Една разпокъсана страна насред Европа

Бенямин Парган
Дойче веле

На 2 октомври 2016 година в Босна и Херцеговина са насрочени избори за местни органи на властта. И това обяснява всичко. Защото в населената предимно със сърби "Република Сръбска" икономическото и политическото положение е катастрофално. Президентът на този етнос Милорад Додик и неговата корумпирана и арогантна политическа клика не могат да се похвалят с никакви успехи. Много от поданиците му живеят в ужасна бедност, безработицата е катастрофално висока, инфраструктурата е съсипана и все повече млади хора бягат в чужбина.
За да извади своите избиратели от безнадеждното им положение и да ги постави в борбен ирационално-патриотичен транс, Додик прибягва до изпитаните и любими средства на всички популисти на Балканите. Първо създава впечатление за драматична заплаха, надвиснала над собствената нация. След това съседните народи биват обявени за предатели, което все още функционира безотказно на Балканите. И накрая на сцената се появява големият лидер като спасител на застрашената нация.
Твърде много избиратели на Балканите често се поддават с удоволствие на подобни игрички и за няколко седмици забравят за безрадостното си ежедневие и безбройните корупционни афери на самопровъзгласилия се спасител на нацията. Тези механизми винаги са функционирали перфектно в Босна и Херцеговина, също както и сред другите народностни групи в страната.

Тежката криза

Оспорваният референдум в Република Сръбска може да бъде възприет като предизборна врява и лош театър, но преди всичко той е и си остава забележително нарушение на конституцията. Какви са резултатите от всенародното допитване? 9 януари си остава "национален" празник. Босненските сърби празнуват на тази дата основаването на тяхната република. За босненците и хърватите в Босна и Херцеговина обаче този ден маркира началото на босненската война. Референдумът вкарва и без това нестабилната страна в тежка криза и застрашава пътя на Босна и Херцеговина към Европа.
Самият факт, че референдумът изобщо беше проведен, е тежко поражение за върховенството на закона в Босна и Херцеговина, подкрепяно с толкова много финансови помощи от чужбина.
И правовата държава не успя да осуети този референдум. Още по-голямо е поражението за т.нар. международна общност и най-вече за висшия представител на Европейския съюз в Босна и Херцеговина. Понастоящем тази роля изпълнява австрийският дипломат Валентин Инцко. В момента той е олицетворението на безуспешния и нещастен протекторат, какъвто формално е Босна и Херцеговина.

Двойните структури са излишни

Забраненият от Конституционния съд и остро критикуван от ЕС референдум е още едно доказателство, че тези двойни структури между местните власти и международните участници не функционират и в крайна сметка са неефективни и безсилни. Защото явно нито местните политици, нито официалните представители на протектората могат да гарантират върховенството на закона. И това е може би най-важният извод от проведения референдум. Босна и Херцеговина си остава проблемното дете в Югоизточна Европа, което и в бъдеще ще създава големи грижи на ЕС от гледна точка на геостратегическото си положение. Неслучайно Милорад Додик си осигури благословията на руския президент за референдума и с негова подкрепа игнорира всички предупреждения от Брюксел и Вашингтон.
Малката Босна и Херцеговина винаги е била стратегическа играчка в ръцете на регионалните съперници Сърбия и Хърватия. Затова е още по-важно в изострената обстановка след референдума най-вече Сърбия и нейният силен премиер Александър Вучич да проявят умереност и да действат конструктивно. Има още много работа за всички участници. Защото референдумът е крачка назад за целия регион и доказателство, че Западните Балкани могат по всяко време да затвърдят позицията си на нестабилен и проблематичен заден двор на Европа.