Двете страни на монетата

Да те пребият заради различния цвят на кожата, заради едно "Обичам те", изречено на чужд език. Едни деца да не чуят първия училищен звънец, само защото са бежанци. Да строиш огради по границата, за да спреш "пришълците". Да депортираш чуждестранни роми. Да приемаш какви ли не мерки, за да ограничиш правото на свободно движение на хора в Европейския съюз... Случаите на дискриминация, расизъм и ксенофобия не са рядкост както на родна почва, така и в цяла Европа. През последните години икономическата криза и бежанският поток към Стария континент заради нестихващите конфликти в Близкия изток и скорошното нашествие на съвременния Франкенщайн в лицето на Ислямска държава подхранват доста обилно тези проявления. Така е по-лесно - като не разбираш другите, непознатите, по-различните - та дори не се и опитваш, ги обявяваш за опасни и враждебни.
Онзи ден френски телевизионен водещ предизвика полярни настроения (освен че беше уволнен) с изказванията си, че 5 млн. мюсюлмани трябва да бъдат депортирани от Франция. Оправданията със свободата на словото в този случаи нямат място, защото тези изказвания са си чиста проба расистки. Погледнато реално обаче, леко притеснение буди фактът, че Мохамед е най-често срещаното име във Франция, Великобритания, дори и в Норвегия. А с това се увеличават страховете от загубата на християнския корен на Европа. Но пък такъв е резултатът от все по-интензивно глобализиращия се свят, в който ксенофобията и расизмът място нямат - а може би те са продукт именно на тази бленувана и криворазбрана глобализация! Или по-точно това е резултатът от онези миротворчески мисии на Запада в Близкия изток, които освен, че прогониха хората от родните им места, май че друго съществено не постигнаха.
Твърде обезпокоително е, че в Германия ксенофобските настроения намират все повече поддръжници. Организацията Пегида, или Патриотични европейци срещу ислямизацията на Запада, набира все по-голяма популярност. Това е застрашителна тенденция, предвид факта, че в редиците й се нареждат и неонацисти. Като онези, които наскоро поискаха адресите на всички евреи, живеещи на територията на Дортмунд. А Европа много добре помни крайните проявления на една идеология.
Но монетата има и друга страна. Очевидно в съзнанието на европееца често пъти границата между ислям и ислямизъм е размита и мюсюлманин нерядко се свързва с възгласа "Аллах акбар" и последвалата самоубийствена атака. И напълно разбираемо е това на фона на зачестилите новини за ислямски тероризъм, които пораждат страх и паника у гражданите на Стария континент, и на обезпокоителните данни за сражаващите се на страната на Ислямска държава европейци. Именно тези напълно обосновани човешки страхове се яхват от крайно и ксенофобски настроените. По-скоро Европа трябва сериозно да се замисли и да си отговори на въпроса защо дори добре образовани младежи, християни, отиват да се бият за Ислямска държава, с какво ги е привлякла? Борбата срещу крайните проявления във всяко едно направление е тежка и е трудно да бъде спечелена. А победа срещу крайните проявления на религията очевидно само със забраната за носене на религиозни символи не се постига...