Анализ
Един призрак броди из планетата...
Воплите се превръщат в революционен гняв
/ брой: 163
Проф. Орлин Загоров
Крайната бедност на народа е почти винаги престъпление на неговите вождове. Пиер Буаст (1765-1824).
От Херодот до Сенека, от Фурие до Маркс и от Кейнс до Гълбрайт – всички гении на човешката мисъл са категорични, че не може да се говори за демокрация, когато обществото е разделено на непримиримо враждебни полюси, което постоянно задълбочава и разширява пропастта между богатството и бедността. През 1968 г. американският психолог и социолог Ерих Форм (1900-1980) започва книгата си "Революция на надеждата" (излязла на български през 2005 г.) с фразата: "Едно привидение броди из нашите среди, което само малцина виждат ясно. Това не е старият призрак на комунизма. Това привидение е напълно затворено общество на едно малцинство от транснационални олигарси, свръхбогати, превърнали човешкия род в машина със слаба способност за благоразумие. Неговите защитници и днес се подвизават на телевизионния екран и арогантно защитават интересите на богатото малцинство срещу справедливите искания на бедните за справедливост. Днес имаме пълно основание да започнем нашите размишления с думите: "Един призрак броди върху планетата, призракът на бедността".
Иначе човечеството познава не един период, когато в резултат на независещи от хората причини: природни бедствия, войни, чужда агресия, епидемии и други, цели държави изпадат в кризисни състояния.
Мнозина умират от глад и болести
Така че бедността твърде често съпътства човека. След подобни състояния за по-малко или повече продължително време и лишения обществото мобилизира своите воля и енергия, за да постави началото на нов подем. Но има и друга бедност. Римският поет от I век Публий Сир отбелязва: "Още по-трагично е, когато бедността е рожба на изобилието". Един от най-големите парадокси на съвременния свят се състои именно в това, че в един възможно най-богатия свят хиляди хора всекидневно умират от глад, от недоимък, от липса на храна и медицинска помощ. Пропастта между бедността и богатството застрашително се задълбочава. Бедността расте, при което богатите стават все по-богати. Според доклад на ООН за развитието на човешките ресурси, през 1960 г. богатите страни са били 30 пъти по-богати от бедните, а в началото на ХХI век разликата вече е 150 пъти.
Бедността е многолика. Тя означава не само недохранване, системно гладуване, лоша хигиена, липса на достъпна медицинска помощ, ограничена продължителност на живота. Всички тези изпитания, на които са подложени милиони хора дори в най-богатите страни по света, са съпроводени от липсата на образование, от ограничено или формално участие в политическия живот, от крайно ниска култура, нищожна професионална квалификация, от лишаване на бедните семейства от обществени удобства (транспорт, питейна вода, снабдяване, зони на отдих, социална сигурност) и други постижения на съвременната култура.
Това е принудителна бедност
Тя лишава хората от възможността да живеят достойно и превръща живота им в драматична борба за оцеляване. Бедността произтича от алчността на богатите, които ограбват труда на хиляди хора, за да трупат богатства за себе си. Ето защо нейното ликвидиране е еднакво здравословно, както за бедните, така и за богатите. Благоденствие за мнозинството може да се постигне само когато съзидателната енергия на обществото като цяло се впрегне в името на общото благо и плодовете на това съзидание бъдат разпределяни справедливо (не по равно!) и използвани за разумни цели.
Някои от авторите, които описват днешните страдания на човечеството и най-вече на населението на бившите социалистически страни, се опитват да ги обяснят с греховете на комунизма. По изработен от ООН показател, какъвто е "индексът на човешкото развитие", страните в света се подреждат съобразно три основни критерия: (1) продължителност на човешкия живот от момента на раждането; (2) знания, измервани с извлечения показател от грамотността на възрастните и продължителността на училищното образование; (3) реален доход на човек от населението. През 1990 г., когато за първи път ООН използва този показател, България е поставена на 27 място между 130 държави в света. За 2014 г. сме на 58-мо място, т.е. за 24 години България се е смъкнала назад с 31 пункта и няма шансове в обозримо бъдеще да се върне до състоянието през 1990 г. Нещо повече, днес сме на първо място по смъртност в Европа и на девето място в света.
