ЕК - и прокурор, и адвокат за "Южен поток"

Съобщението от 4 декември, направено от чиновника в Департамента по енергетиката на Европейската комисия Клаус-Дитер Борхард, че ЕК няма да позволи използването на газопровода "Южен поток", ако той не съответства на нормите на Третия енергиен пакет, отприщи вълна от истерични коментари в България, предимно сред противниците на строителството на "Южен поток". Лайтмотивът им бе, че сега ЕК ще покаже на руснаците "къде зимуват раците", газопроводът щял да бъде спрян, с което щял да бъде нанесен удар върху "кремълските подлоги" в България и други подобни.
За това, че в другите страни от ЕС, които са засегната страна по случая, коментарите не са толкова политизирани, свидетелства в края на миналата седмица евродепутатът Илияна Йотова.
Много хора свързаха изявлението на Борхард с политическата ситуация в Украйна, като сметнаха, че Европа един вид си връща на Русия заради отказа на Киев да подпише споразумението за асоциация. Но това е много фриволно допускане. Реалността обаче е по-сложна и по-интересна от конспиративните теории.
Фактите са следните. Еврокомисията обяви, че нито един от подписаните двустранни договори на "Газпром" с държавите, включени в проекта "Южен поток", не отговарял на европейското законодателство. Те трябва да бъдат предоговорени съгласно нормите на Третия енергиен пакет, а ако това не бъде направено, държавите - Австрия, Унгария, Словения, Хърватия, България, Гърция, ще бъдат санкционирани от ЕК. В проекта участва и Сърбия, която обаче не е членка на ЕС, и заплахите на комисията не я засягат пряко. Още по-любопитно е, че от обвинителния списък с държави отсъства Италия, която е крайният получател на руския природен газ от "Южен поток" и директно участва в изграждането му. Така комисията влезе в ролята на прокурор, който предявява обвинения.
Седмица по-късно след среща на еврокомисаря по енергетиката Густав Йотингер с ресорните министри от засегнатите държави стана ясно, че - внимание, "Европейската комисия ще бъде адвокат на тези държави в преговорите с Русия". Това заяви след срещата самият Йотингер и така ЕК изпадна в шизофренно положение - хем да бъде прокурор, хем да бъде адвокат по казуса с "Южен поток". Последвалото изявление на Йотингер, че "Южен поток" е много важен газопровод за ЕС, окончателно може да "хвърли в музиката", всеки незапознат с проблематиката.
Основните претенции на ЕК към проекта "Южен поток" са, че той не съответства на Третия енергиен пакет - сбор от законодателни мерки, насочени към либерализацията на енергийния пазар в ЕС. В частност тези мерки предвиждат компанията, която доставя природния газ, да не владее и тръбопроводите, по които той преминава, а също 50% от мощността на тръбопроводите да бъде резервирана за други доставчици. Грубо казано, това означава, че "Газпром" трябва да продаде на друга фирма, на варненския бряг половината от газта, която доставя по морския участък на "Южен поток", който не попада под нормите на еврозаконодателството. Естествено тази фирма може да бъде подставено лице на "Газпром" и нищо реално да не се променя за руския газов монополист, но затова пък ще бъде изпълнено искането на брюкселската бюрокрация. Много по-остро стои въпросът със запазването на половината от мощността на тръбопроводите за други доставчици. Казусът е сериозен, защото, първо, той изкуствено ограничава обема на пренасяния газ и така търпят загуби всички по веригата - доставчик, транзитни страни  и потребители. По-интересното е, че такива доставчици може изобщо да не се появят. Спрямо "Южен поток" единствената хипотеза беше да се върже към него тръба от турската граница, по която да постъпва азербайджански газ, но и тя отпадна след като Баку избра газопровода ТАП за пренос на синьо гориво към Южна Европа. Така че в този случай тези норми на Третия енергиен пакет остават по-скоро абстракция и всъщност изглеждат като опит за ограничаване на руските доставки на синьо гориво за ЕС, а не като налагане на по-справедливи правила.
