"Движещите се фотографии" идват най-напред в Русе

Първата кинопрожекция у нас е била в дунавската ни столица. Историческото събитие се е състояло на 27 февруари 1897 г. в центъра на този и досега най-европейски български град, в бирарията на богатия търговец Марин Чолаков на улица "Княжеска". На същата историческа улица се намира и първият княжески дворец у нас след Освобождението (сега дом на Кукления театър), имало е и повече от 10 чуждестранни консулства. По онова време в това прочуто заведение се събирали главно богати безделници и някои любознателни читатели на френските вестници "Фигаро", "Монд", "Илюстрасион". От тях те научават за откритието, наречено по-късно Седмо изкуство. То предизвиква истинска сензация през 1895 г. в Париж.
"Движещите се фотографии", както са ги наричали най-напред, отначало не били рекламирани особено много. От Държавния архив на града разбираме, че само няколко от вестниците тогава поместили съвсем кратки информации за събитието.
Във всекидневника "Законност" от 27 февруари 1897 г. можем да прочетем следния текст:

"В града ни от десетина дни е пристигнал един цинематограф апарат, който изображава на платно тъй наречената "Жива фотография".
Апаратът дава възможност да се виждат изображаемите от него картини и сцени във всичката им живост и движения. Пристигналият цинематограф показва, например, един движущ се трен, посрещането на цар Николая в Париж, един от парижките площади и т.н. - всичко това толкова живо и естествено, щото се получава пълна, невероятна илюзия!"

Както първите зрители във Франция, така и русенци не издържали на невероятната за тях гледка на движещия се влак и започнали да скачат и бягат ужасени, за да не бъдат прегазени!
Според друг вестник първите ленти, дело на братята Огюст и Луи Люмиер, бащите на киното, показани в Русе, са били: "Посрещането на влака", "Излизането на работниците от фабриките" и първата "комедия" - "Полетият поливач".
След Русе киното прохожда и в София, Варна, Пловдив, а по-късно и в останалите по-големи градове у нас. Започва редовен внос на филми от Париж, а след време и от Америка, Италия, Германия. Построяват се първите киносалони, в които свирят пианисти, цигулари, органисти или дори цели оркестри. Първият и най-красивият и добре проектираният от тях е столичният "Модерен кинотеатър" (доскоро "Цанко Церковски" на булевард "Мария Луиза" в столицата. 
През 1915 г. актьорът и режисьорът Васил Гендов (1891-1970) продуцира, поставя и играе главната роля в първия наш художествен филм - комедията "Българан е галант" и става "бащата на българското кино". С цената на много усилия и лични жертви този неуморен творец-мечтател създава поредица от 11 игрални филма (сред тях и първият говорящ - "Бунтът на робите", за Васил Левски!), които останаха в историята на Седмото изкуство у нас. 
Според "История на световното кино" на големия френски кинокритик Жорж Садул дълги години България е сред страните с най-развита киномрежа и най-голям брой кинозрители в Европа. Днес киноразпространението, (както и книгоразпространението), в страната ни, което беше доста добре развито и със силна база, е доста западнало по ред причини и не на последно място - поради немарливостта на културното ни министерство от двайсетина години насам.

+++++

Русенският клон на верига киносалони вече предлага и прожекции на филм с румънски субтитри, съобщи БТА. За последните няколко години Русе стана известен с потока от румънци, които преминават през града. Освен това големият мол, където се намират десет киносалона, е посещаван и от румънски граждани, обясняват от компанията.
Наскоро беше представено и първото "румънско заглавие" - екшънът "Drive" (на български - "Живот на скорост"). От компанията планират да пускат още заглавия с български и румънски превод, както и премиерни, ако датите за излизането на екран в България и в Румъния съвпаднат. Международната киноверига вече разполага със 100 екрана в северната ни съседка.

Бащата на българското кино Васил Гендов

Легендарният движещ се влак кара зрителите да скачат от местата си и да бягат ужасени, за да не бъдат... прегазени

Паметна плоча на сградата, където се е състояла първата кинопрожекция у нас

Братя Люмиер - основоположниците