ЕК се опитва да ни обясни ТТИП

Кой не знае за ТТИП (Трансатлантическото споразумение за партньорство и инвестиции), кой не е чувал за него! Перифразираният стих на великия Ботев идеално пасва на ситуацията. Всички са чували за ТТИП, та нали родни - макар да е съмнителна тяхната детайлна осведоменост - и чужди политици редовно ни го хвалят. Само че какво конкретно ни казват те за него? Почти нищо. Добре, че в различни европейски страни и у нас будни граждани и организации осветлиха скритите опасни елементи зад прехваленото споразумение, което по думите на ентусиазираните политици ще стимулира икономиката на ЕС, ще повиши конкурентоспособността, ще създаде работни места и т.н. В същия дух в публикуваните преди дни от Европейската комисия преговорни документи е описана основната цел на споразумението, обрисувана като спирала на изобилието - чрез намаляването или премахването на тарифните бариери ще се намали цената на стоките, които ЕС изнася, което от своя страна ще повиши продажбите, което пък ще изиска създаването на нови работни места... Всички ще се радват на благополучие. Стига обаче да има кой отвъд Атлантика да ни иска толкова много стоките, или ще стане точно обратното - рогът на изобилието ще се излее над американските производители, които ще наводнят европейския пазар.
Очевидно Брюксел се е повлиял от обществения натиск заради липсата на прозрачност на преговорите за ТТИП и опитва да си измие очите, като публикува част от документите, показващи позициите, които съюзът отстоява. Документите засягат някои от най-спорните и чувствителни сфери като безопасността на храните, мерките за защита на потребителите, изискванията за растителна защита и грижа за животните, както и механизмите за разрешаване на бъдещи спорове, при които инвеститор ще може да съди държава. Сред документите има и преговорни позиции в областта на малкия и средния бизнес и автомобилната индустрия. Всичко това може да бъде намерено на интернет страницата на ЕК, обяснено на ясен и разбираем език, както твърдят оттам.
За първи път ЕК публикува европейските позиции по преговорните процеси и така безспорно изпълнява ангажимента си за прозрачност. Да приемем ли, че смяната на караула в Брюксел доведе до този опит за прозрачност? Или пък общественият натиск...
Ясно е, че ЕК цели да успокои до известна степен все по-надигащата се вълна на недоволство сред европейските граждани и организации, както и притесненията на бизнеса, породени от някои преговорни клаузи. В предложените документи обаче като цяло липсва каквато и да е било конкретизация освен общи положения за това как ЕК ще брани интересите на европейските граждани и бизнес. Към всяка от точките в преговорните глави присъстват спорни моменти, в които ЕК обяснява как ще отстоява правата на европейските граждани и действащите в ЕС закони и регулации. Как например няма да приеме АСТА, "хлорираните" пилета или ГМО. Между другото, във вторник в Европарламента ще бъде внесено за гласуване ново законодателство, което ще позволи на европейските държави да ограничат или забранят изцяло отглеждането на ГМО на тяхна територия, независимо дали това е позволено на европейско ниво. Новите правила ще позволят на държавите да забранят ГМО на база провежданата от тях екологична политика, с аргументи, различни от тези на научната оценка на риска на Европейския орган по безопасност на храните, или с аргументи, дефинирани по култура или характерен признак.
В сфери като радио, телевизия и филмова индустрия позицията на ЕС е, че страните членки ще могат да предприемат каквито решат мерки в тези области, в това число и налагането на квоти за европейски продукции. Дано изразените в документите спорни моменти, с които ЕС няма да се съгласи или ще продължи да преговаря, не са поредните напразни обещания, давани и от водещите европейски политици, че "ужасите и плашещите сценарии", които се разпространяват за споразумението между ЕС и САЩ, няма да се случат! Но надали! Тогава какъв би бил интересът на американските компании?!
В своите позиции ЕС е категоричен, че за някои от спорните моменти, засягащи малкия и средния бизнес, ще изиска по-дълъг период на адаптация от страна на фирмите, ако не - само частично ще отвори пазара си. Във връзка със защитата на личните данни пък законите на Евросъюза ще имат преимущество пред всякакви други поети ангажименти.
Отстояване конкурентоспособността на Европейския съюз и запазване правото на европейските правителства да управляват обществените услуги, както искат, също са посочени като едни от целите на ЕС.
Във връзка със защитата на инвестициите ще продължат преговорите с инвеститорите, европейските правителства и Европейския парламент, твърдят документите. В тази връзка прави впечатление, че ЕК е публикувала едни от най-оспорваните точки от споразумението, а именно за механизмите за разрешаване на спорове между инвеститор и държава, т.нар. арбитражни съдилища, в които инвеститор може да съди държавата заради нарушени интереси и от които доста страни са си патили. През 2004 г. например Мексико решава да наложи такса върху газираните напитки с цел борба срещу затлъстяването. Тогава американска компания, производител на напитките, подава жалба срещу мексиканското правителство и то е осъдено да заплати 66 милиона за пропуснати ползи.
Инвеститорът обаче може да подаде иск срещу държавата само когато докаже, че една от клаузите на споразумението - четирите гарантирани права, изброени в документ от ноември 2013 г., е нарушена. Това означава, че в случай на редуцирани печалби заради регулаторна промяна от страна на държавата - за хранителните добавки например - не може да бъде компенсиран само на това основание. Инвеститорът трябва да покаже, че някоя от тези инвестиционни клаузи е нарушена. А те са следните - защита срещу дискриминация, защита срещу изземване - ако не е заради обществена политика и не е справедливо компенсирано, защита срещу пристрастно и несправедливо отношение и защита на възможността за трансфер на капитал. ЕС отново се зарича, че ще отстоява принципите на яснота и прозрачност при работата на тези съдилища, както и ще изиска необходимостта от преразглеждане на решенията на международните съдилища чрез апелативен механизъм. Въпреки всички тези обяснения, реши ли инвеститор (особено американски) да съди държава, ще успее.
Във връзка със спорния механизъм за разрешаване на споровете инвеститор - държава икономисти са на мнение, че ако той се премахне, това ще е краят на споразумението. Защо ли?
През февруари стартира седмият кръг преговори в Брюксел и смелата цел на европейските лидери, която потвърдиха на последния Европейски съвет, е до 2015-а да бъде завършен преговорният процес. А недоволството сред европейците се засилва и инициативата "СТОП ТТИП!" набира все повече привърженици...