В 1989 г. България е развита индустриално-аграрна страна. От общо 209 страни в света, в периода 1988-1989 г., тя заема първо място на човек от населението по производство на електрокари, мотокари и цигари. В 2010 г. България вече не е нито развита, нито индустриална, не е дори аграрна, защото всички продукти в българската шопска салата са внесени отвън. 10-те процента най-богати в България притежават 41,5 % от съвкупните парични доходи на българските домакинства, а 10-те процента най-бедни – 1,8%.
Бедността у нас се превръща в напаст
през последните 30 години, когато се извършва преход от социализъм към капитализъм. За да се разбере същността на описваното явление, достатъчно е да се постави въпроса: как, когато върлува всеобщо обедняване на населението, се раждат нови милионери и милиардери? Всичко това недвусмислено показва, че неолибералната икономическа политика е в основата на парадокса, при който изобилието неизбежно ражда мизерия за милиони хора. Д-р Борислав Цеков в своята статия "Мизантропия на глобалните филантропи" ни предупреждава, че съвременните транснационални олигарси споделят антихуманната биосоциална "наука", съгласно която право на съществуване имат само генетично съвършените. Той ни напомня, че известните в цял свят милиардери Бил Гейтс, Уорън Бъфет, Джордж Сорос, Дейвид Рокфелер и Тед Търнър стоят зад мъгляви астрономически показания, изписани на осем езика "указания за Ерата на Разума". Те недвусмислено внушават: поддържайте числеността на човечеството под 500 милиона души в постоянен баланс с природата; евгениката - направлявайте мъдро раждаемостта, като подобрявате пригодността на поколението; световното управление - общ световен език и световен съд. През годините мнозина са се възмущавали от този странен монумент, определяйки го като сатанински и луцифериански. По-важното е, че това са белези за вярвания и амбиции сред част от глобалния елит, решил да "спасява света". Днес глобалният елит лансира поредната порция "спасителни идеи", например – за овладяване на пандемията Covid-19, чрез задължителната ваксинация, или пък "зелената" психоза, с която ни тласкат към "ново средновековие", в което транспортът – коли, самолети – ще стават все по-скъпи и следователно недостъпни за масовия човек. Има ли наивници, които вярват, че "зеленият план" на бюрокрацията в Брюксел, който предвижда забрана на автомобилите на бензин, дизел, пропан-бутан и метан след 2035 г. означава, че дотогава ще бъдем залети с евтини електро- и водородни автомобили. Да не говорим за идеята на Бил Гейтс – да се премине към синтетично "месо", за да се премахне животновъдството, което "замърсявало" околната среда с
газовете, изпускани от добитъка.
Сега накъде? Това е въпросът, който тревожи хиляди семейства. В мъглата вече проблясват очертанията на някои истини. Най-видимата е, че България е въвлечена в парадигмата на неолибералния капитализъм, когато финансовият капитал в глобалната капиталистическа система се откъсва от производствения капитал. Откъснати от реалното производство, финансовите активи придобиват виртуален характер. Те преследват чисто спекулативни цели. Променя се източникът на печалбата, пренасочвайки се от сферата на производството в сферата на обръщението, т.е. на финансите. Появява се нов феномен – печалба без производство. Най-важният извод, който неминуемо се налага от казаното дотук е, че постоянният отказ да се постигне мирен диалог между недоволните от сегашния световен ред и тези, които се опитват да го наложат на всяка цена и с всички средства, непременно ще доведе до неизбежен революционен подем. Едва ли ще се остави българинът отново да бъде лъган, докато изпадне в дълбок летаргичен сън! Аз дълбоко вярвам в здравия разум на българина. Така че борбата за нов световен ред продължава! Защото сега все още "светът се движи в погрешна посока", както предупреждава преди време чешкият президент Вацлав Клаус в реч пред ООН, където все още продължават да се грижат за богатството на богатите и не искат да чуват воплите на бедните. Тези вопли днес се превръщат в революционен гняв, който ще постави престъпната паплач на мястото й, за да настъпи ерата на човешкия разум.
От "Клуб 24 май"