Емил Спасов пред Nostrabet: Драган Шолак излъга Левски
Емил Спасов не е просто огромна легенда на Левски, а си е направо една от иконите на „сините“ и затова Nostrabet го потърси, за да коментира пролетния фалстарт на тима и провалената сделка за собствеността на клуба. В хода на разговора Спасов засегна и болните теми за родния футбол и спорт. Ще бъде хубаво, ако властимащите у нас се замислят върху това, което Емил Спасов казва, защото когато голямо футболно име като него коментира злободневни въпроси, думите му безспорно имат тежест.
Г-н Спасов, защо Левски изгуби първия си мач през втория полусезон?
Защото отборът на Черно море ни надигра. За мен като цяло Левски не игра добре и лошото е, че не е отсега, тъй като това, което видях, се случва още от есента. Нашият отбор трудно създава положения, а отделно не може да реализира това, което създава. През първото полувреме например, доколкото си спомням, ние имахме три удара във вратата, а през второто нито един. Няма как да печелиш, ако не биеш вратата.
Нещо хубаво видяхте ли поне в играта на „сините“?
Ако трябва да съм честен, до гола не играхме лошо, бяхме по-активни и доминирахме. Но дори, когато играхме добър футбол, нямаше резултат. После падна този нелеп гол, за който действително Ники има вина, че не съумя да избие над гредата. Всеки обаче бърка, но не е там проблемът.
Къде е тогава?
Проблемът е, че трудно създаваме положения и когато създадем такива, не ги реализираме. Цяла есен също беше така. Левски играе, подава си топката, създава положения и не може да ги реализира. Сега даже и това липсваше - създаването на положения. Казвам, че като цяло не играхме добре, защото обичам Левски и не искам да прикривам истината.
Теренът обаче също пречеше да се твори и гради?
Съгласен съм, но теренът беше еднакъв и за двата отбора. Само не разбрах, защо нашите падаха три пъти повече от съперниците на земята и защо с тези обувки се пързаляха по терена. Има нещо сбъркано в цялата тази работа, както и в подготовката. Един месец се подготвяха на прекрасни терени в Дубай, а знаем, че през февруари у нас е така. Дори други години по това време е било и по-студено, и по-замръзнало, и Левски е играл и на по-лоши терени. По това време на годината обаче терените са такива и не трябва да се търси оправдание с тях. Но какво правят нашите един месец на топло, като знаем какъв ще е теренът в началото на първенството. Върнаха се една седмица по-рано, трябваха им адаптация, аклиматизация, условия, след като там играха на перфектни терени и на топло.
Но в България само три терена имат отоплителна система, ако всичките имаха, терените щяха да бъдат изрядни и през февруари.
Аз винаги съм казвал,че нямаме футбол, защото нямаме условия за правене на футбол и бази. Малко са базите ни, една или две, на които да се тренира, да се упражнява тази любима игра футбол и да се изграждат футболисти. Но за това вина не носят клубовете. Вината е изцяло на държавата. Ние изоставаме, тъй като липсват бази, на които да играят и да тренират децата. Не може България, която в миналото е била водеща във футбола, да няма стадиони, бази и игрища и да унищожаваме футболистите си, включително и най-малките. Дълги години съм в БФС, работя и с деца, но как да упражняваме футбола, като няма къде да тренираме.
Защо държавата е обърнала гръб на футбола?
Това могат да го кажат само политиците. Най-лошото е, че тази наша държава от години не си мърда пръста за спорта и футбола, и те вървят надолу с всеки изминал ден. Зали ли имаме, терени ли имаме, бази ли имаме? Ако не са няколко президенти с пари начело на наши клубове, и да влагат свои средства, ние и това ниво няма да имаме. С всички сили и средства ръководството на тази държава пречи и нехае за развитието на спорта и футбола.
Така казано излиза, че сделката за собствеността на Левски е била обречена и закономерно се е стигнало до неуспешния край на преговорите?
Това е съществена причина. Но Шолак от 6 месеца знаеше, че стадионът на Левски не му го дават за 50 години, както той искаше. Дори обаче законите са такива, управляващите в България могат да ги променят. Да приемат нов закон, с който да отдават стадиони за 30 години, за да е възможно да се инвестира в клуб и инфраструктура. Сега излиза, е че идва някой, дава 50 или 100 милиона евро, и след 10 години му вземаш стадиона. Това стана като онази приказка с кучето и сливата. Кучето е вързано за сливата, то сливи не яде, но и не дава никой да припари до нея. Ако тази държава не промени законите, за да даде реална възможност да се инвестира, не само Шолак, но никой сериозен инвеститор няма да дойде у нас. И нашите клубове ще фалират един след друг, докато от високите етажи в държавата не се намесят. Две години се занимават с избори и не могат да разделят питката, кой да отчупи повече. Но ние сме си виновни, че ги търпим.
