29 Март 2020неделя02:04 ч.

ново:

#ОСТАНЕТЕ СИ ВКЪЩИ #ОТГОВОРНИ ЗАЕДНО #ОСТАНЕТЕ СИ ВКЪЩИ #ОТГОВОРНИ ЗАЕДНО

Една надежда в иракския хаос

Батальоните на жените - пешмерга атакуват ислямистките фанатици

/ брой: 167

автор:Петър Герасимов

visibility 1531

Може ли един народ от близо 40 милиона и територия - 400 хил.кв.км (почти четири пъти колкото България) да няма своя държава? Въпросът е едновременно риторичен и уникален. Защото  съдбата на древния кюрдски народ е единственият сериозен и нерешен етнически въпрос след края на Втората световна война. Великите сили-победителки така и не са се разбрали къде, как и кога да бъдат установени границите на Кюрдистан - територия, разделена (и разкъсана) между Турция, Иран, Ирак и Сирия.
След 1945 г. Турция (пазила внимателен неутралитет по време на Втората световна и оказала немалко услуги на Великобритания) запазва лъвския пай от страната на кюрдите - 200,000 кв.км. Там е съсредоточена и най-голямата част от древното население - между 15 и 18 милиона души. В Иран и Ирак живеят по около седем милиона кюрди, а в Сирия - близо два милиона. Макар че болшинството кюрди са мюсюлмани, между тях 200 000 изповядват юдеизма (жители на Израел и Иран), а около 60 000 са християни. Нерадостната съдба на синовете и дъщерите на този народ ги е пръснала буквално по целия свят. Десетки и десетки хиляди живеят в Армения, Азербайджан, Афганистан. Да не говорим, че само в Германия кюрдите-имигранти са около милион...

По един странен начин

съдбата на този народ е свързана и с България. Преди трийсетина години, когато ръководех сп. "България" на чужди езици, на редакцията сътрудничеше млад кюрд - докторант по история в Софийския университет "Св. Климент Охридски". Той разказваше, че тъкмо по време на освободителната Руско-турска война, кюрдите в Турция са вдигнали поредното въстание и голяма армия е била насочена към района на Диарбекир: по този начин, според споменатия историк, този факт индиректно е подпомогнал победната кауза на руското войнство. Интерес представлява един малък, но любопитен факт: известно е, че нашите поборници срещу османското иго са били заточавани именно в района на Диарбекир. Според докторанта (името му не споменавам по понятни причини) бунтуващите се ръководители, кюрдските бегове, са били заточавани по диагонала - в селища край Видин...
И още нещо: след като нашата граница бе достигната от приливната вълна на бежанци от Сирия, бе установено, че около 90 на сто от тези хора са от кюрдски произход. Лично аз не намирам нищо чудно в този факт - тези сираци на съдбата сигурно се надяват, минавайки през страната ни, по-лесно да стигнат до роднини и приятели, пръснати в Германия и други западноевропейски страни.
В наши дни обстановката, свързана с Кюрдистан и съдбата на кюрдския народ, е бременна с белезите на големи промени. Преди всичко те засягат територията, населена с кюрди в хаотично и драматично разпокъсания от междуособици Ирак (поредната жертва на "вноса на мир и демокрация", с щемпел "Made in USA"). Тази територия носи името

