Джордж Фридман: САЩ блокират Черно и Балтийско море

САЩ са защитени от нападение по суша. Нито Канада, нито Мексико са в състояние или имат интерес да водят сухопътна война срещу тях. Основната заплаха за американската национална сигурност идва откъм морето.

Влизането на Америка в Първата световна война бе предизвикано от германско нападение срещу американското корабоплаване. Във Втората световна война основният мотив на Вашингтон пак бе същият. Ако Германия прекъснеше линиите за доставки между САЩ и Великобритания, тя можеше да изолира Великобритания и да я напада по всяко време. 

Осигурила си Атлантическия океан и оперативна база във Великобритания, Германия можеше да застраши източното крайбрежие. В Тихия океан японската атака срещу Пърл Харбър, ако бе водена разумно, пък можеше да осигури морските пътища от Хаваите до Западното крайбрежие на САЩ и евентуално да даде възможност на Япония да наложи волята си в Тихия океан. Дори Студената война бе предимно военноморска. Във Виетнам, където САЩ не разполагаха със стратегията "суша-море", нещата завършиха зле.

В Украйна има елемент от тази стратегия. Ако Русия победи Украйна, тя ще се окаже на границата на НАТО и ще може да атакува на запад. САЩ практикуват стратегия на изпреварване на сравнително ниска цена от гледна точка на американските жертви, за да предотвратят малко вероятното придвижване на Русия към атлантическото крайбрежие. Морските действия се използват за отблъскване на сухопътните сили. Това бе стратегията, използвана срещу СССР през Студената война, а и сега се прилага срещу руските сили в Украйна. Тази стратегия е твърде фина, за да бъде лесно забелязана.

Военноморската стратегия на САЩ в Украйна има за цел преди всичко да блокира водните пътища, които биха могли да улеснят движението на руските сили - а именно в Черно и Балтийско море.

По отношение на Китай тази стратегия е подложена на най-сериозно изпитание. Основната стратегия на САЩ е запазването на контрола над Тихия океан и поддържането на линиите за снабдяване на съюзниците, за да се предотврати отварянето на пътя за Китай. Сърцевината на стратегията е да се оказва натиск върху Китай, за да бъде принуден да балансира и ребалансира силите си. 

Като пример ще посочим това: завземането на Тайван от Китай не е възможно, като се има предвид времето, необходимо на оперативна група да достигне до тайванския бряг, по време на което той би бил открит за нападение от страна на САЩ. Това ограничава китайската заплаха за американските брегове. 

Военноморската война (тук включвам и военновъздушните сили, както е обичайно след Втората световна война) съчетава две стратегии, едната от които ограничава китайското движение по море, а другата - открива възможност за заплаха към Китай.

Китайците постоянно заплашват Тайван, но досега не са предприемали действия заради вероятната намеса на ВМС на САЩ. Именно военноморската мощ предотвратява китайските действия.

Адмирал Алфред Махан написа книга за тази стратегия преди повече от век. Тази стратегия все още е в сила и е изпълнена с прецизно взаимодействие със сухопътните сили. Когато военните действия на САЩ са били неуспешни, както във Виетнам, те са се проваляли или защото теренът не е бил податлив на военноморска сила, или защото тя не е била използвана. 

Американската стратегия за водене на война, никога не се е променяла. Докато Китай е ограничен от тази сила, Русия е блокирана от ефективното използване на водите в своята периферия, а други враждебни сили се стремят да избягват американската военноморска мощ. Но САЩ я използват като централна сила.

Със съкращения