Елате на театър!
В театъра мога да се моля и да мечтая за човешки, по-добри състояния, които на нас самите все още не са ни открити и предстоят, казва режисьорът Мариус Куркински
/ брой: 293
"Елате на театър!" - призовава новата постановка на Мариус Куркински в Малък градски театър "Зад канала". Своеобразно обяснение в любов към изкуството на театъра и на хората, които продължават да му служат въпреки явно вечните трудности и проблеми, пиесата на Едуардо де Филипо "Изкуството на комедията" излъчва горчива и едновременно с това светла тъга.
Написана преди половин век, историята за хората от малко италианско градче и отношенията им с или против театъра събира доста колоритни, разнопосочни като внушение и поведение персонажи, много от които обаче със сигурност познати и в днешно време. Режисьорското виждане на Мариус Куркински не поставя това представление в жанра "комедия", отхвърля желанието за забавление, а акцентира върху проблемите за преоткриването и пробуждането. "Това е поглед в душата, поглед вътре в себе си. Постановката ни провокира да се замислим доколко човек е посветил живота си на това да бъде полезен за другите. Неслучайно има лекар, учителка, чиновник, свещеник, държавник. Тук идва моментът да се запитаме - как тези професии помагат на обществото, как обществото се отнася с тях, как си вършим работата? "Изкуството на комедията" ни напомня да се вгледаме вътре в нас самите и винаги да търсим вината първо в себе си, преди да обвиняваме другите", подчертава Мариус Куркински.
А тази линия на проблематизиране е заложена в сюжета на пиесата на Едуардо де Филипо, чиято начална ситуация е, че в дома на префекта Де Каро влиза един беден актьор. След това действието стремително се развива, срещат се хора, преплитат се съдби и лични истории, трепети и болки, а префектът се чуди дали това е театър или истина? А има ли значение? Щом нещо се случва на сцената, то ще се случи и в действителността, казва спектакълът. Важни са обстоятелствата и именно хората трябва да действат и да се борят срещу обстоятелствата, за да бъдат полезни, за да бъдат хора. Това е именно преоткриването и пробуждането, които дават смисловата плътност на представлението, концентрирана в посланието на актьора към префекта, към властта, че трябва да действа, да не стои просто зад фасадата си и ако наистина се чувства човешко същество на този пост, да помага.
В изключително стилната сценична среда, дело на сценографката Петя Стойкова, актьорите Петър Калчев, Владимир Зомбори, Симеон Бончев, Христо Пъдев, Евгени Будинов, Герасим Георгиев-Геро (ролята на колоритния свещеник е дебют за актьора на сцената на Малък градски театър "Зад канала"), Василена Атанасова, Георги Костадинов, Владимир Димитров и Стела Ганчева създават също толкова стилен актьорски ансамбъл, белязан от равностойно партньорство и овладяване на стилистиката и детайла.
Това живот ли е или театър? - Василена Атанасова, Стела Ганчева, Симеон Бончев и Петър Калчев
Евгени Будинов и Петър Калчев в сцена от спектакъла
Колоритна и запомняща се роля прави в този спектакъл Герасим Георгиев-Геро
Въпросът за изкуството и властта - Владимир Зомбори и Петър Калчев
Снимки Велина Кокалова