Впрочем Русия вече обяви, че обмисля да заведе иск пред Световната търговска организация срещу ЕС, заради Третия енергиен пакет с мотива, че той дискриминира руските енергийни компании. Министър-председателят на Русия Дмитрий Медведев също коментира, че нормите на международното право, т.е. сключените междудържавни споразумения за "Южен поток" стоят по-високо от нормите на законодателството на ЕС, което според него било "национално" по същото това международно право. Този конфликт обаче едва ли ще продължи да се задълбочава, въпреки очакванията на онези, които, преди да си легнат, поглеждат под леглото, да не би там да се е скрил Путин. При това Европейската комисия започна първа "танца" на помирението и затова има сериозни основания.
Любопитни събития се случиха в дните около изявлението на ЕК, че в нейните очи "Южен поток" е нелегитимен. Първо, на 4 декември т.г. стана ясно, че ЕК е разрешила на "Газпром" да придобие редица активи на германски и холандски газови компании. Става дума за това, че руската компания получава едноличен контрол върху германските фирми "Вингаз" и "Винтерсхал Ергаз Ханделшаус", а също така поема съвместно с компанията "Винтерсхал" (дъщерна фирма на концерна BASF) контрол върху активите на последната в Северно море. Под пряк контрол на "Газпром" например ще се окаже най-голямото хранилище за газ в Германия, в Редлин, съобщи руската секция на "Дойче веле". В замяна "Винтерсхал" получава 25 плюс 1 процент от активите на "Газпром" в Уренгойското газокондензатно находище в Русия. Всъщност "Газпром", като допуска в своята "светая светих" германската компания, получава за пръв път достъп до "черешката на тортата" - търговията с газ директно в сърцето на Европа. Така, коментира "Дойче вече", "Газпром" получава качествено нов статут на европейския газов пазар. Той ще може директно да продава газ на корпоративни клиенти от Германия, Австрия, Белгия, Дания, Холандия, Франция, Чехия, а следователно ще нараснат и отговорностите на компанията пред потребителите на този пазар.
На пръв поглед какво толкова - една компания обменила активи с друга. Но в случая става дума за компанията, за която в западната преса се пише в негативен аспект като за "оръдието на Кремъл", "газовото оръжие на Русия" и т.н.
Още по-интересно е, че това разрешение на антимонополните органи в ЕС става в момента, когато "Газпром" е разследван за злоупотреба с монопол по жалба на Литва. Още от септември 2011 г. руската компания е обект на проверки за препятстване на конкуренцията, налагане на несправедливи цени и сегментиране на европейския пазар. Разследването беше две години размахвано като плашило пред "Газпром", а през октомври т.г. еврокомисарят по конкуренцията Хоакин Алмуня обяви, че то е пред приключване и нарушителят скоро ще бъде официално обвинен. Обаче два месеца по-късно, на 4 декември, в деня на откриването на представителството на "Газпром" в Брюксел, Алмуня изненадващо обяви, че в скоро време проблемът ще бъде решен, като очаква от руската компания предложения как това да се случи. Зам.-председателят на "Газпром" Александър Медведев уточни пред "Файненшъл Таймс", че въпросът може да бъде уреден за 3-4 месеца.
Както коментира зам. генералният директор на руския Фонд за национална енергийна безопасност Алексей Гривач: "Претенциите официално не са предявени, а руският доставчик без формално да има представа в какво го обвинява ЕК, готви писмени предложения за свалянето им... Всичко трябва да изглежда така все едно под заплахата от санкции "Газпром" се предава. Инициативата трябва да дойде отдолу, за да може тези, които са на върха, да запазят реномето си".
Третото важно събитие, което пък се случи на 5 декември, беше писмото на германската Федерална агенция по разпределителните енергийни мрежи до Еврокомисията, с което се иска сухопътното продължение на газопровода "Северен поток" - ОПАЛ да бъде извадено от нормите на Третия енергиен пакет. Самият "Северен поток" е извън тези норми, но без ОПАЛ и другото продължение - газопровода НЕЛ, "Газпром" не може да осигури 100% запълняемост на тръбата. Очаква се ЕК да разреши пълното използване на ОПАЛ от страна на "Газпром", без да оставя 50% от тръбата празна в очакване на други доставчици, които не съществуват в природата.
Тази активност от началото на годината около руския газов монополист в Европа може да бъде обект на всякакви теории, но най-важният фактор е... зимата. Никой не желае да бъде в напрегнати отношения с най-големия си доставчик в навечерието на отоплителния сезон. Доставчикът също не иска да изпуска най-платежоспособния си и голям пазар. Така, че интересите се срещат. Има обаче и по-глобални фактори, които влияят върху намерението на ЕС да изчисти висящите въпроси с "Газпром".
