Експертният потенциал на страната е пренебрегнат

Проф. Иван Върлев

    След като сме на последно място по жизнен стандарт в Европа, очевидно следва да се решат десетки организационни, технически и други проблеми на икономиката. В случая вниманието ще насочим към проблемите на водното стопанство.
    Известно е, че около 98% от населението на България получава вода от съвременни водоснабдителни системи. Съществуват обаче редица случаи, когато качеството на питейната вода не отговаря на нормите или подаването й е само през няколко часа на денонощието. Голям проблем в този сектор е пречистването на отпадните води от населените места, курортни комплекси, индустрията и т.н. Изграждането на пречиствателните съоръжения е свързано с огромни капиталовложения, време, експертни решения и др.
    От изключително значение за

рационалното и пестеливо използване

на водните ресурси на страната са язовирите. Броят на големите надвишава 170, а малките язовири са над 2700. И докато за управлението и поддържането на големите язовири се грижи дирекцията "Язовири и каскади", при малките все още не са изградени системи за поддържане, рационално използване и контрол, което крие сериозни опасности.
    Секторът на водното стопанство, който наистина се намира в трагично състояние, е напояването на селскостопанските култури. От изградените до 1989 г. 12 млн. дка за годни през 2000 г. са оценени системи с площ 5.5 млн.дка. През изтеклите 25 г. реално напояваните площи не превишават 0.35 млн. дка, т.е под 7% от годните. В течение на посочения продължителен период икономиката на страната е губила и продължава да губи по над 300-400 млн. лв. годишно. Същевременно над 3 милиарда куб. м вода, неизползвана за напояване, се оттича извън пределите на страната. Тази вода струва на данъкоплатците допълнително десетки млн.лв. годишно.
    Опити за решаване на посочените проблеми в областта на напояването, разбира се, има. През периода 2000-2003 г. по договор със Световната банка работи голяма група, която подготви съответен отчет. В основни линии направените предложения в него са правилни, но останаха само на хартия.
    Още от 2002 г. от Научно-техническия съюз на специалистите в селското стопанство бяха проведени редица конференции и дискусии. Предложенията от тях бяха изпратени до Министерството на земеделието, но сериозна реакция и до днес няма! Предложения за излизане от кризата от отделни специалисти са публикувани в десетки статии във всекидневния печат.
    През 2014 г. по същия проблем Министерство на земеделието отново сключва договор със Световната банка на стойност над 3 млн.лв., който е в процес на изпълнение. Компетентността на специалистите от тази световна институция не се подлага на съмнение. В случая обаче възникват въпросите:
1) Защо не са обсъдени сериозно и широко предложенията от Научно-техническите съюзи и на отделните специалисти?
2) Какво ново може да се очаква от доклада на Световната банка, в който основната работа ще бъде извършена от български специалисти?
3) Във всички случаи ли е оправдано решаването на подобни проблеми да се възлага на чужди експерти, чиито хонорари са 10-20 пъти по-високи от тези на нашите?
Очевидно, много от постиженията на нашите специалисти във водното стопанство

не са известни на управляващите

Изградените през миналите десетилетия хиляди язовири и милиони декари напоявани площи са реализирани с 99% участие на български хидроинженери. Още по-неизвестни са и фактите, че български специалисти и учени в течение на десетилетия проектираха и построиха значителна част от водното стопанство на Сирия, Ирак, Либия, Алжир, Мароко, Куба и др. Част от тези специалисти са все още в работна кондиция. Не е излишно да се напомни, че преди 100-150 г. български градинари са научили западноевропейските земеделци как се отглеждат и напояват зеленчуци.
    При всички тези факти подценяването на българските експерти в областта на водното стопанство е недопустимо! Добре известно е, че стойността на чуждите експертизи е над 10-20 пъти по-висока отколкото на нашите. Еднозначен е отговорът на въпроса кой познава по-добре местните условия, които са изключително важни особено в областта на земеделието. Очевидно тези констатации не се отнасят само за посочения договор. В цялата система на икономиката става дума за десетки подобни договори и следователно за разходи, превишаващи десетки милиона левове. Най-пресният пример в това отношение са сключените консултантски договори от редица министерства в последните дни на управлението на временното правителство, чиято обща сума надхвърля 10 млн.лв.
    От изложеното не следва, че чуждата експертна помощ не трябва да се търси в редица области, в които нашият опит и знания са на по-ниско ниво. Ярък пример е банковият скандал, където операциите са извършвани предимно в международен мащаб. И обратното, без излишен патриотизъм може да се твърди, че макар да не сме световна сила, нашите специалисти са допринесли за съвременното развитие на България и са подпомогнали развитието на редица по-близки и по-далечни страни. Решаването на множеството наболели проблеми на икономиката ще стане не чрез лозунги и неподплатени обещания, а чрез всестранно обмислени конкретни решения. Ето защо, подценяването на опита и знанията на българските експерти е недопустимо и то нанася сериозни вреди на нашата икономика.