05 Юни 2025четвъртък12:26 ч.

На фокус

Две бели петна в новата ни история

Каравелов - в килера на историята?

/ брой: 155

автор:Петър Герасимов

visibility 4594

Преди няколко месеца, в началото на годината, се навършиха 140 години от кончината на Любен Каравелов - български поет, писател, енциклопедист, журналист, етнограф; национален герой, борец за освобождението на България от османска власт (цитат от Уикипедията). Лично аз не съм срещал друга толкова концентрирана и вярна оценка за една личност.

Бих добавил само, че той е един неуморим борец срещу самодържавието, консерватизма и деспотизма - от първите си зрели години до деня на ненавременната си смърт. Като студент в Русия той въстава срещу закостенялата царска власт (след антимонархичния атентат в Санкт Петербург е "помолен" да напусне страната). После в Сърбия той отново се нарежда в редиците на демократите - подгонен от властите, заминава за Нови Сад (тогава Австро-Унгария), където за антиимперска дейност лежи почти година в един зандан. Освободен от затвора, се връща отново в Белград, където му е разрешено да живее - при условие че не се занимава с политическа публицистика. Напуска дома си и отново е емигрант - този път в Букурещ, където е инициатор и първи председател на Българския централен таен революционен комитет, като заедно с това издава антитурски газети на български език, а съпругата му, която ги "върти" нощем на механична преса, денем пресича Дунава при Гюргево, за да достави в Русчук нелегалните издания на Баба Тонка и други радетели за свободата на България... 

С тези си действия Любен Каравелов е един своеобразен балкански Че Гевара, експортьор на революционни и радикално-либерални идеи, чиито съратници са иконите на Българското Възраждане и революция - Христо Ботев и Васил Левски - единият като сътрудник на Каравеловите вестници, другият - като професионален революционер и народен трибун.

И въпреки казаното Любен Каравелов и неговото патриотично и литературно дело са оставени някак си в сянка. Когато без време умира от емигрантската охтика, вдовицата му (сръбкиня по род) се премества да живее в свободния вече град Русе, но след време правителството на Стамболов я лишава от мизерната "поборническа пенсия" и я изгонва от страната. Очевидно някой, някъде (а и досега?) по незнайни за мен причини държи Любен Каравелов да е в килера на историята. Така постепенно той се превръща в "бяло петно" в нашата историография, един от многото люде, които някак си (и колкото могат) са били съпричастни с българските Възраждане и революция.

И тук бих искал да спомена и едно друго (по-малко по мащаб, може би) "бяло петно" в новата ни история - отново свързано с живота и съдбата на Любен Каравелов и семейството му. Някъде в средата на тази година (съжалявам, не знам точната дата), месеци след кончината на големия българин преди 140 години, съпругата му отдава (под наем или безвъзмездно?) двуетажната фамилна къща на Каравелови на ул. "Београдска" №22 на младото българско княжество. Това е едно от първите - ако не първото - дипломатическо българско представителство зад граница. На старата снимка, която намерих, при внимателно вглеждане дори се виждат три от четирите болта, крепили малката мемориална плоча в памет на този акт. И макар че улица "Београдска" е на доста централно място в стария град, почти няма (поне аз не срещнах) кариерни дипломати, работили в сръбската столица, които да знаят нещо по този въпрос. Мой познат историк ми сподели, че преди няколко години от мазето на същата сграда са изнесени и изхвърлени на тротоара тонове бумаги - може би ценни неща от литературния архив на Каравелов или български дипломатически документи?, които вездесъщите цигани за броени часове са прекарали до близката база на вторични суровини...

А историята на българската независима дипломация, нейните първи, прощъпални стъпки би трябвало да се знаят и поменуват - поне от хората, които "врят и кипят" в нашенската дипломация. Или и тук става дума за килера на историята? Кой знае...

България е готова да приеме еврото от 1 януари 2026 г.

автор:Дума

visibility 92

/ брой: 100

Иван Иванов оглави Държавната агенция за бежанците

автор:Дума

visibility 89

/ брой: 100

Борбата с насилието е водещ приоритет за кабинета

автор:Дума

visibility 84

/ брой: 100

Назначават още 220 чиновници в агроминистерството и ДФЗ

автор:Дума

visibility 86

/ брой: 100

Нови изисквания за телефоните в ЕС в сила от 20 юни

автор:Дума

visibility 87

/ брой: 100

България защити странджанския билков чай за пазара на ЕС

автор:Дума

visibility 95

/ брой: 100

Пчелари настояват да се намали интервалът за пръскания

автор:Дума

visibility 86

/ брой: 100

ЕС отлага мерки срещу Букурещ заради дефицита

автор:Дума

visibility 84

/ брой: 100

НАТО планира засилване на военната си мощ

автор:Дума

visibility 85

/ брой: 100

Мелони и Макрон преодоляха различията

автор:Дума

visibility 83

/ брой: 100

Накратко

автор:Дума

visibility 72

/ брой: 100

Непростимо

автор:Александър Симов

visibility 66

/ брой: 100

Нелеп пиар

visibility 81

/ брой: 100

Рестарт - тук и сега

автор:Дума

visibility 78

/ брой: 100

"Локалите" - насилници без кауза

автор:Юлия Кулинска

visibility 84

/ брой: 100

 

Използвайки този сайт Вие приемате, че използваме „бисквитки", които ни помагат за подобряване на преживяването на потребителите, за персонализиране на съдържанието и рекламите, и за анализ на посещаемостта. За повече информация можете да прочетете нашата политика за бисквитките и политиката ни за поверителност.

ПРИЕМАМ