Две важни за България дати

Ще се спра на две важни за България дати. Първата е сто и петдесет годишнината от опита на народа ни чрез Априлското въстание да отхвърли многовековното иго под турския ботуш и да развее над полята и планините ни българския флаг.
Втората е седемдесетгодишнината от обявяването на България за република. Република България - звучи гордо и тържествено, нали?
Първата, макар да е несполучлив опит за освобождение, показва на народа ни, че е време да отхвърли оковите на турското робство, а втората е празнична дата, която присъединява държавата ни към онези страни, които не се кланят на измислени или наследени монархически величия.
Има и някаква последователност в тия две дати. Първата е опит да бъдем не жалки роби, а свободни хора, втората - да бъдем както повечето други държави - република. За такава са мечтали най-светлите борци за народна свобода и за свое свободно Отечество!
Но свободата е скъпа. Много жертви са дадени, докато се развее българският флаг. Започвам с онзи трагичен апотеоз на българската борба за свобода, който остава изписан с кървави букви в историята ни.
Така го наричат познавачите на историята. Основите му се полагат в румънския град Гюргево. Там, на 11 октомври 1875 година, заседава революционен комитет с председател Стефан Стамболов и членове Панайот Волов, Никола Обрешков, Георги Бенковски и други... Те решават българските земи да се разделят на пет революционни окръга: Търновски, Сливенски, Пловдивски, Врачански и Софийски. Апостоли на окръжните комитети са Иларион Драгостинов, Стоян Заимов и някои от гореспоменатите...
Въпреки подготовката битката е загубена. Според сведения от руски консултанти са разрушени около двеста села с население около седемдесет и пет хиляди души, част от които са избити, а други прогонени.
Но въстанието изиграва ролята си. Макар и неуспешно то представлява връх на българското националноосвободително движение. Според днешните оценки, независимо от това, че не завършва с военен успех, то постига друга основна цел - политическа: далеч от пределите на България, въстанието и главно зверствата, с които е потушено, намират силен отзвук в Западна Европа и в Русия. Те не могат да останат безучастни към тези зверства.
И България е свободна. Нещо повече - след опитите да бъде монархия, тя се спира на заключението, че съвременните проспериращи държави са предимно републики. И се стига до референдум.
След референдума видният политик Никола Петков се изказва по този повод: "Референдумът се проведе при пълна свобода, защото целият народ бе единодушен за премахването на монархическия режим, който докара на България само нещастия и катаклизми." На митингите след Девети септември идват без никой да ги кара - в София двеста хиляди души, в Пловдив сто хиляди и във Варна - шейсет хиляди...
Още Александър Стамболийски обмисля проект за републиканска конституция. Но едва след Девети септември става възможно отхвърлянето на монархията и установяване на република.
Хората от младото поколение не са видели, но трябва да знаят, че по време на социалистическата ни република са изградени значителна индустрия и модерно земеделие. България постигна завидни резултати в области като образованието, културата, спорта... Има всеобхващащо здравеопазване и социални осигуровки, небивал ръст във всяко отношение. 
Сега някои средства за масова информация, или по-точно дезинформация, съобщават друго, но вие вярвайте на мен!