Един от редицата на заслужилите деятели на науката

Проф. Наплатанов е роден на 25 април 1923 г. в село Мечка (дн. с. Оборище), Пазарджишки окръг, почина на 18 април 1993 г., седмица преди да навърши 70 години. И той като баща си - известен борец срещу фашизма и хитлеризма, още като младеж се включва активно в борбата. От 1941 до 1944 г. за участието си в антифашистката борба лежи в затвора, въдворяван е в концлагер, а на Девети септември посреща свободата като партизанин. Висшето си образование - електроавтоматика, завършва през 1952 г. в Политехническия институт "М. И. Калинин" в Ленинград.
В Машинно-електротехническия институт в София Николай Наплатанов преподава от 1956 до 1975 г. Специализира автоматично регулиране и управление в Техническите университети в Дрезден и в Берлин и техническа кибернетика в Станфордския и в Калифорнийския университет в САЩ. В далечната 1961 г. доц. д-р (к.т.н.) инж. Николай Наплатанов бе избран за първи ръководител на новосъздадената катедра "Промишлена автоматика". През годините наименованието на катедрата претърпя изменения - "Автоматика и телемеханика", "Автоматика и системотехника", но той продължи да бъде ръководител на катедрата като водещ професор (от 1966 г.) в областта на автоматиката. Чете първите лекции, пише първите учебници по автоматика за хиляди студенти в МЕИ, където две години бе и ректор на института. Обучи и възпита достойни последователи за науката; лично ръководи над четиридесет наши и чуждестранни аспиранти, които успешно защитиха докторски дисертации.
Днес все по-малко говорим и пишем за приложението на науката в практиката, защото останахме без производствени предприятия. Съвсем друго бе положението в близкото минало: две години след като бе открита катедрата "Промишлена автоматика" с постановление на Министерския съвет бе създадена Централна лаборатория по автоматика и телемеханика, чийто първи директор стана електроинженерът Николай Наплатанов. Година по-късно - Научноизследователския институт по техническа кибернетика (и роботика), който отново оглави доказалият се и като ръководител Николай Наплатанов. Ще ми се да приведа само един пример от работата на ИТКР - разработката на първия управляващ компютър в България. "За първи път трябваше да решим огромна за времето си задача, разказва проф. Петър Петров. По идея на доктор инженер Васил Сгурев (днес академик), започнахме разработка на автоматизирана система за управление на транспорта. Институтът сключи договор с Медно-обогатителния комбинат - Медет, за създаване и внедряване на Автоматизирана система за оперативно управление - АСОУ, на промишления транспорт в открития рудник. За техническата система АСТРА-71 трябваше да създадем специализирана управляваща изчислителна машина АСТРА-71-25. Кой ли не говори днес за информационни технологии, но тогава се полагаха основите им. Професор Наплатанов подбра сътрудници от няколко секции в института и оглави целевия колектив, който за наша обща радост успешно реши непосилната задача. Да си призная, знанията ги имахме в известна степен, опит - никакъв, а необходимото време можеше да се набере с денонощен труд и много ентусиазъм, най-големият ни резерв... АСОУ на промишления транспорт в открития рудник на МОК "Медет" създадохме за 4 години, а експлоатацията на системата продължи повече от 12 години, до закриването на рудника." 
Основните научни трудове на член-кор. проф. д-р инж. Николай Наплатанов са в областта на теорията на автоматичното регулиране и управление и на биологичните аспекти на кибернетиката. Някои от тях са преведени на немски и английски език. Той бе вдъхновител и главен редактор на 10-томната поредица "Основи на техническата кибернетика", която и досега се използва в учебния процес по теория на управлението. Някои от изобретенията му в областта на автоматичното регулиране и управление са патентовани в Канада (1975) и САЩ (1976) и в други страни.
В последните години от живота си Николай Наплатанов работи в Централната лаборатория по системи за управление - ЦЛСУ при БАН. Седем дни преди да навърши седемдесет години той си отиде внезапно от този свят, изпълнен с идеи за нови разработки. Неоспорими са заслугите му за развитието на редица нови направления в БАН - бионика, техническа кибернетика, кибернетични аспекти на ергономията и др.