Експериментите с изпитите

Политиката на експериментиране в образователната система на гърба на учители и най-вече на ученици продължава да е верую на Министерството на образованието. Не минава година без някоя новост да зарадва целокупното българско общество в името на бъдещото му добруване. Последната новина от ведомството, която разтърси родителите и децата, обаче не засяга целостта и качеството на учебния процес, а само крайния резултат от него - изпитването. 

Няколко месеца след обявяването на поредната реформа в националното външно оценяване в IV клас, сега са наред за изпитите в VII клас. Министърът на образованието Красимир Вълчев тези дни обяви, че настоящите четвъртокласници след 3 години ще се явяват на различен изпит в VII клас. Нарече го интегриран, тъй като в него освен въпроси по български език и литература и математика, ще има и задачи по природните и обществените науки. Тоест ще се върне в известна степен положението отпреди няколко години, когато седмокласниците залягаха над науките заради външното оценяване. Странното е, че именно тези теми отпаднаха от националното външно оценяване в IV клас през настоящата учебна година. Явно четвъртокласниците ще се превърнат в опитните зайчета на МОН, тъй като тази пролет те ще са първите, които ще се явят на промененото препитване, а след три години ще прокарат и пътеката с новия изпит в VII клас.

В разбърканите и непоследователни действия на МОН липсва каквато е да е смислена аргументация. Не е ясно нито какво се цели, нито какво ще се постигне. С поредното нововъведение се предизвиква единствено напрежение и хаос, които очевидно трябва да отвлекат общественото внимание от истинските проблеми в образователната система. 

Промяната на изпитите в различните класове обаче съвсем 

не е запазена мярка

на настоящия министър. Търсенето на различното, отчитането на дейност, гоненето на някаква имагинерна успеваемост на учениците не са от вчера в управленската политика на образователното ведомство. 

Родителите на настоящите ученици едва ли помнят емоциите и вълненията около първите опити за въвеждане на национално външно оценяване през далечната 2006-2007 учебна година. Тогава изпитите се появиха в IV, V, VI и VIII клас, но само в училищата с интензивно изучаване на чужд език. Едва три години по-късно държавата са отказа от идеята си. През учебната 2009-2010 г. спорните миниматури еволюираха в препитвания на всички седмокласници. 

По ирония на съдбата настоящите четвъртокласници, които ще са седмокласници през 2022 г., са родени през 2009 г. - годината на най-големите образователни изпитни метаморфози. Тогава утвърденият кандидат-гимназиален изпит се обедини с националното външно оценяване и се появи новата форма на проверка, станала популярна като миниматура. Тя се пръкна по предложение на тогавашния министър Йорданка Фандъкова, която обясни, че трябва да се мери качеството на обучение, за да "можем 

да сме в крак 

с нашите партньори от света". Решено бе още същата учебна година да се организират два изпита - по български език и литература (БЕЛ) и по математика. Те бяха групирани в два модула - на първия се явяваха всички деца, завършващи седми клас, а вторият съдържаше допълнителни въпроси и задачи за учениците, желаещи да участват в държавния план-прием след VII клас. И двата модула бяха под формата на тест. Подробностите около формата на препитването бяха утвърдени от следващия министър Сергей Игнатов. Освен по двата основни предмета, матури по това време се провеждаха и по езиците, по "Обществени науки, гражданско образование и религия" и по "Природни науки и екология". През следващите пет-шест години системата на седмокласното изпитване не бе подлагана на съществени трусове. Освен със смяна на скали на оценяване, точкуване и брой въпроси, МОН не се престраши да промени утвърденото статукво. Спокойствието в системата обаче се оказа фалшиво. 

През учебната 2015-2016 г. МОН реши, че изпитните форми трябва да се променят към проверка на практическите умения, а не на "декларативните знания". Затова в първия модул по БЕЛ бяха въведени повече задачи, които изискваха извличане и обработване на данни от текстове, или така нареченото четене с разбиране. Реформата включваше и задачите с кратък свободен отговор, не само тестови. По математика също се появиха новости - увеличи се броят на рутинните задачи, задачите по алгебра станаха колкото тези по геометрия, а на учениците се даде възможност да ползват свитък с формули. Козметичните промени послужиха за тласък към развихрянето на заспалите чиновнически умове в образователното министерство. Затова реформи се зададоха и през учебната 2016-2017 г., когато влезе в сила нов Закон за училищното и предучилищното образование. Изведнъж се реши, че в VII клас няма нужда да се оценяват знанията по науките, затова останаха матури само по математика, БЕЛ и чужди езици.

МОН опита 

да раздруса системата

и в средата на 2018 г., когато се прокраднаха идеи в изпита да бъде включен изучаван материал от и от V и VI клас, а не само от VII. След бурна родителска реакция обаче от ведомството, водено вече от Красимир Вълчев, не се престрашиха на сериозната крачка. Затова пък 2019 г. осъмна с поредната промяна - отпаднаха модулите. Съществуването на две части на изпита се оказа безсмислено, тъй като според новия закон всички ученици след VII клас трябва да кандидатстват за гимназия. Съдържанието на изпита все пак остана същото - тестови задачи и трансформиращ преразказ. 

Ведомството на Вълчев обаче не миряса. Нова порция изменения бе поднесена през септември миналата година. Решено бе изпитът в частта по литература да обхване творби на български автори, изучавани в VI и VII клас. В частта по български език и по математика включеният изпитен материал се върна назад до V клас включително. 

Изпитната "модернизация"

не подмина и външното оценяване на четвъртокласниците през последното десетилетие. То се появи през далечната 2006 г. с диктовка и тест от 15 въпроса по БЕЛ, 20 въпроса по математика, по 20 от "Човекът и природата" и "Човекът и обществото". Тук съществената реконструкция настана през 2012-2013 г., когато тестът отпадна, диктовката се запази и се появи текст, върху който учениците трябваше да отговорят на въпроси. Този път МОН се мотивира с новата си цел - форматът ще даде по-реалистична оценка на уменията за четене с разбиране, за възприемане и обработване на информация. Другата по-голяма промяна за четвъртокласниците ще влезе в сила тази пролет. Сега образователното министерство се отказва от изпитите по "Човекът и обществото" и "Човекът и природата". Другата хрумка е диктовката по БЕЛ да е на аудиозапис и да не се чете от учителя. Идеята събуди сериозни притеснения у родители и ученици, но от МОН се обосноваха, че така четвъртокласниците ще бъдат поставени при равни условия и ще слушат текста с еднакво темпо. 

През тази година за първи път ще се явят на национално външно оценяване и десетокласниците. За тях се предвиждат две задължителни препитвания по БЕЛ и по математика, както и две по желание - по чужд език и информационни технологии за измерване на дигитални компетентности. Дали пък следващата година няма да се появи и изпит в първи клас?

Стратегията на МОН към непрекъснато реформиране на процеса на проверка на знанията и уменията очевидно не дава никакъв резултат. Всички промени показват, че МОН търси нещо, но не и на правилното място. За всички, освен за ведомството, е очевидно, че качествено образование не се постига с въвеждане на изпити или с чести промени в тях. Те само замаскират проблемите в сферата и създават излишни конфликти. Затова просто спрете реформите и дайте спокойствие. С него може и да дойде по-добрият резултат.