Една птичка пролет не прави

Една приятна новина преди няколко дни изненада българската общественост - сръбската национална авиокомпания "Еър Сърбия" ще лети от 30 март тази година ежедневно до София и три пъти седмично до Варна с наистина скромната цена от 149 евро на човек двупосочно. По този начин след почти 20 години отново самолетна линия ще свързва Белград и София и така ще засили и връзките между нашите две съседни страни.
А как беше до сега? Почти никак. Имаше два влака на ден от Белград и съответно от София, които се клатушкаха по 16 часа по 400-километровото трасе и на моменти с мравешката скорост от тридесетина километра в час. А автобусите за Западна Европа минаваха транзит през столицата на комшиите и оставяха по някой случаен пътник някъде по трасето. Е, имаше и една автобусна линия - в петъчни и неделни дни. И толкоз. Ако искаше някой да посети София, трябваше да си организира сам транспорта, и това му струваше поне стотина евро плюс чакането на границата (особено по времето на летните миграции на турските гастарбайтери този процес можеше да продължи и с часове в непоносимата жега). За сръбските летовници по Черноморието пък и дума да не става колко ще улеснят превоза си до морските ни курорти.
Наистина приятна новина на фона на дългогодишните единствено декларативни изявления за добросъседство от двете страни на границата.
Всъщност дали наистина се засилват добросъседските ни отношения с комшиите и дали новата авиолиния е само предтечата на този процес?
Още през далечната 2007 г. тогавашните министри на вътрешните работи на България и Сърбия Михаил Миков и Ивица Дачич (сега първият е председател на родното Народно събрание, а вторият премиер на Сърбия) подписаха договор за отварянето на два нови ГКПП - Банкя-Петачинци и Салаш-Ново корито. Идеята беше новите пунктове да улеснят придвижването на местните жители от двете страни на границата, които в голямата си част са роднини и са останали разделени още от времето на Ньойския договор. До момента по въпроса почти не е направено нищо нито от българската, нито от сръбската страна. Източник от сръбското Министерство за инфраструктурата, пожелал анонимност, обясни, че за Белград причините са чисто финансови, тъй като страната му е в сериозна икономическа криза. Не звучи особено убедително... Сърбия в момента ускорено изгражда Коридор номер 10 и в частта му към България, а буквално за поправянето на общо двадесетината километра от съществуващите пътища към потенциалните нови ГКПП-та средствата са направо смешни. Като че ли и у нас въпросът е изместен на трети план. Така и до момента към Сърбия остават отворени само 4 основни ГКПП - Брегово, Връшка чука, Калотина и Стрезимировци - едно ГКПП с локално значение - Олтоманци/Рибарци, което единствено може да се използва за преминаване на пътници, тъй като от сръбска страна няма обособен митнически терминал с везна за товарни автомобили. Така населената с българи сръбска гранична община Босилеград си остава и до ден-днешен икономически изолирана както от Сърбия, така и от България. И въобще не трябва никого да учудва фактът, че населението й се стопява - просто хората нямат поминък. Ама никакъв...
На два пъти пък се подписа под благия поглед на Брюксел едно друго споразумение - за изграждането на газова връзка (байпас) между Сърбия и България по трасето от Ниш до Дупница. Първо подписаха тогавашните министри на енергетиката на двете страни Трайчо Трайков и Петър Шкундрич през март 2010 г. в седалището на Еврокомисията, а само месец по-късно директорът на "Сърбиягаз" Душан Баятович обясни, че проектът не е приоритетен за съседите. Оправданието бе, че ние ще получим финансиране от европейските фондове, а сърбите - не.
Две и половина години по-късно отново в Брюксел премиерите на България и Сърбия Бойко Борисов и Ивица Дачич под погледа на еврокомисаря по енергетиката Гюнтер Йотингер отново подписаха същото споразумение за същата газова връзка, според което строителството на 180-километровия участък трябваше да започне през изминалата година и да завърши през 2015 г. И отново ядец! Сигурно защото Бойко взе, че се ядоса и падна от власт. Иначе досега поне българският участък щеше да е готов.
Остава да виси във въздуха и проблемът с българското национално малцинство (БНМ) в Сърбия. Безспорен факт е, че неговото социално-икономическо състояние е повече от катастрофално, а Босилеградската община е на едно от първите места по развитие в Сърбия. Само че гледано отзад напред. При посещението си у нас през есента на миналата година сръбският президент Томислав Николич обеща, че ще бъдат предприети сериозни мерки за решаването на проблемите на БНМ. Остава да чакаме, пък ще видим.
Ето обаче и нещо положително - през лятото на миналата година започна да функционира и Българо-сръбска търговско-промишлена палата с участието на партньори от двете страни на границата. Задачата й е да стимулира бизнеса в приграничните райони, активно да си сътрудничи, особено от Северозападния регион на България и североизточната част от Южна Сърбия. Проектът ще приключи в края на февруари т. г. и ще бъде интересно да се видят резултатите от реализацията му. Продължава и реализацията на редица проекти по трансграничното сътрудничество между общини у нас и при съседите, като особено активни са Перник, Трън, Кюстендил от наша страна, и Пирот, Княжевац, дори Димитровград и Босилеград от сръбска страна.
Дай Боже "Еър Сърбия" да е пролетната птичка в отношенията ни със съседите! Но, както обичат да казват руснаците "Поживьом - увидим..."

След почти 20 години прекъсване от 30 март тази година редовна самолетна линия отново ще свързва Белград и София. Полетите до българската столица ще бъдат ежедневни, а до Варна три пъти седмично