ДВОЙНИ СТАНДАРТИ на ООН

Проф. д.т.н. Е. Гиндев
                              
Съветът за сигурност към ООН прие резолюция (17.03.2011 г.), с която се създава забранена въздушна зона за полети над Либия. С този акт ООН обяви война на Либия, като взе страна в гражданската война.
От 15-те членове на съвета резолюцията беше подкрепена от 10 страни, 5 страни се въздържаха: Русия, Китай, Индия, Бразилия и Германия.
В дългата поредица от военни агресии на западните страни (Югославия, Ирак, Афганистан) се добавя и Либия. Великобритания, Франция и Италия са обхванати от милитаристичен бяс, Саркози налита на бой, Камерън с добре познатите артикулирана настойчивост, морализаторстване, искрена загриженост за другите човешките същества и увереност, че е на правилната страна на историята обеща страната му да възглави военната операция. Берлускони се изпъчи бабаитски, че дава логистична подкрепа. Военни "гиганти" като Норвегия, Дания и Обединените арабски емиратства също помпят бицепси. САЩ - с иракско-афганистанска обица на ухото, е предпазлива и се готви "по терлъци" да се присъедини към "общите усилия". И всичко това срещу една страна, чиято армия е само за вътрешна употреба, където не е известно кой в кого стреля, но пък затова разполага с огромни петролни залежи. Подтикът е ясен, международната общност го подкрепя. Но дали това е така?
    Съветът за сигурност се изживява като планетарно правителство, като представител на цялото човечество, но е творение отпреди 60 години и е създаден при коренно различни условия от три страни: САЩ, СССР и Великобритания. Франция например е изкуствено поставена сред победителките във Втората световна война и съвсем незаслужено се брои за велика държава. Когато на 8 май 1945 г. в Берлин се подписва капитулацията на Германия, подписващият фелдмаршал Кайтел, като видял, че в залата влиза и делегация на Франция, учудено възкликнал: "Как, и французите ли са ни победили?!"
    Сега да направим простата сметка: Русия - 140 милиона; Китай - 1,3 милиарда; Индия - 1,1 милиарда; Бразилия - 190 милиона; Германия - 82 милиона, или 2,5 милиарда души не подкрепят резолюцията на Съвета за сигурност, т.е.  около 40%. Ако вземем само Съвета за сигурност, процентите стават просто убийствени - над 80. За каква "международна общност" става дума?
Това, което се разиграва пред очите ни, е просто учебник по модерната либерална капиталистическа и империалистическа глобализация - има корпорация от западни държави, които, манипулирайки с абстрактни термини и заплашвайки със съвсем конкретни оръжия, налагат на света своите интереси, своите ценности и своя начин на живот. Те като че ли казват: Има само такива революции, които на нас са изгодни. Които не са ни изгодни, са насилие над човешките права, над демокрацията и прогреса!!
    "Революционната" война в либийските градове много напомня "телевизионната революция" в Букурещ, когато сваляха Николае Чеушеско. И там имаше марш-протести, и стрелба по невъоръжен народ. Говореше се, че Чаушеско е хвърлил в боя за своето спасяване кървавия "десесарски легион", който да потопи в кръв бедния румънски народ. Кръв имаше, народът победи, Чеушеско го растреляха без съд и присъда, но снайперистите и автоматчиците, които стреляха срещу народа, така и не бяха открити (нито един !), макар че всички архиви на службите за безопасност се оказаха в ръцете на "революционерите".
    Нещо подобно се случи в Либия. Очевидци разказват, че подстрекателите и тези, които стрелят, са гастарбайтери от Египет, Тунис, Алжир, Мароко и негри от Судан (те са около 1,5 милиона). Имаме типичен износ на революция, към която се присъедини амбициозната и неориентирана част от младежта.
