Джордж Оруел и в здравеопазването

През 1948 г., пишейки романа "1984", Джордж  Оруел е болен от туберкулоза. Две години по-късно жестокото заболяване отнема живота му. Писателят е с тежък жизнен път. Напуска имперската колониална полиция в Индия. Животът му на ляв интелектуалец е с полугладно съществуване. Участва в гражданската война в Испания на страната на антифашистите. През 1945 г. започва студената война. Човечеството е отново в конфронтация. Родил се е нов тоталитаризъм, който има потребност от врагове. Няма перспектива за хуманен социализъм. Политиката е без морал. Идеологията е над истината и човешката цялост е погубена.
През ХХ век думата "социализъм" е едновременно употребявана в Швеция, Албания, Северна Корея, бившия СССР, от маоистите в Китай, в страните от социалистическия лагер. Наред с Брехт и Маяковски, Пасионария и Жан Жорес, Карл Либкнехт, Роза Люксенбург, Клара Цеткин за социализъм воюват Сталин, Хрушчов, Брежнев и дори Пол Пот. И нацистите наричат партията си "Национал-социалистическа работническа партия".  Но равенството, което се проповядва от някои, няма нищо общо със социализма.
Главният герой в романа на Оруел - Уинстън, чете написаните с елегантни букви три лозунга на партията в държавата Океания:
 "Войната е мир"
 "Свободата е робство"
 "Невежеството е сила"
 Тези лозунги пронизват цялата антиутопична творба. Изградени са четири министерства: Министерство на истината, занимаващо се с информацията, забавленията, образованието и изкуствата; Министерство на мира, занимаващо се с войната; Министерство на изобилието, отговарящо за икономиката. Най-страшно е Министерството на любовта, поддържащо законността и реда. Съществуват Големият брат (наблюдаващ всичко за партията), както и полицията на мисълта (страшна по своята идеологическа същност). Може ли всичко това да се пренесе в здравеопазването? Разбира се! Войната е мир между НЗОК и Министерството на истината. Информацията закъснява, забавлението започва, образованието много често отсъства, изкуството да лекуваш е забравено. Лекарствата се забавят - например за бъбречно трансплантиране, за хемодиализираните, за хемофилия, за онкоболните. Има демонстрации от недоволни, но войната обикновено приключва с мирно съвместно гражданско съществуване. Някои казват, че гражданското общество се събужда. Ще приключи ли най-сетне то със зимния си сън? Отговорът е с повишена трудност!
Свободата е робство. Днес искат да оправят  спешната помощ с парамедици. Но те няма да са подготвени за толкова кратко време. И какви възнаграждения ще получават? Още не е ясно. Свободата е демокрация, свобода на мисленето, на разума. За каква свобода можем да говорим, когато се използват специални разузнавателни средства, включително и за лекари. Случаят в Горна Оряховица е показателен. Тук действа полицията на мисълта. Въведоха се клиничните пътеки и някои научават в полицията, че са оперирани в болница. Все повече се увеличават животоскъсяващите операции. Важно е да се получат парите от НЗОК. Ето защо свободата е робство. Ще успее ли министерството на любовта, поддържащо законността и реда, да се справи? Едва ли! Независимо от своите огромни мащаби. А министерството на изобилието? Важното е да се вземат парите, независимо от кого. Корупцията в лекарското съсловие, в свободното общество на Океания, взема застрашителни размери. Пазарлъкът за болнична помощ започва от 300 лева и може да свърши някъде към 9999 лева. Включвам и раждането. Не плащаш ли, просто жената е забравена и крайният резултат е ясен. Монополът на НЗОК не предлага нищо друго освен корупция по закон. Медиите търсят скандала, особено жълтата преса. 
Наистина свободата е робство, защото преди повече от 10 години превърнаха лечебните заведения в търговски дружества, но, забележете, без да се търси печалба. Така е по закон. Здравето е бакалска стока, поставена на тротоара. Лекарите са еднолични търговци.
И колко е вярно, че невежеството е сила! Това невежество национализира големите болници в областните градове и държавата продължава да управлява 51 на сто от капитала, независимо че този текст е отменен от Конституционния съд. Колко е бил прав Цицерон преди повече от 2000 години, произнасяйки: "O Tempora, о mores" (О времена, о нрави), а сега е началото на XXI век.
България е на водещо място в Европейския  съюз по смъртност от сърдечносъдови и онкологични заболявания. Висока е заболяемостта от сърдечносъдови заболявания, онкологични страдания, диабет. Над 250 хиляди са болните от рак на млечната жлеза, белия дроб (резултат от многото пушачи в България), дебелото черво, една шеста от българското население е в депресия, 500 000 са с диабет, 300 000 употребяват наркотици, 200 000 са алкохолно зависими. Тъжна картина! И оттук средната продължителност на живота на българина е 69 години, на българката - 74, докато европеецът живее средно 75 години, а европейката - 81 години. Детската смъртност у нас е най-високата в Европейския съюз. Ето какво пише Оруел в книгата си "1984": "детската смъртност сега е сто и петдесет на хиляда, докато преди революцията е била триста", "в учебниците по история наглед неоспорими неща да е чиста измислица". И по-нататък: "веднъж попаднал в ръцете на полицията на мисълта, никой не избягва тази участ". Затова внимавайте какво ще говорите. Големият брат наблюдава отвсякъде.
Един от сериозните проблеми на българското здравеопазване е, че в него катастрофално оредяват  специалистите, тъй като много от тях отиват да работят на Запад. У нас застрашително намаляват медицинските сестри и тяхната средна възраст вече е 40-50 години. Сестрите са по-малко от лекарите. Тъжна родна картинка. Какво става, господа политици? При сегашните мизерни заплати скоро няма да има кой да направи една обикновена подкожна инжекция. Не се работи и не се живее с 300-400 лева месечно, както е в по-малките болници.
Нима е възможно голяма болница за активно лечение, независимо от собствеността, да е без доболнично звено? Къде се извършват прегледите дори и след изписване? Естествено в клиничните отделения и хаосът в болниците е налице. Липсват болници за долекуване и продължително лечение, без които е невъзможно съвременно здравеопазване. А защо са малко медицинските центрове за 72 часа престой - услуга, заплащана от НЗОК? Защо пациент с бъбречна или жлъчна колика, с бронхопневмония, с аритмия трябва да постъпва в болница за активно лечение, където престоят ще е не повече от три дни? Отговорът е: "невежеството е сила". Най-лесно е джипитата да не поемат отговорност. А не е ли същото и с груповите практики за общопрактикуващите лекари? И онези 11 стотинки ги прибраха големите болници и то с не повече от двама дежурни лекари с терапевтична насоченост.
В държавата Океания се въвежда нов говор. До 2050 г. на този език трябва да се преведат Шекспир, Байрон, Дикенс. Джордж Оруел дава един пример в своя антиутопичен роман: "думата свободен се запазваше в нов говор, но може да се употребява само в твърдения като "мястото до мен е свободно" или "тази вечер съм свободен". Тя не може да се употребява в предишния смисъл на политически свободен или интелектуално свободен".
Като чета книгата, се убеждавам, че скоро истински хуманен социализъм едва ли ще има някога и някъде. Тогава възмажно ли е да говорим за хуманно здравеопазване? Отговорът е не! Хуманният социализъм е хуманно здравеопазване, хуманно образование, хуманна социална политика, хуманна държава! Мечти и миражи...!