Дюнерът като стратегически щит

    "...ние разчитаме на балансираната си външна политика. Че с арабския свят и с Палестина, и с всички държави там сме в изключително близки и приятелски отношения. Арабският свят прави бизнес в България - на всеки ъгъл има дюнер. Надяваме се да го отчитат хората, които взимат решения за подобни актове, защото те се взимат централизирано. България води много добра, балансирана, партньорска политика".
    Тези думи, с които Бойко Борисов в характерния си лежерен стил коментира терористичния акт на летище Домодедово, са несъмнено фундаментален принос към изследване генезиса, състоянието и движещите сили на тероризма, както и средствата да му се противостои. Разбира се, зложелателите веднага биха контрирали, че в цитираните пет изречения премиерът ни прави шест гафа.
    Първият. Коментирайки терористичния акт, той говори за арабския свят, Палестина, "всички държави там". Подтекстът е "ние сме в приятелски отношения с арабските страни и затова те няма да ни пращат терористи". Изявлението му издава недопустимото смесване на понятията, поставянето на знак за равенство между араби и тероризъм. Дребна подробност е, че предполагаемите терористи от Домодедово със сигурност не са араби, а са от кавказките републики. Желева, бившият външен министър от кабинета Борисов, прати Грузия в арабския свят. То и Чечения е тъдява някъде в тези древни арабски земи около Каспийско море.
    Вторият. Той е свързан с първия, но е още по-тежък. Б.Б. се надява "хората, които взимат решения за подобни актове, защото те се взимат централизирано" и т.н. Къде централизирано: от Арабската лига, от организацията "Ислямска конференция", от Организацията за африканско единство, от централното ръководство на партията БААС. "От "Ал Кайда" би възкликнал Борисов, нервиран, че зле тълкуваме мисълта му, но за това малко по-надолу.
    Третият. Обяснявайки и подсещайки адресатите на своите бръщолевения колко балансирана, приятелска и партньорска ни е политиката с тях, така че да не ни закачат, Б.Б. влиза в недопустим задочен диалог с терористите, след като, както си личи, в главата му съществува идентичност между терористи и арабски свят.
    Четвъртият. Това не е толкова гаф, колкото политическа неосведоменост и неграмотност, и е свързан с втория по-горе. Най-компетентните изследователи на тероризма отдавна са стигнали до извода, че дори при "Ал Кайда" не може да се говори за стройна организация с единен център, който планира и разпорежда извършването на атентатите по света. За характеризиране структурата на разпръснатите по света терористични групи и организации е приет терминът "небулоза" (мъглявина), т.е. нещо, наподобяващо съзвездията, хаотично разпръснати във Вселената,  съществуващи всяко само за себе си. Отдавна е изоставена теорията за някакъв терористичен интернационал.
    Петият. България има не само балансирани, изключително близки и приятелски политически  отношения с арабския свят, но и с бизнеса на този свят. И така арабският бизнес автоматично влиза в кюпа, в който вече къкри курбан чорбата от терористи, политически ръководства и евентуално международни организации, изготвящи графика за атентатите в различни точки на планетата.
    Шестият. Доводът за дюнерите на всеки ъгъл като предпазен щит срещу евентуални планове за терористични актове срещу България е неотразим. Дюнерът като стратегически фактор в борбата срещу тероризма и въобще в международните отношения трябва да влезе във всички учебници по теория на политиката и дипломацията.
    След такива приказки не бива да се чудим, че в Европейския парламент изразяват притеснения от обвързаността на ГЕРБ с "Атака". Впрочем на фона на подобни словоизлияния много от оспорваните екстремистки позиции на Волен Сидеров изглеждат приемливи. Друг е въпросът, че ако с лакардиите и чалгаджийския изказ на бате Бойко в България вече свикнахме, а има и немалко хора, които им се възхищават, на международната сцена ефектът от подобни изпълнения е като от слон, влязъл в стъкларски магазин.
    Арабите са учтиви хора и със сигурност никое от арабските посолства в София няма да протестира против това така произволно и недопустимо смесване на понятията от страна на нашия премиер. Което не значи, че няма да имат едно на ум, че за Б.Б. арабин е еднозначно с терорист. Не би било зле външният министър Николай Младенов да обясни на шефа си (стиска ли му?), че такова безотговорно и некомпетентно дърдорене с нищо няма да допринесе за утвърждаване на близките и приятелски отношения с "всички арабски държави там и с Палестина". Младенов поне трябва да ги разбира тези неща, все пак доста години е поживял сред араби покрай мандата на баща му в посолството ни в Дамаск. А също да открехне шефа си, че според сведущи специалисти България е потенциален обект на терористична атака поради участието на нашия военен контингент в Афганистан. И при такъв сценарий никаква балансирана политика с арабите и дюнери на всяко кьоше не биха помогнали.