Единадесетият сборник "Лозанки" вече е под печат

На шега, на майтап, през 2008 г. се появи плахо, макар в тираж 2000 екземпляра, един доста скромен публицистичен и сатиричен сборник с така наречените, както сам ги определих също несериозно, "лозанки". Може да се каже, че бяха скромно забелязани, независимо че от тях са ми останали единични бройки... Някои от колегите поощриха приятелски идеята да ги определя като свой литературен и журналистически жанр. И аз ги послушах. После те започнаха да се появяват на страниците на левия вестник ДУМА, в  "Пардон", като коментари, като позиция и мнения в отдел "Общество", в културните страници, във форума на "Минаха години", на страниците на писателския вестник "Словото днес", като идеи за "Малкият Иванчо", а отскоро и в "Златна възраст" и "Уикенд", най-вече, разбира се, в градското издание "Софийски бюлетин", което след двадесет години върви към своето фиаско поради финансова несъстоятелност, уви...
И сега, като получавах издателския код от Националната библиотека "Св. св. Кирил и Методий", се оказа, че сборниците вече са десет, на път е единайсетият пореден номер.
Съдържателно и предпечатно "Изрезки от вестник" е готова книга, влиза в печат тези дни. Почти 600 страници в джобен формат събират над 250 лозанки като вътрешни заглавия на коментари, стихотворения, епиграми, скечове, скромни отзиви, като позиция и афоризми, както и като всичко, което вече конкретно може да бъде причислено към лозанките - ненатрапчиво и непредубедено, журналистическо и писателско мнение, като слово за времето, в което живеем. Слово ексклузивно, остро на места, добронамерено, иронично и самоиронично. И преди всичко искрено.
Няма да скрия, че се надявам на финансова подкрепа, която съм потърсил вече писмено от десетина възможни спомоществователи. За съжаление меценатството у нас така и не се наложи като демократична практика. Но дано поне някои от евродепутатите, от народните представители, бизнесмени и приятели преди всичко откликнат на предюбилейната ми молба. Живот и здраве, в началото на идната година ще навърша 70. А да разчиташ единствено на НОИ в днешно време е безумие, дори да имаш и тавана на пенсията си, който винаги е по-нисък от елементарните нужди.
Колкото и нескромно да прозвучи, поредните сатирични, публицистични и литературни творби в книгата, даже и като изрезки, са до болка актуални и четивни. Не са убегнали от перото ми темите с бедността, с бежанците, с бюджета, с фалшификациите по време на демокрация, санкциите към Русия и лицето на фалшивата Европа. Непрекъснато се натрапват президентски и премиерски "бисери", изцепки на министри и депутати. В изрезките става дума и за състоянието на БСП 125 години след Бузлуджа, и за състоянието на паметната "чиния" на старопланинския връх над Историческа поляна и паметта към Дядо Благоев. Имат място в сборника и културната деградация, и неграмотността, и престъпността, и корупцията, и несправедливостта, и нравствените отстъпления, както и "лачените обувки и галоши на българското кино"...
Изрезките от вестника са моят живот, нашият живот. Те са моите разочарования, особено в последния изживян четвърт век най-вече през 2015 г., но и моите очаквания, че рано или късно нещата ще тръгнат към по-добро. Няма как да не изживеем своя катарзис, всеки поотделно и всички заедно. Няма как един ден да не се състоят промените. И всичко, писано от поети и философи, да не се сбъдне. Кратки и лаконични са съжденията, репризите, афоризмите, епиграмите, с една дума лозанките. Повечето са направо в десетката, споделят някои читатели и критици, или поне са направо в целта. А целта е да станем по-добри, по-далновидни и не толкова "прости", че да се разбираме единствено с по-простия от нас в политиката. Поне това е мнението и като спонтанен отзив от десетки и стотици дори читатели.