Двама братя в "силния отпор на славянството"

В първите години на установяването на прабългарите на Балканите до епохата на Борис I, Кирил и Методий и техните ученици, усилията били съсредоточени към създаването и укрепването на народността и държавата. По времето на Борис I Първата българска държава се превърнала в трета сила в Европа по отношение на политическо и военно могъщество. Духовният начин на живот противостоял на византийския. И неслучайно славянската писменост и книжовност е създадена именно в България.
В източниците се съобщава и за опити за създаване на азбука по нашите земи преди Кирил и Методий и техните ученици. Доказателство за това са различните загадъчни знаци по камъни и тухли, намерени в старопрестолните български твърдини - Плиска и Преслав. До деветото столетие книжнината се създавала на базата на "триезичниците", т.е на трите признати до момента езика: латински, гръцки и еврейски. На тях се опирало и богослуженето. Съгласно анализите в източниците се оказало, че за да се създаде азбука, респ. книжнина, равностойна на латинската и гръцката, е било необходимо да се подходи с научни средства, с помощта на задълбочено "изучаване на говоримите и мъртви езици". Тази непосилна и откривателска задача е можело да бъде успешно решена само от високоподготвени амбициозни и високо ерудирани учени-книжовници. Само синовете на висшия византийски военачалник Леон, по-известен като солунския стратег Лъв, и жена му Мария, двамата велики високообразовани, ерудирани и даровити братя Константин (Кирил) и Методий успяват да преодолеят всички трудности по пътя към създаването на славянската азбука и книжнина.
Под грижите на своя чичо, логотет Теокстит, Методий пръв към 840-841 г. бил назначен за управител на самостоятелна административна област в славянските земи, намиращи се по поречието на долна Струма. Тук той попаднал в реална славянска среда, запознал се с бита и начина на живот на славяните, както и с целия гнет, свързан с погърчването, усетил душевността и "силния отпор на славянството". В резултат той взема внезапно решение, оказвайки се от високопрестижната си светска длъжност и кариера на държавен служител и става монах, за да се отдаде на своето призвание. От областта на Струма отива в манастира "Полихрон", намиращ се в малоазийската планина Олимп. Методи оказал силно влияние върху своя известен брат Константин (Кирил), който също се озовава в "Полихрон". Той е роден през 827 г. и чак към края на живота си в Рим приема името Кирил. Бащата умира рано и децата минават под попечителството на своя чичо, който е влиятелна личност в Империята (главен министър и регент на император Михаил III) и с другия регент Варда разработва програма за образуването на Магнаурска школа. Теокстит забелязал любознателността и будния ум на Кирил и "към 843 г. го повикал при себе си в столицата, където бил възпитаван като висш служител и дипломат. Константин-Кирил учил при много известните за времето преподаватели в Константинопол - Фотий и Лъв Математик. Изучил древногръцката литература и философия, усвоил ораторското изкуство и древногръцките историографи. Неговите наклонности били научни, насочени към интелектуална творческа дейност. Опитите на Теоктист да задържи Кирил сред светския живот след завършването на образованието му към 849 г. и преди окончателното му оттегляне в "Полихрон" към края на 851 г., не само че не го приобщават, но и отблъскват и той окончателно скъсва със светските занимания. Постепенно, отказвайки се от разкошния светски живот, той се отдава на духовността - на разума и мъдростта на словото. 
Съгласно източниците към края на 851 г. или началото на 852 г. братята Кирил и Методий се събират в манастира "Полихрон", където пребивават осем години. Александър Фол пише, че според Черноризец Храбър славянските букви са създадени към 855 г. по време на престоя на братята в "Полихрон". В манастира "Полихрон" двамата братя поставят началото на славянската книжовна школа. Изказва се предположение, че Климент, Наум и Ангеларий са били първите техни ученици. След продължителни търсения, предимно в гръцката азбука и книжнина, Кирил с учениците си създава Глаголицата, в която били застъпени характерните славянски звуци. Глаголицата се смята за най-древното славянско писмо. С нея братята са действали в Моравия и Панония. Съобщава се, че тя била запазена по земите български до X век. За разлика от по-сложната Глаголица, познатата ни Кирилица се оформя в България след идването на учениците на Кирил и Методий.
