ё-мобил-ът - докъде?

Независимо от проблемите в компанията „ё-АВТО“, работата над най-загадъчният руски автомобил продължават. Наскоро в Минск показаха действащ ё-мобил, от който стана ясно, че такъв, какъвто го искаше Михаил Прохоров, няма да го бъде. Това, което са показали на автожурналистите, е почти два пъти по-тежка и скъпа машина от предварително обещания руски народен автомобил. Най-важното и даващо надежда за успешен финал нещо е запазването на първоначалната концепция - последователен хибриден агрегат от бензинов мотор, който върти само генератор за ток, без да се намесва пряко в задвижването на колата. Вместо първоначално предвидената комбинация роторен мотор-генератор ще се използва традиционен, осемклапанов мотор с вътрешно горене, способен да работи както с бензин, така и на метан, с мощност  75-80 к.с. в зависимост от типа гориво. Според хората на фирмата става въпрос за четирицилиндров, 1,4-литров мотор на "една известна фирма". Запазена е и идеята за съхраняване на тока в суперкондензатори, а не в акумулатори, само че те вече са корейски, а не руски. Те могат бързо да се заредят напълно дори само от едно по-рязко и енергично спиране на колата.
Главната промяна от първоначалната концепция е в конструкцията на купето. То ще е класическо с носеща стоманена рамна конструкция с използването на готови възли от съществуващи модели. В частност, например кормилната рейка е от вазовската "Калина" с електроусилвател на вала, но е доработена заради различната геометрия на купето. Колелата и спирачките са стандартни, но не са ясни елементите на окачването, защото още не е стартирал активният подбор на доставчици.
В момента има три действащи прототипа на ш-мобила, с използването на рамата, върху която са монтирани купета от Suzuki SX4, защото са най-близко по габарити към проектния вариант. Тези прототипи са доста далеч от понятието "пилотен образец" и затова е малко рано да се каже нещо за горивната им икономичност или за системата на работа на "интелектуалното" пълно задвижване на автомобила.
Няма и категоричен отговор на главния въпрос около колата - ще тръгнат ли на конвейера първите серийни образци на ш-мобила през март 2015 г., както това обеща главният конструктор на проекта Андрей Гинзбург?
Нотка надежда за светъл изход е поканата на малка група журналисти да посетят Минск, където е разположен инженерният център на ё-АВТО, за да се покаже на руската общественост, че проектът е жив, независимо от скандалите и перипетиите около него.
Там е обявена нова, по-реалистична от първоначалната прогноза за развитието на проекта - готов предсериен прототип в средата на 2013 г. и качване на конвейера на модела през 2015-а. Заради провала с първоначално обявените срокове за пускането на колата до края на 2012 г. беше уволнен досегашният директор на ё-АВТО Андрей Бирюков, а на негово място беше назначен главният конструктор Андрей Гинзбург.
"Разбира се, че първоначалните срокове бяха утопични" - споделя с ирония Гинзбург, - "но сега имаме реален план за довършване на конструкцията, провеждането на изпитания и пускането на производството. Построени са корпусите на завода, подготвя се технологичната документация по организация на производството. Нещата вървят, ключовите възли на силовия агрегат са готови на 80-90 процента, като остават точната им настройка към реалната кола и допълнителни ресурсни изпитания. Общата конструкция вече е ясна и по нея вече няма да има глобални промени."
Задвижването на колата става от два "мехатронни" модула, всеки от които с тегло от по  58 килограма. Номиналната им мощност е по 30 кВт, а максималната 60 кВт. Те са разработени съвместно с известната компания GKN, а във всеки от тях има по-тягов електромотор, инвертор и редуктор с диференциал. Те не само задвижват колелата, но и дозареждат суперкондензаторите при спиране. Максималният въртящ момент на електромотора е 200 Нм, но на изхода на редуктора нараства до 1900, което осигурява ускоряване от място до 60 км/ч. за три секунди!
Пробегът с напълно заредени кондензатори е около километър при скорост 40-60 километра в час. Ако се кара по-бавно, пробегът е по-дълъг, а в задръстванията, заради рекуперативното спиране, зарядът стига за няколко километра, след което заработва двигателят, осигурявайки нужния ток за движение на колата чрез бордовия генератор. Общият пробег на газ е около 400 километра, а на бензин два пъти повече заради по-големия резервоар.
Заявената максимална скорост на ш-мобила е 130 километра в час.
Блокът суперкондензатори тежи около 70 килограма, те ще имат живот от милион цикъла зареждане-разреждане, което е достатъчно за 5-7 години ежедневна експлоатация, след което отделните елементи на блока започват да излизат от строя. Цената на комплекта е около 1000 евро, но след две-три години се очаква силно понижение на цените на суперкондензаторите.
Доста е рано да се говори за пазарните перспективи на ш-мобила. Неизвестни са нито неговата крайна цена, нито дори външният му вид. Но има запалени инженери, сериозни външни партньори, два работещи прототипа и обещания, че след две години все пак ще се види реално първият руски хибриден автомобил.