21 Декември 2024събота16:31 ч.

АБОНАМЕНТ:

АБОНАМЕНТ за онлайн изданието на вестник „ДУМА“ в PDF формат - в редакцията или на имейл abonament@duma.bg: 12 месеца - 105 лв., 6 месеца - 55 лв., 3 месеца - 30 лв., 1 месец - 10 лв. АБОНАМЕНТ за вестник „ДУМА“ 2025 година - каталожен номер 6: „Български пощи“ АД до 15 декември 2024 г.; „Доби прес“ ЕООД до 28 декември 2024 г.; в редакцията на вестника до 20 декември 2024 г. Цени: 12 месеца - 204 лв., 6 месеца - 102 лв., 3 месеца - 51 лв., 1 месец - 18 лв. За повече информация тел. 02 9705 203 и 02 9705 216 отдел „Разпространение” на в-к ДУМА на ул. „Позитано” 20 А. E-mail: abonament@duma.bg АБОНАМЕНТ за онлайн изданието на вестник „ДУМА“ в PDF формат - в редакцията или на имейл abonament@duma.bg: 12 месеца - 105 лв., 6 месеца - 55 лв., 3 месеца - 30 лв., 1 месец - 10 лв. АБОНАМЕНТ за вестник „ДУМА“ 2025 година - каталожен номер 6: „Български пощи“ АД до 15 декември 2024 г.; „Доби прес“ ЕООД до 28 декември 2024 г.; в редакцията на вестника до 20 декември 2024 г. Цени: 12 месеца - 204 лв., 6 месеца - 102 лв., 3 месеца - 51 лв., 1 месец - 18 лв. За повече информация тел. 02 9705 203 и 02 9705 216 отдел „Разпространение” на в-к ДУМА на ул. „Позитано” 20 А. E-mail: abonament@duma.bg

Един град, три религии, седем етноса

Пловдив е кандидат за наградата Шофар

/ брой: 54

автор:Пенка Калинкова

visibility 6757

Пловдив е предложен за еврейската награда "Шофар 2013" от УС на пловдивската организация  "Шалом" и инициативен комитет от потомци на видни пловдивчани, оглавяван от митрополит Николай. Столичната организация на евреите "Шалом" е решила тази година да се номинират градове, чиито жители имат принос за спасяването на своите съграждани - евреи през Втората световна война. В Пловдив вече е пристигнало писмо от председателя на организацията, което потвърждава, че на 10 март, когато се навършват 70 години от спасяването на българските евреи, София, Пловдив и други български градове ще получат отличието, научихме от инж. Йосиф Бенароя, председател на тукашния "Шалом".
Еврейското присъствие в Пловдив е от най-ранни времена. Знае се, че по-късно, през ХV-и век, когато започва голямото придвижване на испано-португалските евреи към България, в Пловдив се заселва значителна група. За еврейска махала съобщава и Евлия Челеби в своите "Пътеписи" от ХVII век. Кварталът е "Орта мезар".

Евреите са внесли своя дух и култура

и в артистичната атмосфера на града. Еврейските културни вечеринки са понятие, което битува в живота и историята на Пловдив.

Доходно здание на д-р Арав - оттам е започвало еврейското гето през 1941-44 г. - снимка авторката


Какво пише в своите "Мемоари" Любен Каравелов: "По-голямата част от пловдивските евреи са или сарафи, или големи търговци. Аз свободно мога да кажа, че тия палестински деца се отличават твърде значително от своите братя в Русия, в Румъния и в Австро-Унгария, т.е. от така наречените немски евреи. Тия са честни и трудолюбиви хора, обичат се помежду си, поддържат се един другиго и готови са да помогнат почти всекиму".
За своята махала Орта Мезар, което на турски значи "средни гробища", Анжел Вагенщайн казва: "...този квартал, населен с най-добронамерените и простодушни хора на света - българи, турци, евреи, арменци, цигани, албанци, татари, както и с редките тогава етнически смески, беше най-жизнената, най-очарователната част на града и както сега ми се струва, туптящото му горещо сърце. Бих казал, модел на едно бъдно човечество, като имам предвид не бедността му, която впрочем никога не е била просешката бедност на дрипльото, а скромното, но достойно съществуване на почтени трудови хора".
Известни са първите учредители на Пловдивската еврейска община и те са равините Хаим Меворах, Ездра Бенароя, Рахамим Пияде. В протоколите и отчетите на еврейската община доста подробно са отразени развитието, издръжката, ремонтите на синагогата и еврейските училища, особено след земетресението през 1928 г. По достойнство е отбелязан и фактът, че Дирекцията по възстановяването, като представител на българската държава, специално за синагогата е отпуснала 202 000 лв., а благотворителните институти са дали 213 786 лв. Приносът на евреите в пловдивската икономика е съществен. Забележителна личност е видният търговец и банкер Елиезер Калев, чийто преки потомци са проф. Исак Паси и Соломон Паси.

