Експерти: 23% ДДС, но 10% за храни и лекарства

Да се въведат диференцирани ставки за ДДС, каквато е европейската практика. Налогът да се повиши с 3%, като за стоки от първа необходимост - храни и лекарства, да се намали на 10%. Това предлагат експертите на Института за социална интеграция (ИСИ), съвместно с Фондация "Фридрих Еберт" в доклад за икономическото развитие на България, представен на кръгла маса вчера.
Идеята е да се отмести данъчната тежест от преките към косвените данъци, заяви Любомир Ганчев от ИСИ. Положителният ефект, който експертите очакват за бюджета, е  1,2 млрд. лева повече приходи.
От института подкрепят предложението на БСП за прогресивен данък, като тяхното предложение е прогресивната ставка да започне от доходи над 3000 лв. месечно. Това означава доходите до 3000 лв. да запазят сегашната ставка от 10%, а минималната заплата да бъде необлагаема. От 3000 до 6000 лв. ставката да стане 20%, а над 6 хиляди лв. - 30%.
С повишените данъчни приходи да стимулират структуроопределящи отрасли. Да се направи фонд "Солидарност", който да подкрепя изостаналите райони в страната и реиндустриализацията. Да се направи и фонд "Рисково финансиране", който да подкрепя стартиращи предприятия, в перспективни сектори, като държавата да има миноритарна съсобственост в компанията, предлагат експертите. Друга фискална мярка - държавата да поема осигуровките на всички новонаети на първа работа, за първите 3 години от трудовия им стаж.
 Като стимул за бизнеса експертите предлагат търговските спорове да се ограничат до 150 дни, както е в Европа, у нас са 564 дни. Да се намали броят на получаване на строителните разрешителни на 30 дни, както и времето за внос-износ до 7 дни, сега е 17-18 дни.
Всичко това се налага, защото сегашният модел не работи. Икономиката ни е силно деиндустриализирана, делът на сивата и криминалната икономика е огромен - до 40%, посочва Любомир Ганчев. Той очерта множество нормативни пречки в управлението на бизнес средата, пълна липса на условия за развитие на малкия и среден бизнес. Дяловете на България в световния брутен вътрешен продукт за 17-годишния период от 1989 г. до 2006 г. е намалял над 25 пъти, отчете още Ганчев. Водещите сектори, които участват във формирането на БВП, са услугите - 64,3%, преработвателната промишленост е със скромен дял от 25,2%, строителството - 5,16%, а селското стопанство едва 4,9%. Друг проблем е неефективността при използването на европейските средства в периода от 2007 до 2013 г. Ганчев посочи, че вече са налети 2 млрд. от европейските средства за електронно правителство и такова още няма, а Естония е дала 100 млн. евро и вече имат работещо.
Целта на този доклад е да се предизвика дискусия, заяви Георги Кадиев, който е един от експертите в работната група, в чийто състав влизат Бойко Петев, Георги Кадиев, Катя Колева, Любомир Ганчев, проф. Михаил Мирчев и Руси Статков.
Сегашният либерален модел противоречи на Конституцията, ние искаме модел на социална държава и реални стимули за бизнеса, заяви Руси Статков. Трябва модел на смесена пазарна производствена икономика, който не води до деиндустриализация, изтичане на млади хора и преразпределение на икономиката. В резултат на това, че се идеологизира частната собственост и се демонизира държавната, държавните предприятия са неравнопоставени, от което държавата е загубила 1 млрд. лева, каза още Статков. В сектор енергетика е нужен нов пазарен модел без преференциални цени на ВЕИ и удължаване на срока на експлоатация на ядрените мощносит, както и изграждане на нови.
Николай Ненков от КНСБ заяви, че синдикатът подкрепя прогресивния данък, но на две ставки, над 3000 лв. От синдиката искат още по ЗОП да не могат да кандидатстват предприемачи с неизплатени осигуровки и заплати към служителите.