22 Юли 2025вторник11:30 ч.

Няколко думи

Двете Европи

/ брой: 32

автор:Юри Михалков

visibility 3361

На Мюнхенската конференция по сигурността стана сблъсък на две виждания за Европа. Едната е на Франция в лицето на президента й Еманюел Макрон, а другата на Полша в лицето на външния й министър Яцек Чапутович. Първата е за Европа на мира, на меката сила, на невоенното решаване на кризи и конфликти. Втората е противоположната - на конфронтацията, враждата, дрънкането на оръжия и дори военни действия като политически средства за регулиране на различията и натрапване на интересите. 

Макрон е геополитик. Този термин може да е и съкратен вариант на понятието "географска политика". При говоренето, писането и четенето винаги се предпочитат по-удобните варианти, затова с времето се е стигнало до удобното съкращение геополитика. В историята на цивилизацията безчет са примерите как географията "движи" политиката, как предопределя войни, завоевания и обратно - мир и спогодби. 

Та като геополитик Макрон не вижда смисъл от сблъсък на ЕС с гигантския съсед Русия, която на всичко отгоре като държава е "зачената" в Европа, нищо че впоследствие "расте" и в Азия.

Затова той иска с нея партниране и диалог при разрешаване на споровете или регулиране на интересите, настоява ЕС и Русия да гледат и вървят напред. Иска и още нещо - политиката на ЕС към Русия да бъде чисто европейска, собствена, а не е трансатлантическа. Същото впрочем е и отношението му към средиземноморската политика на ЕС или с арабските съседи на ЕС. Тоест Макрон казва, че Eвропа трябва да държи САЩ по-далеч в отношенията й с Русия. Това е съвременният вариант на политика на Шарл де Гол, който толкова ревностно пазеше страната си от намесите на САЩ. Като знаем какви ги надроби Америка последните 30 години, виждането на френския президент звучи не просто разумно, а и като инстинкт за самосъхранение.  

Ние, българите, може да имаме зъб на Макрон заради пакета "Мобилност", но няма как да отречем симпатиите си относно съзидателността му в подхода към Русия и европейската сигурност.

А сега вижте Полша. Външният й министър смята, че Русия е много сериозна заплаха, действаща в ущърб на Запада, поради което Европа и ЕС трябва да се обединят с други страни, най-вече със САЩ. Бившият полски премиер Лешек Милер бе казал наскоро, че Русия с нищо не застрашава Полша - нито териториално, нито ресурсно, нито етнически. Защо тогава Чапутович трови европейската сигурност? Първо, защото Варшава е дрогирана от идеята за исторически реваншизъм спрямо Русия, което обаче не се връзва с евроценностите за мека сила, диалог и добросъседство. Второ, като последица от реваншистката дрога Варшава витае в облаците, че може да си върне средновековното величие като  стане лидер на Източна Европа и така се намърда до баш лидерите Франция и Германия. И заради всичко тя е готова да остане марионетка на САЩ, които вече заприличаха на Сатанински Американски Щати. В този смисъл Чапутович е наистина външен за Полша министър. А на Източна Европа той натрапва колкото полско, толкова и плоско мислене. 

Сарафов вече не е главен прокурор

автор:Дума

visibility 0

/ брой: 133

Пожари в Киев след руски удар

автор:Дума

visibility 0

/ брой: 133

Гореща вълна в Европа

автор:Дума

visibility 0

/ брой: 133

Управляващите в Токио вече нямат мнозинство

автор:Дума

visibility 0

/ брой: 133

Накратко

автор:Дума

visibility 0

/ брой: 133

Съчувствие

автор:Таня Глухчева

visibility 0

/ брой: 133

В разрез със закона

visibility 0

/ брой: 133

Нужни са промени

visibility 0

/ брой: 133

 

Използвайки този сайт Вие приемате, че използваме „бисквитки", които ни помагат за подобряване на преживяването на потребителите, за персонализиране на съдържанието и рекламите, и за анализ на посещаемостта. За повече информация можете да прочетете нашата политика за бисквитките и политиката ни за поверителност.

ПРИЕМАМ