Кюрдски автономен район

и е под ръководството на Масуд Барзани, наследник на революционните традиции на една от най-известните родолюбиви кюрдски фамилии. В средата на миналия юни военни части на кюрдите, наричани пешмерга (буквално "тези, готови да срещнат смъртта") за броени часове и без един изстрел, навлизат и завладяват Киркук - център на район, изключително богат на петролни залежи. За местните кюрди Киркук е историческа и древна столица на народа им; за него поколения поети са писали стихове, а музиканти са ги претворявали в песни.
Под напора на ислямистките фундаменталисти - това уродливо дете на "Ал Кайда", обявили се за ИДИЛ (Ислямска държава в Ирак и Леванта), политически нестабилният Багдад загуби контрола си върху територията на Северен Ирак (където се намира и Киркук). Именно това позволи на кюрдите да завземат без бой историческата столица, която тачат като свой Ерусалим. Така те неочаквано се доближиха до своята от векове лелеяна надежда и мечта - независима държава Кюрдистан.
Тук е мястото да отбележим, че големите политически играчи от САЩ, Западна Европа и Русия не гледат с лошо око към осъществяването на подобна цел - това отчасти би стабилизирало обстановката в рухващия политически Ирак и би представлявало преграда пред сунитския фундаментализъм на ИДИЛ.
След като крайните ислямисти, опиянени от победите си в Сирия, нахлуха в Ирак и завзеха най-големия северен град - Мосул, насочвайки се към столицата Багдад, кюрдските бойци, без да губят време, мобилизираха силите си и поеха изцяло контрола върху Киркук и пътищата в региона. Новата им територия обхваща големите петролни залежи, които кюрдският народ смята за свое законно притежание и основа на благоденствието на бъдещото независимо отечество. Както отбелязват чуждите коментатори, засега кюрдските ръководители още обмислят вариантите за следващите си стъпки, но вече дават да се разбере, че политическото споразумение за единството на Ирак вече е невалидно.
Пред английската информационна агенция Ройтерс Фуад Хюсеин, началник на канцеларията на регионалния кюрдски президент Масуд Барзани, споделя: "Навлязохме в нова ера в Ирак, която е напълно различна от тази преди Мосул... Ще видим как ще се споразумеем с този нов Ирак".
Очевидно предстоят още много политически ходове: един (доста неочакван) от тях бе скорошното посещение на добра воля на Масуд Барзани в Турция, където бе приет официално от премиера Ердоган, независимо от дългата поредица конфликти между официална Анкара и милионите кюрди, населяващи тази страна. Несъмнено все по-широката и агресивна офанзива на ИДИЛ, този

ислямски Франкенщайн

роден от брака на небезизвестната терористична организация "Ал Кайда" и  фундаменталистите-сунити, сериозно тревожи държавите в региона. Дори и най-запалените от идеята за световно тържество на исляма като Саудитска Арабия, която - както е известно - е финансовата кръстница не само на "Ал Кайда", но и на терористите от ИДИЛ. Идеята на хиперислямистите за превръщането на едва ли не целия Близък изток и голяма част от Европа в някакъв средновековен Халифат, основан изцяло на Корана, сигурно се възприема благосклонно от кралския двор на Саудитска Арабия. Но декларацията на ИДИЛ, че ще разруши "езическия камък в Мека", сигурно е потресла арабските короновани глави в Рияд. Едно пояснение: става дума за древния храм Кааба, в град Мека,(Саудитска Арабия), в чийто източен край се намира небезизвестният "Черен камък", свещено място за всички вярващи, точката, където всяка година мюсюлмани от цял свят извършват хадж - религиозно поклонение именно пред черния обелиск в храма Кааба.
Очевидно това е причината и кралският двор в Рияд да изпрати сериозна, 30-хилядна армия, срещу фанатиците от ИДИЛ. Сигурно този ход ще бъде съпроводен и със спирането на финансовото кранче към някои от ислямските фундаменталистки групировки.
Обстановката в тази част на Близкия изток динамично се променя: доказателство за това е, че кюрдските пешмерга разширяват активно зоната на бойните си действия. Преди няколко дни 800 кюрдски военни са пристигнали в района на пограничния сирийски град Айн ал Араб, за да се сражават с фанатици от ИДИЛ. И още нещо - в действие влизат женски батальони - пешмерга, жени и сестри на кюрдски бойци, които редом с мъжете започват борба за осъществяване на заветната цел - независима и свободна държава.
В това има нещо символично - когато и жените грабнат оръжие, това означава, че каузата е наистина справедлива и че вече се вижда светлина в тунела на вековната несправедливост...

 

Използвайки този сайт Вие приемате, че използваме „бисквитки", които ни помагат за подобряване на преживяването на потребителите, за персонализиране на съдържанието и рекламите, и за анализ на посещаемостта. За повече информация можете да прочетете нашата политика за бисквитките и политиката ни за поверителност.

ПРИЕМАМ