Едродепутатите социалисти против АCТА

Евгени Кирилов:
Групата на социалистите и демократите в Европейския парламент да приеме позиция

 
Българският евродепутат от групата на социалистите и демократите Евгени Кирилов заяви по време на дебати в своята политическа група "за или против" споразумението ACTA, че най-голямото безпокойство, което буди това споразумение, е възможността то да ограничи свободата и личната неприкосновеност на десетки милиони интернет потребители. Според него тук не става въпрос за ефективна борба с пиратството и интернет злоупотребите, защото най-големите страни като Индия, Китай, Бразилия и Русия дори не са страни по него.  Той добави още, че формулировките в споразумението са много общи и мъгляви, създават предпоставки за свободни интерпретации от отделните държави, и цитира известната фраза на един български дисидент: "Мен не ме е страх от министъра на културата, а от културата на министъра".
Евгени Кирилов подчерта, че основателните протести на хиляди европейски граждани през последните седмици представляват невероятна демонстрация на активна гражданска позиция. "Влязох в диалог с някои от тях и мога да ви уверя, че това не са пирати или престъпници, а в преобладаващата си част будни млади хора, които искат да запазят личната си неприкосновеност", отбеляза още той.
 В заключение евродепутатът призова политическата си група да излезе с ясна позиция "против" АCТА.
 Мнозинството от другите членове на Групата на социалистите и демократите също се противопостави на споразумението и подчерта, че в този си вид то не трябва да бъде прието. Очаква се в близките седмици групата да излезе с официална позиция по този въпрос.

Кристиан Вигенин:
Надявам се това да не е пътят към ада

Ще имаме и други възможности да дискутираме АCТА по същество, искам сега най-главното да споделя. Смятам, че нашата позиция трябва да бъде основана не само на тълкуване на един или друг текст, а да бъде принципна и да отчете следното:
1. Как се стигна до това споразумение - непрозрачни, на практика тайни преговори, които оставиха впечатление, включително и сред евродепутатите, че се случва нещо заплашително.
2. Как беше подписано това споразумение - отново без консултации и какъвто и да било дебат нито с гражданите, нито дори с много от специализираните организации и, както разбирам, не само в моята страна.
3. Какви са реакциите на гражданите - масови протести под различна форма на млади хора в цяла Европа; заблуда е да смятаме, че зад тях не стоят реални хора.
4. Какви са потенциалните заплахи от прилагането на това споразумение - наличието на твърде общи формулировки, които могат да бъдат прилагани по различен начин в различните страни.
Аз уважавам труда на всички, които създават интелектуален продукт, но не мога да приема по никакъв начин защитата на този продукт да отвори вратата към контрол, следене, правни действия, които надхвърлят драстично привидно добрите намерения на АCТА. Казвам го като гражданин на страна, в която уважението към личното пространство и гражданските свободи е на "санитарния" минимум, а в средите на МВР отсъства.
Ние в България често казваме, че пътят към ада е постлан с добри намерения, надявам се АCТА да не се окаже точно това.
В условията на социален разпад, липса на перспектива за реализация, висока безработица, едно от малкото места, където младите хора се чувстват свободни и равноправни, е интернет. Аз не мога с гласа си да допринеса да отнемем тази свобода или дори да създадем впечатлението, че тя се отнема, колкото и това да изглежда хипотетично.
Ако можехме да променим спорните текстове - щеше да е различно. Но ние можем да кажем само "да" или "не". Аз казвам "не" на АCТА и се надявам Групата на С&Д да се произнесе ясно и аргументирано с "не" възможно по-скоро. Това ще бъде важен ориентир и за докладчика Дейвид Мартин, защото по неговите действия и позиции ще бъдем оценявани всички ние.

Ивайло Калфин:
Най-добре България да се оттегли от споразумението

През последните дни получавам стотици писма срещу Търговското споразумение за борба с фалшифицирането (АСТА).
Напълно съм съгласен с протестите, въпреки че не приемам ултимативния тон на някои от писмата. Притесненията на много хора по отношение на АCТА са напълно основателни. Аз няма да подкрепя ратифицирането му от Европейския парламент, независимо че българското правителство реши да се присъединим към него.
Проблемите с това многострадално споразумение са много. По предложение на няколко страни текат тайни преговори от 2008 г. насам. Обществеността е информирана само от случайно изтекла информация и заради това няма нормален обществен диалог. Освен това споразумението предвижда създаване на нов международен орган, който да следи за неговото прилагане. Този орган е извън съществуващите структури на ООН.
Една от най-опасните за мен разпоредби е отговорността на интернет доставчиците по отношение на съдържанието на информацията, качвана в интернет. На тях се възлага да шпионират и да докладват, ако имат съмнения за фалшифицирани продукти или нерегламентирано ползване на продукти, защитени с авторски права. Това им дава право да следят всяко писмо или влизане в сайт, което е недопустимо, а в страни с печална слава на полицейски държави като България тази вратичка може да стане голям проблем. Освен това се очаква интернет доставчиците да не дават достъп до сайтове, които предлагат фалшифицирани стоки или от които може да се свалят различни продукти, защитени от авторски права, като филми, песни, игри и т.н.
Много правни въпроси остават неясно решени, което може да доведе до незаслужени репресии и цензура в интернет. Прилагането на АCТА би ограничило силно използването на софтуер с отворен код и различни апликации, което е изключително недалновидно и несправедливо. Да не говорим за техническите трудности, които ще възникнат за създаване на филтри за съдържанието или за установяването дали дадена стока е фалшифицирана или не.
Моля да бъда разбран правилно - аз съм за спазване на закона, включително и за защитата на авторските права в интернет. Това обаче следва да става, като се използват и насърчават технологиите, а не като се ограничава достъпът до тях.
На първи октомври 2011 година 8 страни: САЩ, Канада, Япония, Нова Зеландия, Република Корея, Сингапур, Австралия и Мароко, подписаха споразумението, а на 26 януари тази година - още 22 страни членки на ЕС, включително България, също се присъединиха. За да влезе в сила, споразумението трябва да бъде ратифицирано от поне шест от подписалите го държави. То ангажира само страни, които са го подписали и ратифицирали.
За да се присъедини, България има две възможности. Първата е Народното събрание да ратифицира споразумението. Втората е то да стане част от европейското законодателство - това означава, след като вече е подписано от Европейската комисия, да бъде ратифицирано и от Европейския парламент. Съмнявам се това да стане, като имам предвид огромното мнозинство, с което ЕП отхвърли този договор преди няколко месеца.
Какво би било достойното решение? За мен най-добре е Народното събрание да не ратифицира споразумението или пък правителството да си оттегли подписа от него. Второто може да стане по всяко време и би спасило министър Трайчо Трайков от жалките му опити да твърди, че е поискал подкрепа от правителството за подписа под споразумението, но всъщност не го подкрепя съвсем, а пък и то нямало да проработи в България... Да не го е подписвал тогава. На министър Трайков най-малко подхожда да подражава на патрона си по лицемерие и по непостоянство по важни за страната въпроси.
  http://kalfin.eu/blog/