ЕХО ОТ БЪДЕЩЕТО НА БЪЛГАРИЯ

Славчо Кънчев*

Преди 1989 г. споменеше ли се Швейцария, то обикновено беше позоваване на пропагандното клише на Тодор Живков за "превръщане на България в Швейцария на Балканите". Но авторът му визираше единствено икономическия просперитет на Швейцария. И в никакъв случай не е имал предвид държавния модел на управление на тази европейска страна.
Понеже демокрацията на Швейцария е основана на принципа "Народът е решил, народът има право". Все пак, ако у някого е налице и най-малкото съмнение доколко това правило е с реален потенциал във всекидневието на тази страна, е достатъчно, за да се раздели с недоверието, да се запознае с монографията "Швейцарският модел. Силата на демокрацията" на проф. Венелин Цачевски  (София, 2013 г., изд. "Изток-Запад") - автор на десетки книги и научни изследвания, посветени на развитието и външната политика на България, международните отношения и икономическото сътрудничество на Балканите, европейската интеграция.
Наистина

пряката демокрация не е швейцарски патент

Съвкупната история на древногръцките полиси - градовете държави, е изпълнена с борби и стълкновения между демократичното и олигархичното движение. Привържениците на демокрацията се стремели към такъв държавен строй, при който върховната власт би принадлежала на преобладаващото мнозинство от граждани, организирани в народно събрание. Но такова събрание, в което демосът непосредствено, а не чрез избрани представители, да създава закони и да взима решения. В противоположност на демократите привържениците на олигархията се стремели към такъв държавен строй, при който целият набор от граждански права и фактическата възможност за участие в управлението да бъдат предоставени само на най-богатите граждани.
Дори и понастоящем пряката демокрация и държавният неутралитет - другата доминанта в политиката на Швейцария, не са единствено нейно ноу-хау в съвременните условия. В една или друга степен те съществуват и в редица други страни във и извън Европа, но Швейцария заема уникално място.
Ето че повече от век и половина швейцарските граждани участват - чрез референдуми, пряко и активно във вземането на най-важните решения в развитието, вътрешната и външната политика на страната - общо 582 проведени референдума за периода 1848-2012 г. Но всъщност този брой не отразява фактическото множество на предложените за референдуми въпроси, тъй като много често по време на един референдум са били поставени на гласуване по няколко напълно отделни тематични въпроса.
Референдумите отдавна са се превърнали в символ на демокрацията в Швейцария.

Референдумите играят незаменима роля

за поддържане на единната структура на тази държава, състояща се от 26 отделни кантона с висока степен на автономност и различие помежду им, три големи езикови и културни общности: немска, френска и италианска, две господстващи религии - католическа и протестантска, както и имигранти, възлизат на почти една четвърт от населението.
Къде е силата на швейцарската държавна и политическа система? Именно в аналитичното изложение, чрез което е достигнато до комплексния отговор на този въпрос, е ценността на труда на проф. Венелин Цачевски. Изначало създадената през 1291 г. и постоянно усъвършенствана в съответствие с ценностите на демокрацията, във функционирането на швейцарската държавност е залегнал принципът на осъзнатата необходимост от вътрешно единство, постигането на съгласие на основата на диалога и взаимните компромиси, в името на общите цели и интереси, при безусловното признаване и изпълнение на волята на мнозинството от швейцарските граждани. В монографията е направен исторически преглед на генезиса и развитието на идеята за пряката демокрация, в съчетание с представителната, като форма на управление на Швейцария. Създаването на

стабилен и ефективен модел на управление

в рамките на конфедерацията, преминава и през шест граждански войни - от началото на ХVI до средата на ХIХ в. - следствие на вътрешното противопоставяне особено на религиозна основа. Горчив и кървав исторически опит, но затова пък дълбоко осмислен.
Основни средства за пряката демокрация в Швейцария са задължителните и факултативните федерални референдуми, както и народните инициативи. Чрез задължителните референдуми се извършва пълна или частична ревизия на федералната конституция, присъединяването на Швейцария към организации за колективна сигурност или наднационални общности и приемането на федерални закони, които са обявени като спешни, но са лишени от конституционна база и чийто срок на валидност е по-голям от една година. Задължителни федерални референдуми се провеждат и при промяна на броя и статута на кантоните в Швейцария. Референдумите, които са задължителни, се инициират или от федералното събрание (парламентът), или по искане (народна инициатива) на най-малко 100 хиляди граждани.
Освен задължителните референдуми в действащата швейцарска конституция са регламентирани също и консултативните референдуми, които се провеждат по искане на най-малко 50 хиляди избиратели, тоест около 1,3% от всички швейцарски гласоподаватели.
Неминуемо се оформя заключението за ограничения периметър на действие на

пряката демокрация в България

в сравнение с швейцарския модел. В България, съгласно чл. 10 на Закона за пряко участие на гражданите в държавната власт и местното самоуправление, предложение до Народното събрание за произвеждане на национален референдум може да бъде направено от инициативен комитет на граждани с избирателни права, събрал не по-малко от 200 хиляди подписа на гласоподаватели. В същия член е записано, че Народното събрание приема решение за произвеждане на национален референдум, когато това е поискано от инициативен комитет, с подписка, съдържаща подписите на не по-малко от 500 хиляди български граждани с избирателни права. Това означава, че Народното събрание е законово задължено да насрочи национален референдум, поискан от българските граждани с избирателни права, чийто брой е съответно пет и десет пъти по-голям от този на швейцарците, които трябва да подкрепят двата вида народни инициативи за провеждането на федерален референдум в Швейцария. В същото време числеността на жителите на  Швейцария е с около 500 хиляди души по-голяма в сравнение с България.
Както обобщава авторът, механичното копиране на швейцарския модел едва ли е възможно, поне не на настоящия етап от историческото развитие на България. Финалният извод на проф. Венелин Цачевски е, че ние имаме потребност, в съответствие с българските специфични национални условия, да използваме пълноценно както опита на Швейцария, така и на другите развити демократични страни. Ето как България би могла да съкрати пътя, който трябва да измине, за да се доближи, а в перспектива да достигне демократичните стандарти в тези държави.

*Авторът е председател на УС на Асоциацията за борба против корупцията в България