Двуличие и коварство

Доц. Стоян ВЛАЙКОВ                         

Отде се пръкнаха толкова много подли човечета, които скалъпиха лъжливото поверие за "Черната книга на комунизма", според която жертвите в социалистическите страни били 100 милиона души. Развява се като черно знаме една книга на френски автори, които по явни подбуди извършват фалшификацията. Техен пропагандатор е и Виктор Суворов - бивш служител на КГБ в СССР, избягал в Западна Европа, но укрива истинското си име и се подвизава с псевдоним. Канят го предимно в бившите социалистически страни да разказва за жестокостите на комунизма, на който и той е служил. Негови последователи са все от породата на комунистическата номенклатура у нас, в Русия и в източноевропейските страни отпреди 1990 г. Книгата е възхвалявана в САЩ и Европа и това черно евангелие се приема за достоверен източник без никакви съмнения и проверки. Убеден съм, че сегашните раболепни клакьори имат компрометиращи червени петна в живота и работата си по време на социализма и с тази си истерия искат да се прикрият. Моите наблюдения показват, че след 1990 г. у нас най-кресливи станаха тези, които най-много са се оцапали при "тоталитаризма", заемали са ръководни длъжности, вмъкнали се в тайните служби, ползвали са облагите на властта, писали са черни характеристики и са проваляли човешки съдби. Такива партийни апаратчици и "активисти" компрометираха БКП и социалистическата власт. И техните деца и внуци запяха същата фалшива песен. Народът ги нарече "политбюровчета", т.е. синове, дъщери и внуци на комунистическата номенклатура, които измениха на идеи, принципи и семейна памет, станаха родоотстъпници, за да се наместят отново във властта и в парите. Сега успяха с помощта на властта да претворят инсинуациите си дори в т.нар. нови учебници "по история". 

В налудничавите си излияния тези черносотници стигат до откровени фалшификации. Един наш седмичен вестник ("Минаха години"), четен най-вече от хората, които са живели и работили при социализма и знаят истината за него, оповести, че Хитлер е погубил  "само" 6 млн. чужденци, а Сталин е убил 30 млн. собствени граждани. Същият вестник " срещна" В.И.Ленин и Хитлер да играят шах в Париж през 1913 г., с което искаше да покаже, че вождовете на комунизма и фашизма са си били дружки отдавна, заедно са кроили злодеянията си и че между тях няма разлика. Измислиха също, че и Сталин е играл шах с Хитлер във Виена. Истината е, че в 1913 г. Хитлер е бил 19-годишен и е живял в Мюнхен, Сталин е бил на заточение в Русия, а Ленин е пребивавал в Италия, Швейцария и Франция и е писал революционните и философските си книги. Хитлер за пръв път влиза в Париж след капитулацията на Франция на 14 юни 1940 г. и с нацистки вдигната ръка поздравява маршируващите щурмоваци, с което унижава една от най-старите култури и цивилизации в света. Това вестникът не пише, важно е да се приравнят фашизмът и комунизмът, даже да се покаже, че комунизмът е по-лош.

Друг седмичен български вестник ("Златна възраст") пък се избълва, че нацистките концлагери въобще не са били зони за смърт (едва ли не за курорт), никакви евреи не са били унищожавани, не е имало въобще пещи за изгаряне, а при навлизането си съюзническите войски намерили само трупове на немските охранители, убити от концлагеристите. Какви зверове са били концлагеристите да избият тези, които са се грижили за тях и са ги хранили! Но командващият съюзническите сили на Втория фронт в Европа ген. Дуайт Айзенхауер много точно описва какво е видял там - камари с трупове, едва мърдащи живи същества, обгорели скелети в пещите. И сега посетителите на нацистките концлагери на смъртта усещат миризмата на изгорели тела, а документите от Нюрнбергския процес (1945-1946) не могат да бъдат опровергани.

Пропагандаторите на "евроатлантическите ценности" много ловко и подло подменят истината за фашизма. Те представят фашизма като отделна и различна от капитализма обществено-икономическа формация. Сравняват и противопоставят само комунизма и фашизма като две идеологии, които се съчетават и взаимно се унищожават. А добрият капитализъм в това време стои встрани в сянка. Това е и целта, да се прикрият престъпленията на капитализма. Социализмът и капитализмът са двете обществено-икономически формации с различни форми на собственост и управление. На социализма противостои капитализмът, а не фашизмът, който не е отделна обществено-икономическа формация. Фашизмът е част от капитализма и то най-жестокият, най-кървавият, най-смъртоносният и  най-уродливият компонент.  Фашизмът не само че не променя формата на собственост, но и я концентрира в по-малко ръце - в монополи, картели, икономически групировки и в частни лица на хитлеристката върхушка, и засилва експлоатацията, даже заробването на хора. Всеизвестно е бързото забогатяване на Мусолини, Хитлер, Химлер и най-вече на райхсмаршал Херман Гьоринг, който обсебва цели области в Германия и в окупираните държави. С изгарянето на 34 села, избиването на всички евреи и изселването на 20 000 души Гьоринг и Химлер си присвояват девствената многолетна Беловежа гора в Полша (юли 1941). Избиват даже всички животински видове, за да заселят в гората германски животни.

Точна характеристика на Хитлеровия фашизъм е направил Уинстън Чърчил, бивш премиер на Великобритания, в една реч в английския парламент през 1938 г.: "Националсоциализмът е своеобразна религия, основана на идеята за чистота на расата, според която хората се делят на свръхчовеци (арийци) и непълноценни. Вторите трябва да се използват за работна сила или да се унищожават. Хитлер обещаваше, че в Германия ще има демокрация и парламентаризъм. Нищо подобно не се случи, има диктатура в най-лошото й проявление: преследване на евреи, засилване на военната мощ, непрестанни призиви за агресия. Военното съперничество се засилва. Европа е в опасност!" 

А нима днес не е така?

*Публикацията е част от мащабно изследване на автора