28 Март 2024четвъртък17:05 ч.

ВРЕМЕТО:

Днес над Северна България ще се развива купесто-дъждовна облачност и на много места ще превали краткотраен дъжд, придружен с гръмотевици, има условия за градушки. Повишена вероятност за изолирани интензивни явления има до сутринта в западните райони, а около и след обяд в централната и източната част на Северна България. От северозапад ще продължи да прониква относително хладен въздух. Температурите ще се понижават и максималните ще са от 26°-27° в северозападните до 34°-35° в югоизточните райони, където вятърът все още ще е от юг; там ще бъде почти без валежи, предимно слънчево. Днес над Северна България ще се развива купесто-дъждовна облачност и на много места ще превали краткотраен дъжд, придружен с гръмотевици, има условия за градушки. Повишена вероятност за изолирани интензивни явления има до сутринта в западните райони, а около и след обяд в централната и източната част на Северна България. От северозапад ще продължи да прониква относително хладен въздух. Температурите ще се понижават и максималните ще са от 26°-27° в северозападните до 34°-35° в югоизточните райони, където вятърът все още ще е от юг; там ще бъде почти без валежи, предимно слънчево.

Булевард - срещи

Елени Петкова: Когато си далеч от дома, празниците са като дар

За Новата година студентката от специалността педагогика на СУ "Св. Климент Охридски" пожелава красиви мигове за всички българи

/ брой: 300

автор:Мария Нинова

visibility 3688

Елени Петкова е родена в Созопол. Детството си прекарва в Благоевград. След завършване на гимназия заминава за София. Там започва да учи предучилищна и начална педагогика в СУ " Св. Климент Охридски". Още от дете голямата й страст е музиката, с която през целия си живот не спира да се занимава.


