Дянков e излъгал за бюджетния дефицит

Дупката в бюджета е 1 милиард лева. Това стана ясно от думите на служебния министър на финансите Калин Христов вчера.
На въпрос - дали ще се теглят заеми, Христов заяви, че ще работи в рамките на приетия бюджет. В него ясно е казано какво финансиране може да има и за какво може да се използва - за изплащане на падежиращи емисии и за финансиране на дефицита, обясни Христов. Затова е възможно да има емитиране на дълг до 2 млрд. лв. Това се налага, защото в бюджета има 1 милиард лева дефицит, който трябва да бъде финансиран, и още 1 млрд. лв. са необходими за рефинансиране на вече съществуващи задължения - падеж на книжа, поясни Христов.
Припомняме, че по последни данни на финансовото министерство, изнесени от Симеон Дянков, към края на февруари бюджетният дефицит възлиза на 565 млн. лв. За същия период на миналата година бюджетният дефицит е бил 750.5 млн. лв. Министърът в оставка дори заяви, че оставя сравнително нисък дефицит, като подчерта усилията на ръководеното от него министерство за неговото намаляване. 
"Министерството ще търси резерви за увеличение на публичните разходи, но само в рамките на вече приетия бюджет. Тоест повишение на разходите ще има само при условие, че такива резерви бъдат намерени", каза още новият министър.
Ако гледаме бюджета спрямо изпълнението от миналата година, има увеличение на разходите с 14%, допълни Христов. Според него досега не са пестени капиталови разходи. По думите му, бюджетът има акцент към инвестиционни разходи. Икономиите от инвестиции основно са идвали от факта, че част от разходите за инвестиции са свързани с усвояване на определени европейски фондове. Ако там има нереализирани проекти, това механично води до спестяване.
Запазването на макроикономическа и фискална стабилност е приоритет, който се спазва вече 16 години и ще продължи да бъде спазван, подчерта министърът. 
Христов намали прогнозата за ръст на българската икономика, като според него той ще е между 1.0% и 1.5% през тази година. Министърът се обоснова с очакванията на БНБ и международните институции. Той обаче поясни, че тези прогнози почиват на условието, че еврозоната, която е основен търговски партньор на България, ще започне да се възстановява от кризата през втората половина на годината.
Прогнозата на предишното правителство беше за икономически растеж от 1,9%.