Дворецът в българското изкуство

В центъра на изложбата e Дворецът - една от най-старите сгради в сърцето на София. Той се представя със своя характер, какъвто е бил на границата между ХIХ и ХХ в. Дворецът е топос, мястото на властта и културата, метафоричен образ за фигурата на държавния глава, на княз Батенберг и цар Фердинанд. Експозицията заема  пространствата, в които е протичал официалният им живот. Тя е обвързана с историята на новото българско изкуство от кр. на ХIХ - нач. на ХХ в. 

Основната идея е да се проследи неговото зараждане и развитие в следосвобожденска България чрез нов фокус, насочен към връзката на изкуството с държавата. От историческите извори е известно, че българският монарх обръща внимание на изобразителното изкуство, често посещава изложби, насърчава и подкрепя художниците. Това негово отношение е културна политика спрямо цялостното развитие на укрепващата държава.

Експозицията е изградена около няколко смислови центъра. Единият от тях е колекцията от картини на цар Фердинанд, част от която се намира днес в Националната галерия. Другите акценти са първите придворни художници българи, както и основни събития. Представени са първите поколения български художници като Иван Димитров, Антон Митов, Иван Ангелов, Ярослав Вешин и по-младите от тях - Никола Михайлов, Никола Петров, Атанас Михов, Александър Божинов, една от първите професионални художнички в страната Елена Карамихайлова. Хронологично изложбата обхваща, но без да се затваря, годините на управление на цар Фердинанд (1887-1918) - време, в което новото  изкуство прави своите първи стъпки и за кратък период се стреми да догони европейските  достижения.

Изложбата продължава до 12 януари 2020 г.,  разположена е в седем зали на втория етаж на Двореца, пл. "Княз Александър I". В една от тях, известна като "Червеният салон", е направен опит за "съживяване" на Двореца - оформена с картините, които са били там по царско време.