Елен в пресечката

Тихомир Стойчев е роден на 23 февруари 1953 г. в София. Завършил е история във ВТУ и спецкурс във ВСШ "Георги Димитров". Работил е като инструктор по самбо и джудо в ДФС "Левски Спартак" и "Етър". Бил е учител. Заемал е ръководни длъжности в системата на МВР, най-високата от които - директор на ЦС БОП. Семеен, с две деца.

Разказано от Тихомир Стойчев

Ловец не се става просто така. Това е заложено някъде дълбоко в нас. Атавистично. Древно. То или намира благоприятна почва и се проявява, или остава скрито. Организиран  ловец станах през 1983 г., след като преминах през доста взискателна подготовка и изпитен подбор. Тогава не беше както сега - искаш, плащаш  и получаваш билет. Неслучайно казваха - по-лесно е да станеш член на Партията, отколкото ловец.
 Първият ми ловен излет беше доста прозаичен и едновременно трепетен. Открихме сезона за пъдпъдъци. За малко щях да стана бракониер. Така се бях натренирал в стрелбата по панички, че реагирах мигновено на две излетели изпод носа на кучето ми яребици. Спря ме викът на бай Пешо, един от първите ми учители в лова.
Ловът е шанс не само да общуваш с природата, но и благородно да се съревноваваш с нея и със себе си. Той е и възможност за създаване на нови приятелства.
Всеки лов има своето очарование. При птичия лов совалките на кучето така те увличат, че въпреки жегата навърташ километрите неусетно, а висулките приятно натежават. Красиво е да застанеш в слънчогледовия блок и в ранната утрин с нетърпение да очакваш прелета на гургулиците и дивите гълъби. Върховно е с приятели и колеги да разчиташ по снега замислите на дивите прасета, да влезеш в единоборство с техния природен инстинкт и интелект, с нечутия им стремеж към оцеляване и да излезеш победител накрая.
Откакто се помня, у дома сме имали кучета. През годините успях да създам своя развъдна линия курцхари. Поколения от тях и сега кръстосват ловните полета. Преди десетина години ми откраднаха превъзходна двойка - Бък и Ади. Малко преди това от старост умря Аякс.
Гордея се с един трофей от вълк. Бях поканен на лов в землището на село Алино. За първи път излизах с току-що закупена ловна карабина. Изведнъж от гората срещу мен изскочиха седем вълка. След първия успешен изстрел глутницата бързо се скри в дерето. Имам и други трофеи, но не това е най-важното. Понякога едно перце от опашката на див паток пази спомен от прекрасен излет.
За мен мястото на ловуване няма значение. В ловните ми обиколки от петнайсетина години ме придружава и синът ми - двукратен шампион по ловна стрелба, изграждащ се като добър ловец, с чувство за уважение към дивеча и природата. Важното за мен винаги е било не голямата слука, а общуването. Незабравими са спомените ми от съвместните излети с Дончо Цончев, Марко Семов, Йордан Радичков и др. Неповторими са и вечерите, прекарани с колеги в "Клуба на ловеца" - собственост на изключителния ловец Илко Илиев.
Случката ми с най-голяма тръпка е първото ми убито диво прасе. Натъпкан с теория и настървен за ловни подвизи, го повалих с първия изстрел. След което с гордост приседнах до него. Изведнъж глиганът скочи. Имах шанс, че не се насочи към мен. Последва гонитба в дерето и чак след третия патрон животното утихна завинаги.
Работата ми в МВР ме е насочвала да търся прилики между специалните служби и лова. И в двата случая има реална, обективна обстановка, която се изучава и анализира. Набелязва се противник, който се наблюдава и разработва. Има търсене и вземане на решения. Друга прилика е използването на специални технически средства и агентура. При лова това е верният помощник - кучето или мюрето.
Замислял съм се и за общото между лова и политиката. И при двете дейности тръгваш нанякъде с предварително начертана и уж ясна цел. Трудно можеш да предвидиш докъде ще стигнеш. Не винаги знаеш каква слука ще имаш и ще я имаш ли изобщо. В лова и в политиката е масово явлението да се обещава и преувеличава, да не кажа нещо по-лошо.
Веднъж ми се случи необичайна среща на необичайно място. Внезапно гостуване на роднини от провинцията провали дълго планиран и старателно подготвян ловен излет за елени. В събота рано сутринта вместо с пушка в ръка тръгнах с дълъг списък, връчен ми от любимата, към кварталния "супер". На връщане, порядъчно натоварен с всевъзможни покупки, попоглеждайки към планината, си представях как моите колеги и приятели вече заемат пусиите. За това, че не бях с тях, по особен начин споменавах наум жената и цялата рода. Тъкмо свих по нашата пресечка и срещу мен в красив галоп изтрополи елен с прекрасни рога. Застанах вцепенен на място. Първата ми мисъл беше, че нещо съм мръднал от ловджийски мераци. В това време по улицата отново се зачу тропот и две запъхтени войничета зяпнаха срещу мен: "Абе, бате, видя ли да минава един елен?" Реших, че трима души не можем да полудеем едновременно, и учудено запитах: "Ама и вие ли го видяхте?" "Преди малко избега от клетката в поделението. Като разбере командирът, че ни утепа."

Тихомир Стойчев (вдясно) е претърсил тръстиката за вреден дивеч