от парламентарната трибуна премиерът.

Няколко месеца по-късно искаме от "Уестингхаус" да бъде партньор в проекта за VII блок с 49%. "Това условие поставя България", обяви министърът на енергетиката Теменужка Петкова. Условието било компанията да стане стратегически инвеститор. Американците обаче не се съгласяват и кабинетът "Борисов 2" се отказва от преподписването му. 

Всъщност историята започва доста преди управлението на Борисов. Неофициално началото на идеята е още от 2001 г., когато тогавашният директор на централата Йордан Йорданов заговаря за Седми и Осми блок, но с различна визия. В доклад на АЕЦ "Козлодуй" - "Основни предизвикателства и цели" до 2020 г., публикуван през 2010 г., също е заложена "възможност за изграждане на заместваща мощност". Дали това щe стане - никой не знае.