Отношенията ни с властта бяха най-коректни

четем в отчет на Еврейската община за периода 1929/30 г. Субсидията от градската община за еврейското училищно настоятелство е 100 000 лева. За следващата година тя е 150 000 лв. А на 16 ноември 1941 г. еврейската община взема решение да преведе 1000 лв. на Пловдивската градска община за социални нужди по подготовката на зимния период.
Във войните на България (1885, 1912-1913 и 1915-1918 г.) евреите воюват като българи и пак като българи загиват по бойните полета. След излизане на Закона за българското поданство от 20 декември 1940 г. и на Закона за защита на нацията от 23 януари 1941 г. се провеждат акции, гонения и екстрадиране на пловдивски евреи. Още през 1938 г. обаче българи вдигат глас в защита по повод ексцесии върху евреи в Германия. Когато през 1943 г. акциите на режима стават масирани, Пловдивският митрополит Кирил (по-сетне патриарх) предупреждава областния полицейски началник, че ако не отмени заповедите си за изселване на евреите, то той ще им даде убежище в своя дом. И наистина подслонява равина и неговото семейство. Прекрачил оградата и влязъл в еврейското училище, превърнато в жандармерийски участък, за да вдъхне кураж и увереност на събраните за депортация 600 евреи със знаменателните думи: "Ще легна на релсите, но няма да допусна влаковете за лагерите да тръгнат!"

Митрополит Кирил не е сам в мисията си

в този драматичен исторически час. За спасяването на пловдивските евреи активно съдействат и видните пловдивски юристи Йордан Ковачев и Недко Каблешков. Пловдивският депутат Георги Тодоров е един от 43-мата народни представители, подписал известната протестна декларация на Димитър Пешев до Филов. В този списък от смели пловдивчани е и д-р Обрейко Обрейков, председател на Търговско-индустриалната камара в Пловдив, който инициирал и подписал протестното писмо до царя относно мерките срещу евреите. Не бива да се забравя, че обикновеният шивач Никола Миленков изпратил лична протестна телеграма до царя, призоваваща за отмяна на мерките срещу евреите. О.з. полковник Мумджиев не допуснал младежи от еврейските трудови лагери да се завърнат през 1943 г. по родните места в Беломорието, където ги е очаквала сигурна смърт, и организирал скриването им по къщите на родното си село. Българските съдружници на фирма "Алка" защитили интересите на колегите си от фамилията Алкалай и след войната им предоставили до стотинка тяхното имущество.
По-късно патриарх Кирил казва: "Ние нямаше да имаме кураж да искаме отменяне на противоеврейските закони, ако нямахме зад гърба си подкрепата на целия български народ. Ние само изразихме неговото желание".
Още на 29 октомври 1944 г. по нареждане на Министерския съвет се премахват всички ограничения, морални и полицейски мерки срещу еврейството.
Но да се разходим по улица "Христо Г. Данов" (бивша "Владимир Заимов", още по-бивша "Фердинанд"). Да се вгледаме в силуетите и фасадите на старите къщи. Всяка е запечатала историите на множество хора с необикновен дух и съдба,

