Двамата синове на Сирма и Петър

Дядо Борис Гърнев,
Дом "Илинден",
с. Бойково, Пловдивско

Либяхово, Неврокопско, днес известно като Илинден, Гоцеделчевско, през т.г. посреща 100 години от освобождението от вековната османска робия и 140 години на воеводата с пагони Борис Сарафов, големият брат на Кръстю Сарафов. Те, двамата синове на Сирма и Петър, записаха името на Либяхово в световната летопис.
Старите и младите илинденчани, разпилени по света, с гордост нашепват името на Либяхово, на безумно гордите му чеда. Навършилите кръгли годишнини синове и дъщери на стивъстарето и тютюнуджийките от Илинден ежегодно посещават родното село, бащиното огнище. Сбират се на Голяма Богородица, коленичат пред славата на селото, пред родовата памет.
Родолюбивата слава на Борис Сарафов е паметна с дързостта на воеводата и с трагичната му кончина пред бащиното му огнище, разстрелян от ръката на "приятел" през есента на 1907 г. Вестта за кървавата драма в дома на Сарафови от София отекнала като камбанен звън в родното Либяхово на воеводата. Там борбата между долната и горната махала кипяла като врящ котел. Върховисти и федералисти се хващали гуша за гуша. Във вихъра на двубоя вземат участие и жените.
Две хора се виели на селския мегдан. При всеки "случаен" допир на противоположностите прехвърчали искри. Мъжете размахвали юмруци, жените от долната махала скандирали срещу горната:
- Кучки, кучки, малко сте, малко сте!
Другите, заели удобна позиция при конака (кметството), хорово отвръщали:
- Малко сме на брой, силни сме на бой!
Старият демократ Илю Данинчов снове между двата полюса, помирява... Никой го не слуша.
Когато научил за кървавата вечер в София, простенал: "Луди глави! Изпотрепаха се! Горката Сирма, горкият учител Петър Сарафов, как ще прежалят левентското си чедо?!"
Когато елитът на Царство България се прощава с воеводата от Смилево, Битолско, в Либяхово, под ръководството на Буйнов заседава революционен съд. Подсъдим е Михаил Даев - драмският воевода. Съдът заседава в дома на учителя Георги Стоев Праматаров. Нощ било. Месец ноември. Домът се охранява от Петър Кираджиев и Димитър Панчалиев. На смяна след полунощ ще застанат Ангел Поленов и Петко Тунчев. Смяната се извършва пред Челеби бунар на стъпка от дома на учителя.
Воеводата от Драма е обвинен в сътрудничество със софийските върховисти, в заговор срещу воеводите от Серския революционен окръг. Заговорът на върховистите не се нрави на Даев. Разумно се оттегля, кървавата мисия възлага на заместника си Тодор Паница. Същият безразсъдно поема, но действа срещу върховистите от София, а не срещу другите. Похитителят на Сарафов седмици наред "гостува" на Сарафови, очаква удобния час за саморазправа с ръководството на върховистите.
На раздяла с дома похитителят стреля по воеводите Гарванов и Сарафов, залива с кръв стълбището на Сарафовия дом в София.
В същото време съдът в Либяхово осъжда на смърт подсъдимия. Михаил Даев е разкаян за участието си в заговора. Моли съдиите да го оставят сам да изпълни присъдата.
Лобното място е определено. В местността Кръста, зад Додунчевата къща, в Бошнаковата нива. Земята на Либяхово приютява физическия воевода на Драма. Астралното име на Михаил Даев витае над водениците и хановете на Либяхово, над егреците и лозята и надолу по пътя за Драма.
Няма друга земя по света, напоена с толкова човешка кръв, като Либяховската. Толкова много жертви на безумието от двете махали. Жертвите на "приятелския огън" и безумие са повече от загиналите през всичките войни през последните години. Такава е равносметката за Либяхово, такава е равносметката от времето на Царство България.
Наш дълг е да разкрием корените на братоубийствените свади, да ги назовем с истинските им имена, в наука да ги превърнем.