Един от даровитите строители на България

Навърши 80 един човек, който има огромен принос за изграждането на модерна България след 1944 г. Известният като "Железният Гец" Георги Григоров е роден на 5 май 1940 г. в с. Габрешевци, Кюстендилско. Селото е част от Треклянско Краище, дало е на България много творци и дейци на културата. Населението е известно и с чувството си за хумор. Преди години, когато се срещаха, си задаваха въпрос не "Къде работиш", а "Къде ръководиш". Родителите му са обикновени и добри хора. Баща му Борис е шивач, майка му Мария се е занимавала със земеделие и домакинство. Един от чичовците му е популярният български писател Крум Григоров, а другият - Раденко, е активен участник в антифашистката съпротива, два пъти задочно е осъждан на смърт от фашистката власт, а след Девети е известен общественик и дипломат. 

През 1946 г. семейството на Георги се преселва в София. Тук той завършва началното, основното и гимназиалното си образование. Следва във Висшия институт по строителство и архитектура, специалност "Хидроенергийно строителство". Като студент взима активно участие в институтската и районната комсомолска организация. Другарите му го избират за секретар на Вузовския комитет на ДКМС. Избран е за член на РК на ДКМС. Оттогава е и нашето познанство, когато бях секретар на Факултетния комитет на ДКМС във Философско-историческия факултет на СУ "Кл. Охридски".

След завършването на висшето си образование става помощник-технически ръководител на каскада "Въча". После преминава на щатна комсомолска работа - от секретар и първи секретар на РК на ДКМС в София до секретар на ЦК на ДКМС. 

Докато работех в ГК и ОК на ДКМС в Кюстендил, установихме не просто колегиални, но и приятелски отношения. Свидетел съм как Георги израсна като добър организатор и като оратор, който умее да завладее аудиторията. На 32 години става зам.-министър на строежите и строителните материали, но след година отново преминава на партийна работа като първи зам.-завеждащ на отдел "Строителство, архитектура и транспорт" на ЦК на БКП. След това в продължение на 7 години е секретар на ГК на БКП в София по въпросите на строителството, архитектурата и транспорта. Днешните младежи едва ли си представят как е изградена модерна София и чия е заслугата. Григоров и известният партиен и държавен деец Георги Йорданов се насочват към решаване генералните проблеми на столицата, свързани с жилищния проблем, изграждането на метрото, на НДК. Изградени са и редица промишлени обекти. Григоров оглавява отдел "Организационен" на ЦК на БКП, където работи в продължение на 4 години. Особено внимание отделя на хората, на кадрите, както се казваше тогава, на ръководителите на производствените и административните колективи.

В периода 1984-1986 г. Георги Григоров е първи секретар на ОК на БКП в Кюстендил. Окръгът не е от големите, но заема ключово място в развитието на селското стопанство, особено в черешо и ябълкопроизводството. Разбира се, той обръща внимание и на промишлеността и строителството. Има нагласа към културата и затова установява тесни контакти и с творците. Георги умееше да направи верните заключения и да насочи вниманието към реалното решаване на актуалните задачи. Наблюденията ми са непосредствени. Когато съм му предоставял материали, акуратно се запознаваше и в кратък срок даваше своето компетентно мнение. И друг път съм подчертавал, че когато той бе първи секретар на ОК на БКП, се чувствах свободен да предприемам инициативи. Поощряваше инициативността и помагаше конкретно по решаване на проблемите. 

През 1986 г. Григоров е избран за председател на Асоциация "Строителство". Беше и народен представител в 8-то Народно събрание. Непосредствено преди 10 ноември бе избран за първи секретар на ГК на БКП в София. С неговия приятел Стефан Нинов, който почина преди година, имат голяма заслуга за мирните промени в столицата след Десети ноември. Григоров имаше много добри отношения с Александър Лилов, подкрепяше го в неговите действия за развитието на БСП във времето на т.нар. Преход. 

Синята метла не подмина и Георги Григоров. Той отново се връща към своята специалност. Основава строителна фирма и заедно с руски бизнесмен изграждат завод за тухли в Карелия. Дейността на фирмата помага на семейството да оцелее. Григоров винаги остава верен на социалистичекия идеал, сътрудничи активно на сп. "Понеделник". Оказа се, че има и писателски талант, издаде две книги. В едната под заглавие "Как да не ти се живее" разказва за общуването си с различни хора. Както подчертава Антон Дончев в предговора на книгата, той е роден разказвач. Умилителен е разказът как дал на майка си да чете Библията, тя се мъчила няколко дни и му казала: "Не мога, Гого". И той й дал "Клетниците" на Виктор Юго... С какво умиление пише за чародееца- художник Владимир Димитров-Майстора, който през 1945 г. става член на БКП. Но над всичко според мен е разказът му за големия учен Николай Амосов с неговите прекрасни съвети, че главното предназначение на човека е да твори. Още едно доказателство за чувството за хумор на Георги е книгата му "Наниз от усмивки", където разказва за различни политици - откроява лакърдиите на Тодор Живков, откровенията на Пенчо Кубадински, анекдотите на Ангел Балевски, разказите на Георги Атанасов. 

Георги Григоров се нарежда сред онези дейци и ръководители, които имат много голям личен принос за изграждането на България. В деня на неговия 80-годишен юбилей нека му пожелаем много здраве и дълголетие, да напише и други завладяващи творби за нашето време, защото да живееш, значи да твориш.

Честит 80-годишен юбилей, Гошо!