Едно пробито евро

Лидерите на ЕС си блъскат главите как да спасят Гърция, еврозоната, еврото, цялата европейска конструкция, че и международната финансова система дори. Оказа се, че пожарът в Гърция не можа да бъде загасен, и че въпреки спасителния пакет от 110 милиарда евро фалитът на съседната ни страна е неизбежен. Освен ако не бъде осигурен втори спасителен пакет, в който обаче по настояване на Германия трябва да участва и частния капитал. Мисия невъзможна.
Гърция има 345 милиарда евро дълг, а икономиката й е парализирана. Плановете за приватизиране на предприятия звучат добре само на теория. Днес шегата е не кой е луд да си купува фабрика на 8 септември, а кой е луд да си купи летище в Гърция?
Усилията на европейските лидери са да предотвратят падането на следващите плочки от доминото, първата от които е Италия. Каквото и да се говори за България, Италия е най-мафиотската държава в ЕС, и въпреки лъскавата фасада на многото световноизвестни италиански фирми, краката на третата по големина икономика в ЕС са глинени. Но Италия е прекалено голяма, за да бъде спасявана. Външният дълг на Италия е от 2,5 трилиона евро и е по-голям от този на Гърция, Португалия и Ирландия взети заедно. Освен това този дълг се държи само частично от италиански банки. В Белгия например треперят заради банката Дексия, най-голямата в страната, която се е изхитрила да "притежава" голяма част от италианския дълг. По същия начин, спасявайки Гърция, ЕС всъщност спасява германски и френски банки, като "Париба" например. Това, което на пръв поглед прилича на солидарност, всъщност е висша степен на лична заинтересованост. Или както се бяха изразили експерти от "Креди Сюис", усилието за спасяването на "периферна Европа" ще струва ужасно скъпо, но в противен случай цената ще е двойно по-голяма. Или друг добър цитат: МВФ и ЕС не спасяват бедни държави, те спасяват богати банки, дали пари назаем на лошо управлявани държави.
Неотдавна ЕС създаде фонд за подпомагане на държави от еврозоната в криза в размер от 750 милиарда евро, но за Италия според едни експерти ще трябва двойно повече, а според други - четири пъти повече. Но пламне ли Италия, изгаря и Испания, катаклизмът предзивква цунами и Европа става една голяма Фукушима.
Интересно е, че "периферията", за която става дума, са стари членки на ЕС в южната част на Евросъюза, с изключение на Ирландия. Източна Европа, от която макроикономистите на Запад неистово се бояха, се оказа доста стабилна. През 2008 г. Унгария получи спасителен финансов пакет от 6,5 милиарда, през следващата година Румъния получи 20 милиарда, суми, когато тогава изглеждаха огромни, но сега само потвърждават извода, че дори и най-финансово нестабилните нови членки посрещнаха кризата доста геройски. И двете страни запушиха пробойните и за проблемите им вече никой на споменава. Впрочем фондът за спасяване на държави от ЕС извън еврозоната е от 50 милиарда евро, не 750 милиарда, какъвто е за еврозоната. Казано с други думи, рухне ли цялата система, делото за спасявянето на източноевропейците ще е дело на самите източноевропейци.
В рамките на еврозоната не само липсва икономическо сближаване, но и тенденциите са на опасно отдалечаване на Севера от Юга. От въвеждането на общата европейска валута разликите в средния брутен национален продукт на север и на юг в ЕС се увеличиха с 11%. Това повече не може да продължава. Първата алтернатива е отказ от еврото, което неизбежно ще доведе до край на Европейския съюз като политически проект и връщане към общия пазар от 60-те години. Другата алтернатива е още по-трудна да си я представим - става дума за решение за въвеждане на общо икономическо правителство в еврозоната, на сближание на данъчните политики, за безпрецедентен отказ от суверенитет и качествен скок на Еврозоната към нещо, подобно на Съединени щати на Европа.
Необходима е перестройка на ЕС, но нито Барозу, нито Ван Ромпой нямат и грам от историческия замах на Горбачов.
Всъщност Горбачов не успя с перестройката - той се опитваше да спаси Съветския съюз, но стана неговия първи и последен президент. Това, което светът вижда като негов безспорен успех, е безкръвния край на студената война. Що се отнася до по-нататъшните събития - сгромолясването на диктатурите - те всъщност отговаряха на стремежа на народите.
Големият въпрос следователно е какво искат народите на Европа. Страшното е, че те се затварят все повече в себе си, търсят убежище в миналото си величие, което няма да се върне. Страни като Великобритания, Дания, Швеция, си казват: колко хубаво, че не сме в еврозоната. Поляците казват: какъв късмет, че не избързахме да приемаме еврото. Но всички се страхуват от евентуалния провал на еврото, защото никой не може да избяга от глобализирания ни свят.
През април разоговарях с европееца, който най-много прилича на Горбачов, Жак Делор. Той се смята за един от бащите на Европейския съюз и на еврото. Основният ми въпрос беше защо допусна ЕС да има обща валута, без да има обща икономическа политика.
Той припомни, че още от 1988 г. Като председател на Еврокомисията е настоявал Европа да върви "на два крака" - общата валута и общото икономическо управление, но държавните и правителствените ръководители не пожелаха това. Причината да няма координираност на икономическите политики трябва да се търси в Париж и Берлин, на които още от 2003-2004 г. трябваше да бъде припомняно, че трябва да спазват правилата. След това членството в еврозоната заблуди ирландците, че ще ги спаси от проблеми. Еврото ни предпази дори от собствените ми глупости, каза Делор.
През декември 2001 г., интервюирайки този голям европеец заедно с Тома Томов, аз бях онзи, който му подаде първата монета евро. Той не беше виждал такава, еврото официално се появи няколко дни по-късно. Делор се разчувства и се получи хубаво интервю. Повторих жеста, като този път му подадох една нарочно избрана много износена монета. Ако интервюто беше днес, за да го предизвикам интелектуално, щях да му подам една пробита монета.