- Защо избра да учиш предучилищна и начална педагогика?
- Не я избрах аз, тя сама ме избра. Никога не съм си и помисляла дори, че ще уча това, но за родителите ми беше важно да запиша висшето си образование в Софийския университет. Кандидатствах и ето, че ме приеха точно тази специалност, но въпреки всичко изобщо и за миг не съм съжалила. Оказа се, че ми се удава, а и явно ми е в кръвта - баба също е била начален учител и преподавател по музика. В университета срещнах едни уникални хора и нито за миг не съм искала да сменям специалността си, плюс това преподавателите са страхотни и е приятно да общуваш с толкова умни и начетени хора. Така са ме грабнали, че мисля за докторантура в някоя от катедрите.
- Какви са днешните малчугани?
- Днешните малчугани са едни прекрасни създания, които всеки миг напълват очите ти с  щастие толкова непринудено и чисто, че дори и да нямаш все още свое лично, можеш да споделиш хубавите моменти и да се заредиш с приятни емоции и позитивизъм. Единственото, което не ме радва, е прекаленото заседяване пред компютрите, което краде от годините, в които те трябва да тичат навън, да играят и да се смеят. Ние сме от децата на 90-те, където "миженицата", "стражари и апаши" и всякакви такива игри ни държаха навън до късни вечери и сме плакали, когато ни викаха през прозорците да се прибираме. Такова детство трябва да има всеки - беше невероятно!
- В София ли искаше да живееш?
- Да. Първо, защото съм израснала в Благоевград, двата града са близо един до друг и мога да си позволя да се прибирам често. Аз съм от този тип хора, за които спокойствието и тишината не са приоритет и, честно казано, ме побъркват. Все още обичам да ходя и посещавам места, където животът кипи, а всеки знае, че в София дори и да е неделя винаги има какво да се случи. София е събрала в себе си хора откъде ли не. И е хубаво, когато има такова разнообразие от личности, а и пределите й са такива, че изобщо не се чувстваш ограничен.
- София или Благоевград - къде младите имат по-голям шанс за развитие?  
- В София със сигурност. Самата големина на града и многобройните места, където са нужни повече хора, а и всеки може да намери това, което търси. Работни места има, но хората не искат да работят за без пари. Всеки е започнал да цени и уважава личния си труд и никой не иска да бъде взиман за подигравка. За студентите мисля, че е най-трудно, защото работното време предполага дългосрочни отсъствия от лекции и упражнения, което безусловно се отразява на успеха и на взетите изпити. Разбирам хората, които заминават за чужбина. Там наистина е друго и мнозина са отишли и дори са преуспели. Нашата цел е не да бягаме през глава натам, а да направим така, че и в България да се живее толкова добре, колкото живеят останалите хора.
- Разкажи повече за твоя роден град.
- Родният ми град е Созопол - един прекрасен град, със страхотна история и с нещо още по-прекрасно - море. Градът е малък, хората са гостоприемни, изобщо Созопол и Благоевград са мечта почти за всеки човек - планина, море и, разбира се, чудесните им хора, които ги правят страхотни. Поне милиони пъти съм писала съчинения и есета за Созопол, разкривайки красотата на града. Той е прецедент по Черноморието, защото там има по нещо за всеки турист - заведения за младите, архитектура за любознателните и забележителности за ценителите. Не е типичният морски курорт.
- Как музиката ти стана хоби?
- Леля ми дълги години работи за Драматичния театър в Благоевград. Когато си дете на хора на изкуството, няма как да не "откраднеш" някоя и друга дарба. Първото ми сериозно изживяване, свързано с музиката, беше в пети клас, когато учителят ми по музика ме взе в хора на гимназията. Всичко започна с този хор, уж на шега, с годините тази "шега" се превърна в смисъл на живота ми. В началото изобщо не се справях добре с пеенето. Имаше доста фалш, но с репетиции всичко се получи. След време постигнах  задоволително ниво и умения за пеене. Така с годините взимах участие в доста изяви. Иначе музиката, която изпълнявам, е автентичен български фолклор. С времето започнах да правя и изяви като водещ на частни мероприятия, празници и шоупрограми, и мисля, че се справям доста добре с това. От завършване на гимназия до ден днешен  продължавам да творя заедно с моя учител по музика Йосиф Калпачки, който от няколко години ръководи самодеен женски хор и фолклорна група "Броеница", в която участвам. С тези хора пеем стари, непопулярни народни песни, които човек може да чуе само на някой фолклорен фестивал. От 3 години ходим постоянно по фолклорни фестивали в Югозапада. Печелили сме награди, грамоти, плакети и сме взимали участие и в опазването, и  популяризирането на фолклорната музика. Единственият проблем е това, че финансирането е доста сложно. И се е налагало да отказваме участие поради това, че общината няма средства. Другото, от което съм възмутена, е фактът, че където и да сме били на фестивал, в нито една от "бабините групи" не участват млади хора. Това докара нещата дотам, че тези песни наистина ще останат в историята, понеже утре няма да има кой да ги пее.
- Пееш ли някъде?
- В момента освен с групата не се занимавам по друго пеене. Отдала съм се на творчество и в момента пиша текстове. Много скоро, може би докрая на тази година, ще направя песен по мой текст.
- Какво е за теб музиката?
- Колкото и клиширано да звучи, тя е животът ми. Емоционалното състояние, в което човек изпада, когато пее, е неописуемо за онези, които не са го изпитвали, а тръпката от сцената, публиката и светлините са неща, които спират дъха. Въпреки всичко ме чака дълъг път, който мисля да премина с упоритост и настойчивост. Не мисля да спирам да уча.
- Покрай коледните празници пя ли някъде?  
- На 27 и 28 декември имахме концерт с "Броеница" в центъра на Благоевград. Ръководителят ни се бе погрижил за истинско звучене, с участието на акордеон, тамбури и тарамбуки. Освен нас имаше и други изпълнители от музикални студия, които изпяха коледни песни.
-  Хората сякаш са по-щастливи в тези дни от годината. Как си обясняваш това?
- Когато работиш или учиш далеч от дома, когато ти се налага често да отсъстваш, тези празници са като дар. Да се прибереш вкъщи, да бъдеш с близките, с най-любимите ти хора е незаменимо. Топлотата на дома, отпочиването пораждат тези усмивки. И когато хората излязат навън, се заразяват един друг с добро настроение от красивите витрини и усмихнатите детски лица, очакването на Дядо Коледа. Бих дала всичко тези дни да са повече през годината и хората да се усмихват повече.
- За какво мечтаеш?
- Мечтая за хубава кариера, да създам прекрасно семейство и да следвам всички традиции, които вече не следим поради това, че сме пораснали. Мечтая никога да не спирам да пея, винаги да нося в себе си пеенето. Мечтая за повече положителни емоции с приятели, защото те са хората, които ме крепят. Мечтая майка България да има повече деца.
-  Идва Нова година, какво искаш да ти се случи?
- Желая първо аз, близките и семейството ми да сме живи и здрави. Ако това се сбъдне, всичко друго ще си дойде само. Мечтая да завърша успешно образованието си, да имаме още повече хубави моменти с фолклорната група, още повече песни за хората, които не са си у дома, да се завърнат. Желая само позитивизъм, сила, положителни емоции и красиви мигове за всички българи.

Без паспортна проверка за пътуващи от и за шенгенски държави

автор:Дума

visibility 224

/ брой: 59

Светофарите с различни сигнали за посоките

автор:Дума

visibility 231

/ брой: 59

Върнаха 48 млн. лв. от аванса за правителствения комплекс

автор:Дума

visibility 214

/ брой: 59

Протест в Унгария срещу корупцията

автор:Дума

visibility 242

/ брой: 59

Педро Санчес против независимост на Каталуня

автор:Дума

visibility 186

/ брой: 59

Израел ликвидирал командир №3 на Хамас

автор:Дума

visibility 218

/ брой: 59

Накратко

автор:Дума

visibility 167

/ брой: 59

Рецепта за катастрофа

автор:Дума

visibility 243

/ брой: 59

Пътят надолу*

автор:Валерия Велева

visibility 194

/ брой: 59

Цялата соросоидна сган - вън!

visibility 218

/ брой: 59

 

Използвайки този сайт Вие приемате, че използваме „бисквитки", които ни помагат за подобряване на преживяването на потребителите, за персонализиране на съдържанието и рекламите, и за анализ на посещаемостта. За повече информация можете да прочетете нашата политика за бисквитките и политиката ни за поверителност.

ПРИЕМАМ