От 2010 г. насам потребителското търсене на природен газ в ЕС намаля с 13 процента. Причините са както икономическата криза, така и въвеждането на енергоспестяващи технологии. Обаче със същите 13% е намалял и добивът, а за последните 5 години добивът на газ в ЕС е намалял с 20 на сто. Основната част от този спад се дължи на прогресивното изтощаване на британските находища в Северно море, като към тях се прибавят в момента и малките находища в Холандия. Очаква се до пет-шест години най-голямото холандско находище - "Грьонинген", да влезе в етап на ускорено изтощаване. Фактически в близкото десетилетие ЕС ще се лиши от значителна част от собствените си ресурси на синьо гориво.
Основните външни доставчици на суровина, без Русия, са: Норвегия, Алжир, Либия. Към тях трябва да се прибавят и терминалите за втечнен газ, които теоретично могат да приемат суровина от всяка една страна, но като основен доставчик в момента се разглежда Катар. Подобна диверсификация на доставките изглежда добър вариант за ЕС, но благодарение на Третия енергиен пакет Еврокомисията сама си заложи капани, които сега се захлопват. Работата е там, че ЕК иска компаниите доставчици да се откажат от т.нар. дългосрочни договори, когато производителят се задължава да доставя природен газ по фиксирана цена, а купувачът задължително да го купува. Всички сделки според замисъла на комисията трябваше да се осъществяват на газови борси и така потребителят да печели от конкуренцията между ценовите оферти и действително през последните две години вносителите свалиха своите цени, като норвежците например вече продават на спот-пазара половината от своя газ за ЕС. Обаче отпадането на условието за задължителни доставки доведе до явно неочакван за Брюксел обратен ефект.
Аварията в японската АЕЦ "Фукушима" доведе до закриването на ядрените реактори в страната и рязкото увеличаване на търсенето на втечнен природен газ. Нараснаха цените на синьото гориво и в други държави от Азия. Вносът на втечнен газ в Азиатско-Тихоокеанския регион нарасна с 5%, или с 3,1 млн. т. Само в Япония догодина се очаква вносът на втечнен газ да нарасне с 1 млн. т. Съответно цените в Азия съществено изпревариха тези в Европа и станаха много атрактивни за производителите.
Тази ситуация при липса на гарантирани юридически доставки доведе до пренасочването на втечнения газ от Европа към Азия. Например доставките на втечнен газ за ЕС намаляха през 2012 г. с 29%, или 23 млрд. куб. м, а специално тези на Катар с 37%, или с 15 млрд. куб м. В същото време към 1 октомври т.г. Алжир е съкратил доставките за Европа с 16%, Катар с 19,2%, Либия с 3%, Нигерия с 42%, Норвегия със 7%. Така се получава ситуация, при която, от една страна, имаме изтощаване на находищата на газ в ЕС, от друга, "бягство" на големи обеми газ към Азия поради ценовата конюнктура и липсата на механизми, които да ги задържат на европейския пазар.
На този фон Русия, респективно "Газпром", се оказаха единствените, които през 2013 г. стабилно увеличават доставките за Европа. За 11-те месеца на т.г. доставките на газ за ЕС са се увеличили със 17 на сто. Помесечното увеличение на годишна база изглежда така: октомври - ръст със 17%, ноември - ръст с 33%, първите дни на декември - ръст със 17%, а истинската зима още не е дошла. От "Газпром" очакват през 2013 г. да изнесат за страните извън бившия СССР, а това основно са държавите от ЕС, около 160 млрд. куб. м природен газ. За сравнение през 2012 г. този обем е бил 140 млрд. куб. м, а през 2011 г. 150 млрд. куб. м. Оказва се, че съобщенията от последните две години за кончината на "Газпром" са преждевременни.
Смело може да предположим, че Брюксел и Москва ще намерят сравнително бърз изход от създалата се ситуация. Вероятно "Южен поток" под една или друга форма ще бъде изваден от нормите на Третия енергиен пакет, независимо под какви юридически формулировки ще бъде прикрито това. Обективната реалност изисква от Брюксел да осигури на европейските потребители стабилни газови доставки. "Газпром" пък не желае да търпи ограничения на пазар за десетки миларди долари. Така че вместо на война, ще станем свидетели на среща на интересите.