Вижте само - в Йемен стрелят и убиват мирни граждани, в Бахрейн навлязоха войски на Саудитска Арабия и потушиха народните протести, а полицията разруши паметника на Бисерния площад в столицата Манама, който беше станал символ на народната съпротива. Протести имаше в Алжир, Ирак, Йордания, Мароко, Оман, Сирия. Имаше убити, но външна намеса няма. В Египет също никой не се намеси.
Никой не се намеси във Франция, когато Саркози смаза масовите протести в Париж, никой не си мръдна пръста срещу Берлускони за същото. "Златния милиард" такива случаи не го интерсуват. Ако се водим според критерия, че при всеки народен протест трябва властта и управляващите да си отиват, политическата карта на света и на Европа щеше да бъде друга, например Бойко Борисов нямаше да го има. Не че има лошо в принципа, но той не е универсален, а  се прилага избирателено - за едни може, а за други - не. За пореден път САЩ и Европа демонстрираха сила към слабите (Мубарак и Бен Али) и слабост към силните (Кадафи). Сега се мъчат да поправят своя военен имидж, като вземат страна в типична гражданска война, където никакви права на човека не важат и в която хуманността е забравена. За тази цел арабските държави от Северна Африка и Близкия изток са изключително удобни. Тяхната география са равнинни пясаци без гори и планини, подходяща за масови танкови атаки, придружени с неограничена въздушна подкрепа. Да, това не са Виетнам и Северна Корея, не е дори Афганистан.
    Въоръжените сили на Либия се състоят от традиционните три вида въоръжени сили. При общ брой от 45 000 души сухопътните войски са 25 000, ВВС и ПВО - 10 000, ВМС - 5000, в органите за управление - 5000.
    Сухопътните войски са сведени в 10 бригади (7 мотопехотни и 3 танкови) при 1000 танка, до 2000 БМП,  2000 артилерийски системи, оперативно-тактически ракети, ЗРК "Стрела-1" и "Стрела-10", 24 установки за зенитноуправляеми ракети, ПЗРК от различни типове, 600 зенитни оръдия и зенитни самоходни установки.
    ВВС и ПВО имат 200 самолета и хеликоптера, зенитни ракетни системи.
ВМС разполага с 11 бойни кораби, в това число с две подводници и две фрегати, една корвета, един десантен кораб, пет миночистача, 14 ракетни катера.
Въоръжението на либийската армия е съветско, френско, италианско и американско (транспортен самолет "Херкулес").
Бойната подготовка на армията е слаба и това пролича при въоръжения конфликт с Чад (1986-1987 г.). Либия загуби 2800 убити, 1300 пленени, 316 танка, 28 бойни самолета (в това число три бомбардировача Ту-22), 25 пленени бойни самолета и трябваше да се съгласи на премирие.
    Най-боеготова и боеспособна е 32-ра усилена бригада с командир капитан Хамис Кадафи и тя понастоящем осигурява устойчивостта на правителството на полковник Кадафи срещу въстаниците.
    Да се предполага, че в този си вид либийската армия представлява сериозен противник за НАТО е илюзия. При първия сериозен въздушен удар Либия ще се лиши от своята авиация и ПВО без никакви загуби за противника. Впрочем, не въоръжението, а начинът на воюване на арабските армии  е основната им слабост. Защо е така, като се знае самопожертвеността на мюсюлманите, остава загадка. Още по-голяма загадка е, че неарабските мюсюлмански армии са несравнимо по-боеготови и боеспособни (Иран, Турция, Афганистан, Чечня). По този въпрос преди стотина години много картинно се изказа Наполеон Бонапарт. Той се мъчеше да обясни на арабските "другари", че един мамлюк винаги ще победи един французин, трима мамлюци се равни на трима французи, но 100 французи винаги ще победят 1000 мамлюци. Това, разбира се, съвсем не оправдава евроатлантическата глупост и наглост, а показва съвсем други неща.
Бисмарк казваше, че Бог особено покровителства глупаците и пияниците, но рано или късно търпението на Всевишния ще се изчерпи и ще трябва да се плаща за глупостта, и то с лихвите.