Какво ще се случи с Левски след провала на преговорите с Драган Шолак?
Изключително тежко е състоянието на Левски, дори не искам да казвам кое е най-тежкото, което може да се случи, защото не зная докога нашите фенове и спонсорите ще помагат. Вместо да даваме пари, за да надграждаме и да привличаме футболисти, ние ги даваме на държавата. И така ще бъде, докато липсват закони.
Значи Левски трябва да продава играчи, за да оцелява?
За съжаление това в момента изглежда задължително. Но и дори с този отбор пак щяхме за сме назад в класирането и нямаше да сме в топ 4. С оглед на създалата се ситуация, дали ще станем по-слаби и ще завършим по-надолу от петото място, няма никакво значение. Трябва обаче да се отдаде заслуженото на Мъри, който направи много, но какви са причините Левски да не побеждава и да не играе добре, само той си знае.
Да се върнем пак към Шолак. Доколкото съм запознат, той от самото начало на преговорите е знаел какви дългове е имал Левски. Защо тогава чакаше толкова дълго, преди да каже, че се отказва да оглави клуба?
Този чужденец 6 месеца ни лъга. Какви са тези хора? Какво е това тяхно мислене? Нима не знаеха, че Левски има дългове? От Кирил Ивков още отпреди 4 месеца знам, че всичко му е било предоставено за задълженията на клуба. Защо Шолак измъчваше цялата синя общност, да се маха този нещастник със своята скапана фирма. Ако имаше доблест, можеше още през октомври да каже, че е приключил въпроса. Същото беше и с онзи английски мошеник Диксън, който си вдигна чукалата. Хора, това е Левски. Това е институция. Това е половин народ, а ние го засипваме с гнусотии. Не знам как ни го причиняват, но нещата отиват във въздуха. Нещата не са добре, не само за Левски, но и за българския футбол.
Виждате ли някакъв изход?
Изходът е един – помощ от държавата. Да се направи това, което направи Виктор Орбан за спорта и футбола в Унгария. Разровете се колко милиона евро е вкарал той за развитието им и да го сравним с българските управници в нашата държава, които не са дали дори един лев на футбола. Това са толкова елементарни неща за развитие на спорт. Да направи нашата държава две, три бази около София, и да си назначи хора, които да ги управляват и да се грижат за тях. В Турция, в Северна Македония базите за безплатни, а при нас е обратното. Преди години, когато Стефан Софиянски беше кмет на София и след настояване от мен и Ники Илиев, със съдействието на две общински фирми бяха направени две игрища в центъра на София. Сега, за да спортуваш там един час, трябва да платиш 80 лева, а това е общинска фирма. Бивш вече управител на игрищата ми бе споделил, че е така, тъй като общината искала да печели от това. Но къде остават тогава децата и хората? Когато играех в Швеция през 1986 година, още тогава всички бази се ползваха безплатно от всички. Същото е в Турция, в Сърбия и други балкански и европейски страни. Какви чудесни бази имат и продължават да инвестират. Това, което беше по времето на Тодор Живков у нас, ние успяхме да го съсипем, защото нищо не се направи за подрастващите и продължава да не се прави, а ножът е опрял до кокала. Ваш по-опитен колега, на когото дадох интервю преди два месеца, ми показа и мое интервю от 2002 година. Същото съм го казал и тогава, и за 20 години нищо не се е променило.
Дано сега да Ви чуят и в следващите 20 години в спорта и футбола ни нещата да бъдат наред!
Докато политиците се занимават само с избори и никой не предприема нищо за следващите ни най-малки поколения, нещата в българския спорт и футбол няма да се оправят. Това ще бъде жалко, защото отделно в днешно време децата ни не желаят да тренират, тъй като ги мързи. Те си имат компютри, имат си телефони. Ние като малки къде играехме? Играехме в квартала, градинките и пред вкъщи. Сега децата са нежни, още щом завали лек дъждец и не идват на тренировка. Мен някой да не би да ме е питал като малък. Слагах си торбичката на врата и право на „Герена“. Сега родителите водят с колите си децата на тренировка, но ако времето не е хубаво, ги спират, тъй като детето можело да настине, щяло да се разболее и т.н. Какво се получава? Нямаме условия, нямаме игрища, късаме си и нервите, а искаме да правим футбол. Преди време нямаше и такси в школите, сега има, но идете да видите в колко школи се тренира правилно.