Е, това хубаво ли е?!
"Симпатичното мастило" на министър Трайков и мераците да ни следят компютрите
/ брой: 42
По времето, когато бъдещето беше светло, а хлябът беше по трийсет и две стотинки (белият, искам да кажа, защото пък добруджата струваше двайсет и шест, а типовият - петнайсет, пък билетът за кино - четирийсет за място на балкона), та тогава значи имаше един виц. Не беше кой знае колко смешен, но като всеки виц - абсолютно достоверна картинка на нещата от живота, ще прощавате за клишето.
Та значи един го вика началникът му ли, партийният секретар ли, и му вика:
"Иванов, ти снощи си бил на бар!..."
А Иванов отвръща:
"Ам'тва лошо ли е?"
"Не е лошо - въси се началството, - не е лошо, ама си изпил петдесет лева!"
"Ам'тва лошо ли е?" - чуди се Иванов.
"Бе не е - почва да се нервира шефът, - не е, ама ти и по-предната вечер си бил на бар и си изпил петдесет лева!"
"Ам'тва лошо ли е?" - продължава да се чуди нашият.
"Не е! - още по се нервира онзи. - Ама ти и по-по-предната вече си бил на бар и си изпил петдесет лева бе, човек!"
Иванов пак вика: "Ам'тва лошо ли е?"
"Не е!!! - кресва най-сетне началникът - Не е, ама твойта заплата е деветдесет и пет лева!!!"
"АМ'ТВА ХУБАВО ЛИ Е?!?" - му кресва на свой ред Иванов.
Това беше вицът и да ме пита и мене човек - защо си го спомних точно когато наоколо вреше и кипеше от възмущение, че България е подписала в Токио ACTA. Демек Anti-Counterfeiting Trade Agreement - "споразумението срещу торентите", както светкавично го кръстиха хората. Ако някой иска да види как точно реагира България, от чието име някой там си позволява да подписва каквото и да било! да види само заглавията в мрежата. "ACTA - България подписа смъртната присъда на интернет!", "ACTA за смъртта на торентите - смъртен акт за българските региони!" и готиното "Ф@шизъм" в "Преса". Едни му викат на това наше подписване "тайно", други - "гузно", и това второто е май по-вярно, щом като министър Трайков разправя, че България ама хич с нищо не се е ангажирала, защото била подписала със "симпатично мастило"! Ашколсун на това обяснение! Подписът ни щял да изчезне, ако не се ратифицира от парламента. И ни договор видял, ни симпатично мастило мирисал!
Нямам представа как си го представяха и как точно ще ми разбият вратата маскираните юнаци на министър Цветанов и как ще ме проснат на земята, точно когато гледам свален от мрежата филм - те си знаят. В смисъл, че знаят какви ги върша на компютъра във всеки един момент. Обаче се радвам, че чак сега гледането на филми от мрежата става престъпление, защото ако го бяха направили това през 2010 - направо изгарях!...
Именно по Коледа през 2010 си гледах най-спокойно филма на братята Коен "True Grit", на български май беше "Непреклонните". Хем с чудесно качество и дори, представете си, с титри без правописни грешки! Което е направо едно малко чудо, но хайде това е друг въпрос... (Не казвам откъде го взех, че не знам вече...)
И разправям на едни приятели какъв филм съм гледал, а те ме гледат убийствено и викат, че ги лъжа!
Имаха причина, де. Аз да не знам, че филмът е имал премиера в Ню Йорк на 14 декември 2010, а пък по екраните в страната е тръгнал на 22 декември! Българската му премиера пък е трябвало да се състои чак на 25 февруари 2011!
Ако тая ACTA действаше по онова време, означава, че съм бил, ако не престъпник, то поне съучастник в икономическото престъпление "пладнешки обир", тъй като съм съсипал с няколко долара приходите от филма. Пък те тия приходи само след нюйоркската премиера са били $11 210 619, а през седмицата след пущането на "True Grit" в страната - $24 830 443. Това - според сайта Box Office Mojo (boxofficemojo.com).
И с ум се бия: след като съм откраднал не знам колко долара от братята Коен ли, от дистрибутора Paramount ли, все едно, то как "True Grit" е успял да ги събере всичките ония 244 900 000 долара (от световния си показ), майка му стара? Защото нали точно това ни обясняват: така и така, АСТА е отговор на воплите на големите компании, които страдат смъртно от пиратството. И пак добре, че не съм дал филма на още някой да го гледа, че тогава ставаме направо престъпна групировка! Което ме подсеща да попитам - престъпление, ясно, но икономическо ли, криминално ли?
От друга страна, един друг въпрос не ми дава мира. Някоя си Аманда Хокинг, 26-годишна авторка на книги за вампири-таласъми (добре де, нека да са зомбита), станала милионерка, като си продавала книгите в интернет. Ако се доверим на уикипедията, се оказва, че през април 2010 почнала да се самопубликува (тъй пише - she began self-publishing), а до март 2011 вече била продала над милион копия от девет книги и спечелила два милиона долара от продажбите. Пак тогава - в началото на 2011 - продавала по 9000 книги... дневно! Лошо няма - дай Боже, всекиму, дето се вика.
Ама тя като е self-publishing писателка и подминава големите издателски концерни, не им ли нарушава правата?!
Не се шегувам! Разправят, че точно тия концерни, доскоро скептични към бизнеса с електронни книги, вече отчитали сериозни печалби именно от търговията с e-books, като ставало въпрос не за моментен интерес, а за процес, тенденция.
А Аманда Хокинг ги ощетява. Не ли? АСТА-та ще я гепи ли?!
Както и да е, тя, Аманда Хокинг ще се оправи, тъй че да се върна на моето престъпление.
Не е за сефте да си имаме работа с мераци да ни следят компютрите. Даже много често си имаме работа с тях. Сега разликата е в това, че меракът не е само наш, отечествен. Това първо. Второ, доколкото разбирам, все още са пълна мъгла подробностите в този аgreement, което пък означава, че може би всеки човек във всеки момент вече нарушава нещо, за което и не подозира дори. Така де, незнанието не е оправдание, а по каква причина не знаеш - това кога е имало значение за правоохранителите?... (А за някакъв си обществен дебат ПРЕДИ ЙЕС-МЕНСКОТО НИ ПОДПИСВАНЕ В ЯПОНИЯ, разбира се, и зъб не е обелван. Че то ако не беше официалното съобщение на японците, ние кога щяхме да разберем, че сме го подписали?! Та да рипнем и Трайков да се отдръпне).
Е, добре.
Гледах наистина хубав филм, с десет номинации за "Оскар".
Това лошо ли е?
Не съм го купил, включително и поради това, че заплатата ми е... - да не казвам каква.
Е, това хубаво ли е?!