Съгласно източниците създаването на славянската азбука и език не са единствените приноси на двамата братя. Веднага след това велико и съдбовно за славянските народи събитие, те се захванали със създаването на старобългарската литература, която била от съществена и важна необходимост за основаването на славянската школа. Кирил е първият автор на старобългарска писменост и на славянската литература. Отначало тя била преводна. Преведени били Евангелието (Библията) и най-необходимите книги за бъдещите богослужения. До смъртта си Константин-Кирил се занимавал с преводна и творческа дейност, свързана с писане на съчинения. До нас са достигнали "Изложение за правата и вяра", "Пренасяне на мощите на свети Климент", "Химн в чест на свети Климент", беседите с арабските, юдейските и латинските първосвещеници и пренията с тях, граматически съчинения и др. След смъртта на Кирил Методий е автор на "лирични излияния", превежда "църковни скрижали" и др. Последователите са оставили молитви, беседи, проза, стихове и други творби, проникнати от съзнанието, че на новосъздадения език се пише за "една нова непозната за света и историята правда".
Школата, създадена от верни и ревностни последователи на родителите на славянската писменост, се превръща в съзаклятие на отрекли се от всичко светско мисионери, поставили си високоблагородната цел и мисия да популяризират славянската азбука, писменост и книжовност сред другите славянски народи, където тя намира благоприятна почва за съществуване и развитие. С това настъпва подготовката на революционната промяна в културното развитие на Европа, предоставила възможността на милионите славяни, тънещи дотогава в забрава и духовен мрак, да говорят, творят и създават собствена славянска писменост и култура. Реализацията на този велик и съществен книжовен принос през славния девети век, имащ световно значение, била съпътствана с преодоляването на редица трудности. Създадената книжнина все още била зависима от политиката на Константинопол, тъй като тя била създадена на територията на Византия при съществуващите в нея възможности и условия. Анализите в източниците показват, че за да се превърне в исторически значимо събитие и завоевание на славянските народи, това тяхно дело е трябвало да получи покровителството на някой славянски княз, да получи "политическо осмисляне и да се постави на широки организационни принципи". Византия никога не би "благословила християнизирането на славяни" по нейните владения. По това време Борис I все още не бил достигнал до идеята за всеобщо покръстване на неговите поданици, населяващи земите български, както и до въвеждането и утвърждаването на единен език за всички българи, а двамата братя в годините 859 и 885 като истински апостоли не намират убежище и подкрепа. Първо Фотий ги изпраща при хазарите от 859 до 861 г. в делегация като богословски съветници с цел спечелването им за християнството. Мисията на Кирил и Методий в Моравия поставя истинско начало на разпространение, триумф и утвърждаване на тяхното книжовно дело. Княз Ростислав изпраща пратеници до Константинопол с молба към Византия за политическа поддръжка "срещу съюзените франки и българи", които заплашвали Моравия. Натоварени от император Михаил III, Кирил и Методий с учениците си пристигат в столицата на Велика Моравия - Велеград, предполагаемо през 682/863 г. В продължение на повече от 3 години те работят над книгите, довършвайки онова, което не успели да свършат в манастира "Полихрон", преди заминаването. Към 867 г. напрежението в Моравия се изостря. Немските епископи сами активизирали своите действия, недоволни от местната власт и колебливите действия на папата. Те забранили на Кирил и Методий да ръкополагат в свещеници свои ученици, тъй като нямали такива права. Кирил бил най-обикновен свещеник, а Методий - монах.
За да защитят своето дело, братята се отправили сами към Рим при папата. Климент придружавал учителите си в Панония, Венеция и Рим. Във Венеция те разгромили триезичната догма. В Рим ги посрещнал папа Адриан II. Съобщава се, че до смъртта на Кирил (14 февруари 869 г.), независимо от официално обявените признания, Адриан задържал братята в Рим и не им давал епископски сан, не се отказвал от идеята да противопостави делото на славянските братя на немското духовенство, което нямало намерение да "подкрепи теократичните замисли на Ватикана." Следва период на силна изява на Методий до неговата смърт (6 април 885 г.), като непоколебим борец с готовност за саможертва в защита на славянското дело. Синът на немския крал Людовик, на име Карломан, го хвърля в затвора, викан е повторно в Рим на съд, гонен е от наследника на Ростислав Светополк и отново възвеличаван. Накрая този велик мисионер, устоял на откритите нападки и клевети на немските свещеници, умира в столицата на Моравия. Методий успял да развие в големи мащаби славянската писменост, но след неговото погребение новоизбраният папа Стефан V през ноември 885 г. забранява богослуженията на славянски във Великоморавия и Панония. Учениците били подложени на жестоки гонения, училищата закрити. По това време Борис I вече бил готов да предостави великолепни условия за работа на учениците. Климент, Наум, Сава и Ангеларий, преодолявайки редица трудности, достигат до Плиска, очаквани там с голямо желание и нетърпение. След края на мисията в Моравия и победата на немското католическо духовенство над славянската църква се създават условия за нов възход и развитие на славянската писменост в България и чрез нея като "люлка на славянството, страната с най-висока материална и духовна култура" и условия за разпространението и утвърждаването й в Русия, Сърбия, Чехия, Словакия и всички славянски страни.