Два романа на Хуан Валера

Двата най-представителни романа на големия испански класик Хуан Валера - "Пепита Хименес" и "Доня Лус", излизат в един том, с който се открива новата поредица "Световна класика" на издателска къща "Персей". Замисълът е чрез нея да бъдат възкресени за нов прочит значими творби на световната литература, както и да бъдат представени за пръв път пред българския читател непревеждани досега автори и произведения със свое място в световното литературно наследство.
Хуан Валера (18.Х.1824-18.IV.1905) е сред най-великите испански писатели реалисти, автор от ранга на Стендал, Флобер и Мопасан. Роден в аристократично семейство, бъдещият писател учи философия и право в университета на Гранада. 23-годишен, той се отдава на дипломатическа кариера, която го отвежда на различни места в Европа и Америка. От градове като Дрезден, Санкт Петербург, Лисабон, Рио де Жанейро, Неапол, Вашингтон, Париж, Брюксел и Виена Хуан Валера изпраща разнообразни писма, които са толкова добре написани и забавни, че са публикувани без негово знание. Като посланик във Вашингтон той има афера с дъщерята на държавния секретар, която се самоубива. Епикуреец в живота, в творчеството си Валера е радетел за чистота на изкуството, което да създава един по-красив и извисен свят. Уважаван е заради изящния си стил, забавния начин на повествуване и психологически верните герои (особено силни са женските му персонажи).
"Пепита Хименес" е първият му и най-значим роман. Още с излизането си получава изключителна популярност и бързо е преведен на 10 езика, като става истински международен бестселър за тогавашните мащаби. По него е създадена опера - от испанския композитор Исаак Мануел Франсиско Албенис. Сред най-успешните книги на Хуан Валера е и романът "Доня Лус". Обща тема на двете произведения е любовта, която разцъфва неочаквано като прекрасно и нежно цвете, но й се налага да преодолее житейски препятствия и догми. Конфликтът между духовното и физическото, между стремежа за религиозно посвещаване и естествения повик на човешкото - това са проблемите в творчеството на Хуан Валера.
Някои съвременни изследователи виждат в тях първообраз на "Птиците умират сами". Общото и в двата романа е, че млада дама се влюбва в мъж, обрекъл се на църквата. За Испания това е наистина скандална и провокативна тема. Но финалът е изненадващ и доста по-различен от този, с който колегите по перо на Валера - френските реалисти, биха завършили същите сюжети...
Българският писател Димитър Димов споменава Пепита Хименес, прочутата героиня на Хуан Валера, в романа си "Осъдени души". Това става в думите на отец Оливарес, адресирани към Фани Хорн, където се прави аналогия между двете героини: "Сандовал се боеше най-вече да не отклоните Ередиа от ордена, да не станете една втора Пепита Хименес...", припомня издателят Пламен Тотев.