вградени в историята на града

в историята на България. Всяка е паметник на културата. Цялата улица е доминирана от домове на пловдивски евреи. Била е известна като улицата на занаятчиите - предимно скромни, много трудолюбиви хора. На тази улица е и БЕТАМА - дом на духа, културен дом. Сега там са организацията "Шалом" и читалище "Шалом Алейхем". От тази улица започвало еврейското гето през годините 1941-1944. На тази улица са били принудени да се пренесат евреи, живущи в други части на града, казва писателката Ивет Анави и сочи голямата импозантна къща на доктор Жак Арав, построена по проект на арх. Камен Петков. Тук във всяка стая имаше по едно еврейско семейство, разказва тя. Оттук започва нощта на 10 март 1943 г. - началото на Холокоста в Пловдив. С бохчи, по нощници, посред нощ ги извеждат. Ивет Анави припомня и нещо много лично: "Дори в деня на сватбата ни с д-р Леон Анави полицията нареди да се движим в определените часове - само два часа на ден. Изключение се правеше само за погребение и затова нашите гости дойдоха с бележки за погребение".
По майчина линия тя е потомка на едно от разклоненията в богатия банкерски род на Елиезер Калев. По бащина линия е Адроке, а носи името на съпруга си - Анави. И досега пловдивчани с имената Калев, Адроке и Анави живеят по тази улица. Няма ги обаче Москона, които са живеели в жълтата шнитерова къща на улица "Бетовен", няма го и родът Толедо... Мнозина емигрират още в началото на 40-те години, когато е в сила Законът за защита на нацията, други - през 1948 г. във връзка с основаването на държавата Израел, трети - в по-ново време. Днес броят им не е повече от 400. Знаете ли колко лекари, зъболекари, аптекари, медицински сестри, фелдшери от еврейски произход са работили в периода от Освобождението до 1941 г. в Пловдив? Над 110 души, повечето завършили в Австрия, Белгия, Германия, Франция, Швейцария, Чехия, Турция, Украйна и, разбира се, България.
Д-р Герш Рималовски напуска България заедно със семейството на зет си, но

тук остават неговите син и внуци

един от които е арх. Димитър Рималовски.
Приносът на евреите-интелектуалци в българската култура е пространна тема. Цяла епоха е творческото присъствие на братята Левиеви - на художника Йоан Левиев и на музиканта и композитора Милчо Левиев. Първият изследовател на Теодор Траяновото творчество е пловдивският автор на списание "Хиперион" Моис Бенароя. От 30-те години почти до смъртта си Аврам Литман твореше като музикант и описваше музикалната история на Пловдив. "Всеотдайност" е определението за Марко Мешулам, който, освен музикант, бе и директор на Пловдивската филхармония. Един от "златните" периоди на Пловдивския куклен театър е свързан и с името на неговия директор Ешуа Бело. Оттук тръгват към литературата и публицистиката Давид Овадия и проф. Исак Паси. А културната история на града ни продължава да се пише от хора като кукленотеатралния режисьор Леонард Капон, арх. Димитър Рималовски, консултанта по маркетинг и PR Йосиф Бенароя, журналистката Бригита Декало...
Музей на толерантността и добросъседството ще отвори врати в Пловдив след време. Инициативата за сбирката, наречена "Един град, три религии, седем етноса", е на почетния гражданин на Пловдив Анжел Вагенщайн в знак на благодарност на организацията на евреите под тепетата към съгражданите им.
 

Има ли нелегален внос на добитък от съседна страна

автор:Дума

visibility 4410

/ брой: 244

Неизвестна болест покоси 200 овце във ферма в Карнобатско

автор:Дума

visibility 3554

/ брой: 244

65% срив на чуждите инвестиции

автор:Дума

visibility 3701

/ брой: 244

Банките уличени в нелоялни практики при отпускане на кредити

автор:Дума

visibility 8188

/ брой: 243

Путин готов за диалог с Тръмп и Зеленски

автор:Дума

visibility 3960

/ брой: 244

Русия без условия за преговори с Киев

автор:Дума

visibility 3897

/ брой: 244

Белград минава на безплатен транспорт

автор:Дума

visibility 3398

/ брой: 244

Левите в Румъния се оттеглят от преговорите

автор:Дума

visibility 3285

/ брой: 244

Светът през 2024

автор:Дума

visibility 5197

/ брой: 244

Турбулентната политическа 2024 година

автор:Юлия Кулинска

visibility 5315

/ брой: 244

БСП се нуждае от радикална промяна

автор:Юлия Кулинска

visibility 4445

/ брой: 244

2024 - историческата година за БСП

автор:Александър Симов

visibility 3488

/ брой: 244

 

Използвайки този сайт Вие приемате, че използваме „бисквитки", които ни помагат за подобряване на преживяването на потребителите, за персонализиране на съдържанието и рекламите, и за анализ на посещаемостта. За повече информация можете да прочетете нашата политика за бисквитките и политиката ни за поверителност.

ПРИЕМАМ