Експлоатацията в променящия се свят

Проф. д-р на ик. н. Пеню Михайлов

Този проблем днес придобива особена важност. Причините са много, но в сбит вид могат да се сведат до това: първо, промените в съвременния капитализъм дават отпечатък върху неговата проблематика; второ, промяната е толкова осезаема, че дава основание някои да смятат, че експлоатация при него не съществува; трето, престава да бъде и движещ мотив на обществото; четвърто, налице е класова хармония - всеки е в прегръдките на другия; пето, хората са станали съсобственици, владелци на акции и затова не могат сами да се експлоатират; шесто, капитализмът е най-съвършената форма на разпределение - присвоява се доход, който съответства на приноса на фактора, който го е създал; седмо, трудът е подчинен не на капитала, а обратно - капиталът на труда.
Експерти развиват възгледа: работникът има право да присвоява доход върху пълната стойност на създадения от него продукт, а не продукт, съответстващ на еквивалента на стойността на работната сила. Печалбата е първичен доход, а работната заплата - вторичен. С една дума, печалбата не е незаплатен труд, а трудов доход на капиталиста. Оттук и отсъствието на експлоатация. Аргументът, че при капитализма няма експлоатация и всеки получава според заслуженото, не е нещо ново в историята на икономическата мисъл. Маркс критикува схващането на Ф. Ласал за т.нар. неорязан продукт. Ако все пак е налице експлоатация и трудът се признае за източник на стойност, на същото основание би следвало да се смята, че капиталът, оръдията за производство са източник на такава стойност. С една дума, двата  фактора (труд и капитал) създават стойност. Експлоатация е налице, ако работната заплата се окаже по-ниска от стойността на пределния продукт на труда. Доходът на собственика на капитала и този, участващ в производството, са две различни неща. Първият присвоява доход, без реално да участва в производството, а вторият присвоява доход, който не е пропорционален на участието му в производството. Не бива да се забравя, че трудът се експлоатира не само там, където е вложен, но и от целокупната капиталистическа класа.
България не извлече поуки от историята. Тя възприе модел, присъщ на ХІХ столетие: деиндустриализира страната, реставрира капитализма от времето на свободната конкуренция, приложи хибриден модел на уродливи форми на първоначално натрупване на капитала. Ние копираме архаични ценности на западното общество, всичко, подчинено на тях, се смята за морално, другото е  безнравствено, измерител на човешката свобода става парата. Отчуждението на труда за работника се проявява в това, че трудът не е негова собственост, а на друг, че в труда той не принадлежи на самия себе си, а на някого другиго. Ние избрахме погрешен модел на прехода. Обществото се вкарва в определени схеми и шаблони за развитие, което противоречи на неговата обективна логика. Ние нямаме яснота в целите на икономическата динамика, вследствие на което хаосът е голям, а неуправляемостта на процесите - значителна.   
И така, какво да се прави?
1. Нужно е страната да отхвърли неолибералния модел на социално-икономическо развитие. Западните рецепти трябва да се приемат критично, дори и там не са действени.
2. Пазарът не бива да бъде цел, а средство за решаване на глобалните цели на обществото. В плен сме на догмата, че той и само той може да повиши ефективността на икономиката.
3. Либералният модел засилва диференциацията в доходите: "Нищета сред изобилие". Хората не могат да посрещнат текущите си нужди, обречени са на мизерия, отчуждението се засилва, отчуждение от самата "родова същност" и превръщането им в добитък.
4. Нужна е социализация на производството и на икономиката като цяло. У нас социалната държава е провъзгласена конституционно. Практиката обаче е друга. Икономиката се основава на методологически индивидуализъм и егоизъм, а това противоречи на същността на социалната пазарна икономика.
5. Не са определени приоритетните страни. Земеделието, туризмът, инфраструктурата, колкото и да са важни, не могат да бъдат влекач на икономиката. Нужна е структурна и технологична модернизация на икономиката. Икономическата система трябва да се насочи към разрешаване на социалните проблеми на обществото. За жалост това не става.
Хората очакват на конгреса на БСП да се извлекат поуки от миналото, да се уважат и преоценят в достатъчна степен теоретичните постановки с добри чужди практики за пазарно стопанство и те да заработят всеотдайно за благото на страната.