3/4 от жилищата са от социализма

Над три четвърти от апартаментите у нас са на повече от 30 години. Липсата на поддръжка е довела до повреждане на покривите и фасадите, зле поддържани стълбища, коридори и до течове. Публичните разходи в жилищния сектор и особено финансирането, насочено към хората с по-ниски доходи и уязвимите групи, са по-малко от 2% от държавния бюджет, сочи доклад на Световната банка.

Петдесет години не е краят на панелния сграден фонд, заяви пред БНР инж. Иван Каралеев от Камарата на инженерите проектанти. За да бъде удължен животът на панелните сгради, не трябва да се правят конструктивни изменения на апартаментите, жилищните пространства да се предпазват от течове и корозия. Необходимо е собствениците да се консултират със специалисти, когато забележат нередности по конструкцията на сградата, добави той. Каралеев бе помолен да коментира неотдавнашния доклад на Световната банка за състоянието на жилищния фонд в страната.

Смята се, че стоманените връзки, съединяващи сглобяемите бетонни панели на блоковете, са в края на своя 50-годишен полезен живот и в някои от случаите може да са корозирали. Макар че степента на риск не е известна, фактът, че панелите са носещи елементи и дори и малка възможност за разпадане на връзките им поражда сериозни въпроси за структурната безопасност на тези сгради. Това е от особено значение, предвид рисковете от сеизмична активност в България, а все още не е проведено цялостно проучване на сеизмичната уязвимост на тези постройки, твърдят експертите. Същевременно по-голямата част от жилищните сгради, според някои оценки над 95%, нямат технически паспорти, което представлява основната техническа документация. Според последните изменения на нормативната уредба срокът всички сгради да имат технически паспорти бе отложен от 2017 за 2022 г. За разлика от стария жилищен фонд всички сгради, построени след 01.01.2007 г., имат подобни документи. Според него повече от три четвърти от апартаментите в страната се намират в сгради, които са на възраст над 30 години, а липсата на поддръжка е довела до повреждане на покривите и фасадите, зле поддържани стълбища и коридори и течове. Най-бедните в България са изправени пред най-тежките условия. Публичните разходи в жилищния сектор и особено финансирането, насочено към хората с по-ниски доходи и уязвимите групи, са по-малко от 2% от общия държавен бюджет. Значителната липса на публични и частни инвестиции в райони с ниски доходи доведе до създаването на "гета", в които общностите с ниски доходи се маргинализират.