Екстрапак

Поредният кандидат-президент от поредната партия за хората - Павел Чернев, вчера обяви, че десни и леви политици на прехода "не вадят нищо ново на политическия пазар", затова на България й трябват нови лица, с нов морал. Като него, вероятно - с добре известното размахване на юмруци по пътищата в предишната му битност на "атакист". А огромният проблем на България е точно в това - че политиката стана пазар, на който се вадят преушити дрипи втора употреба тип "екстрапак". Трябва ни не залъгване с нови лица, чиято "новост" е единствено в поредното премятане към нова партия, а съвършено нов тип общуване между избирателите и политиците.
Трагедията ни е, че в България от поведението, от речника, от мисленето на политиците изчезнаха проблемите на държавата, на икономиката и на хората. Хващат декиш единствено изцепките - я някоя "кучешка история", я "шибания народ", я "лошия мат'риал". Простотиите стават повод за дълги опозиционни упражнения, които нямат особен ефект на фона на всеобщо обожание към примитивизма на мускула от страна на все по-опростяващото население. Прави ли ви впечатление, че повечето вестници странят от сериозни статии и анализи, в които има аргументи, факти, битка на идеи и на политики? "Това е сложно за читателите, няма да го разберат", казва ката ден някой редактор. А защо е сложно? Защото хората свикнаха да се подиграват и забавляват (с всекиго, по всеки повод) и отвикнаха да мислят (дори за собствения си живот). Защото на това ги учат политиците, "политическият пазар" и жълтите медии.
Който следи медиите в другите държави, вижда, че при избори хората там се интересуват от позициите на кандидатите по конкретни проблеми. Например - колко процента от БВП ще са публичните разходи и защо; какво се прави в образованието и в здравеопазването и защо; какво получава фермерът и защо; в какво се месят банките и защо. Ние се интересуваме кой надува по-мощни мускули и отваря по-голям плювалник. Там се водят дебати на доводи и на идеи по най-важните проблеми. У нас се води гаменска улична битка с прашки. После се вайкаме, че не сме дорасли: какъвто народът, такива и политиците. Или обратното. Най-трудното е да се научим на обществено поведение, в което печелят не тези или онези "лица", а печелят идеи и политики. Които след това няма да зависят от "лицата", а ще зависят от осъзнато приети от обществото посоки и цели. Тогава по-рядко ще се приемат и лобистки закони, от чиито "тънкости" никой не се интересува, преди да започне да псува, когато те вече се прилагат. 
Но във възпитаването на обществено поведение на народ (не на народени на едно място индивиди)  първата цигулка навсякъде по света свири интелигенцията. Нашата къде е? Невидима, свита от страх или апатия, отчаяна или меркантилна. Днес тя изобщо престана да свири на цигулка. И няма надежда не за "нови лица", а за общество с ново лице и стремежи, отиващи отвъд прашката и бицепса. Очевидно още дълго ще си останем "екстрапак". Втора употреба.