Джуни Александрова петдесет години театрално присъствие

Юлия Пискулийска

Някои слизат от сцената на живота. Други - от театралната сцена. Случва се, щом годините отмерят едни определени числа... Духът се свива, смълчан и примирен... Но не и духът на Джуни. Не и Джуни. Тя продължава своя танц на живота горе, под прожекторите, срещу очите на зрителите. Петдесет години.

Първото усещане от сцената е на кандидатстудентските изпити, когато изпълнява разказа "Лудата" на Елин Пелин. Нейните вопли бяха и мои, казва сега актрисата. Но още в гимназията съчинява сюжети за балетни представления. Магнетичната сила на сцената я владее във ВИТИЗ, когато играе ролите, възложени от професора. Филип Филипов е ярка фигура в националната ни театрална култура. Актрисата приема точната характеристика на Чавдар Добрев за тази личност, която обича "да се наслаждава на собствените си рани и да нанася рани на другите", после да стене и да се ненавижда, да проклина природата. Но от това идели "нови сетивни трептения, нова енергия". Актрисата е изпитвала на собствения си гръб тази титанична любов към театъра. Пази едно посвещение на професора: "На прекрасната актриса - Джуни Александрова, с много обич и признателност." "Всъщност, аз съм скътала признателност към него и към проф. Сейкова, която тогава беше асистент на професора." С к ъ т а л а - както всеки човек съхранява присъствията в живота си, донесли му вдъхновение и сила. Това са учителите. Това са авторите, чиито мисли актрисата трябва да каже на зрителите. Да ги доведе и от други страни, и от други времена - Юго, Шилер, Молиер, Виктор Розов. Да постави знаците на обич върху българските творци, върху словото им.
Раиса Павловна, Наташа, Ана, Нюра, Ерна Бринкел, Луиза, Изидора, Мария Стюарт, Гела Арнаутската, учителка от Родопите, Руменова, Стойна, Гина, Венета, Мария Тюдор, Евгения Ивановна, Християния, Мирчева, Войницка... Много са жените, които тя е била на сцената. Добре - а колко дълго живее една роля? Докато я "обича" публиката, казва Джуни. Но това е на сцената. А в нея "някои от ролите живеят от първата репетиция на маса до ден днешен. Може би затова много мои колеги окачват в дома си снимки от роли. Своеобразен олтар". Тя няма още такъв олтар: "Ролите са в моето съзнание." Но могат ли чуждите думи да бъдат свои? Кога? Отговорът: "Те трябва да станат твои. Иначе не си "влязла в кожата на героинята", както се казва. Може би затова отдадох и отдавам воля, нерви, труд като изпълнител на художественото слово. Избирам сама авторите и чрез тяхното слово поднасям на публиката собствени граждански позиции, отношение към миналото ни, към психологията ни като народ." Кого избира? Ботев, Левски, Каравелов,  Вазов... Нейното богатство е в докосването до творчеството на тези титани. Десетилетия се рови в кореспонденцията на велики българи: "Актьорът има тази привилегия да се докосва до наши и световни автори, да обогатява не само знанията си, но и да надгражда своята духовност. Съвременните автори, които изпълнявам, ми помагат да проверявам себе си - дали моето светоусещане е съвременно."
Какво зрителят никога не разбира за една актриса? "Колко труд, колебания, безсънни нощи, противоречия, стоицизъм и безверие, недоволство от себе си съпровождат една актриса, докато излезе пред публиката с някоя роля, моноспектакъл, самостоятелен рецитал. Спомням си на едно представление на "Сама жена на път" по Блага Димитрова в нашия театър. Една маса бе населена и с пийнали мъже, дошли да се веселят в клуба, говореха и хич не им се слушаше. Прибрах се в къщи, не можах да мигна от въпросителни и упреци към себе си. Всеки колега може да разказва с часове за какви ли не случаи. Те понякога са и тъжни, и смешни, особено ако се отдалечиш от тях във времето. Зрителят никога не знае в личния живот на актьора какви грижи и радости има с децата си, със съпруга си или любимия си. В деня, когато изпратих баща си от този свят, играх в комедията "Рибарски свади", а преди два месеца с майка ми се случи същото, само че водих концерт и изпълнявах стихове. Актьорът е на сцената заради публиката, заради тази неописуема връзка между актьор и зрител. Тя е като любовта - актьори и актриси много, а зрителят е един."
Кого събира на сцената юбилеят на един актьор? "Привиквам в съзнанието си много от колегите, с които съм работила, режисьорите и всички, които са ме обгрижвали преди и след като съм излязла на сцената. От голямо значение са доброжелателните очи на гардеробиерката, гримьора, осветителите, тези, които отговарят за озвучаването, помощник-режисьорите..." Имената са много - от театрите в Хасково, Враца, актрисата е била два сезона в театър "София"; Театъра на армията, артистите, с които е била на различни сцени, в Прага, Лондон, Гьотеборг, Стокхолм, Берн... Няма да забрави едно турне в Москва и Коми с Апостол Карамитев и Иван Чипев... "Не е задължително юбилеят да се празнува на сцената. Радостно ми е, че до ден днешен стоя там горе, срещу прожекторите." Да, тя е горе... с рецитали,  със спектакли, направени през последните две години с Нешка Робева. "Забравени" обиколи цяла България. Спектакълът, създаден за 100 години от Балканската война, донася на актрисата удоволствието да изпълни позабравени стихове на Вазов.
Ако разсъждаваме за таланта и обществото... Къде е сега, в този напрегнат къс от време, мястото на талантливия, умния човек? Въздишката на актрисата: "Колко таланти са припознати от капацитети и медии? Но съм убедена, че талантливият и утвърден артист има своето влияние в обществото. Той е част от интелигенцията на народа. А когато тази група от хора се крие в миши дупки и не поеме своята отговорност, не покаже позиции заради парчето хляб, не е добре. Наистина залците, които получаваме, ограничават нашата вътрешна свобода." Човек, който винаги е изразявал своята позиция, актрисата се пита -  "колко от нас са се освободили от духовното робство? Ние, българите, способни ли сме на това?"
Подчинена на отговорността за духовност, тя се изкушава не да изиграе чужди думи, а да насели пространството със свои... Те са в нейните  книги. "Под натиск на дъщеря ми излезе книгата "На глас", която носи автобиографичен характер. Пожелах "да поразголя" живота си пред тези, които ме харесват или не. В нея има много болки и радости. Втората ми книга е "Предизвикани мисли" - есета, импресии, реакция на някои предизвикателства, отекнали в мен. Третата книга "Все тая жал..." е стихосбирка. Там пък душата ми проплаква. По какво? Няма да уточнявам, за да пробудя любопитство."
Дали книгите се появяват от тази вечна неудовлетвореност на Джуни Александрова? "Неудовлетвореността, която ражда болка и гняв, радост и мъка, въобще всички трепети на нашето съзнание, на нашата душа, на нашето сърце... Радвам се, че съдбата е благосклонна към мен." Благосклонна? Може би. Един смел дух забравя баирите на мъката. Но че актрисата е благословена - няма съмнение. Благословените обичат живота и хората винаги.