Един различен криминален роман
/ брой: 9
Христо КАЛЕНИЦОВ
Наскоро Иван Робанов издаде криминалния си роман от поредицата "Армагедон" - "Абортна кръв". За разлика от повечето книги от този жанр, този роман е различен в основата си, защото, според писателя, Големия убиец не е конкретният патологичен тип, а - преди всичко - е продукт на един много по-голям от него убиец - самото общество със своята политико-нравствена природа...
Серийният убиец ще бъде разкрит чак след като и читателят приеме писателската теза относно първопричината за престъпността не само в България, но и в целия свят. Конкретният убиец е шизофреник, но когато читателят затвори последната страница, не може да не стигне до извода, че същината на този роман е много по-голяма от криминалната фабула. Според Робанов "всеки социопат, сам по себе си, също е жертва на един по-голям убиец от самия него, и това е обществото". Робанов го разкрива в най-уродливия му вид със страшните световни, регионални и национални престъпления, извършвани в името на егоистични икономически и финансови интереси.
Метафората в романа проличава още почти в самото начало: Армагедон като величава и безпощадна битка между Доброто и Злото. Както и поднесеното ни от Робанов послание за целебния характер на кръвта на загиналия, по-точно на нестигналия до живота човешки ембрион, която съвременната фармацевтика превръща в ефективен лек срещу рака. Четейки романа, човек разбира, че в случая става дума по-скоро за борба с рака в организма на човешкото общество, отколкото в тялото на отделния индивид.
И Анатолий Павлович - Кузена, високият интелектуалец и даровитият руски писател, оказал се насилник и убиец, и главната героиня на романа Олеся Гончарова, принудена да премине през едва ли не всички кръгове на ада, но успяла да запази своя вътрешен свят в битката за защита на лекарството срещу рака, и българският писател Павел Романов, видял в Олеся любимата, са персонажи, които не само крепят фабулата, но стават и изразители на различни виждания в един обезличаващ се свят.
Образното, метафоричното изкуство на писателя Робанов кара всеки мислещ и разумен човек да се чувства удовлетворен, че е прочел и тази негова книга.