Цената на зеления блокаж: проектите, които България чака с десетилетия

От АМ „Струма“ и втората кабинка в Банско до тунелите под Шипка и Петрохан, ПАВЕЦ „Чаира“ и собствения добив на газ – жалби, протести и рестриктивни зелени политики години наред спират или забавят ключови за България проекти, пише Еко Новини. 
Магистрали, които се строят с десетилетия. Тунели, които поколения българи чакат само на хартия. Лифтове от миналия век. Енергийни проекти, които могат да дадат на страната повече независимост, но потъват в екологични процедури, жалби и съдебни дела.

В България това отдавна не са отделни случаи

Когато се подредят един до друг АМ „Струма“, втората кабинкова линия в Банско, Витоша, тунелът под Шипка, тунелът под Петрохан, разширението на ПАВЕЦ „Чаира“, АМ „Черно море“, новите мощности в АЕЦ „Козлодуй“ се вижда един и същи модел.
Зелени неправителствени организации протестират, обжалват, атакуват екологични оценки, настояват за нови ограничения и използват национални и европейски процедури. След това започват години административни и съдебни битки. Инвестициите поскъпват, сроковете се отместват, а понякога проектите изобщо изчезват.
Вината, разбира се, не е само тяхна. Българската администрация многократно е показвала, че е неспособна да защити стратегическите си проекти и да приключва екологичните процедури в разумни срокове.
Но да се твърди, че зелените НПО са просто безпристрастни наблюдатели в този процес, би означавало да се пренебрегнат десетки години публично документирани протести, жалби и дела.

АМ „Струма“ – най-скъпият символ на зеления блокаж

Няма по-показателен пример от Кресненското дефиле. АМ „Струма“ е част от стратегическия европейски коридор между София и Гърция. Почти цялата магистрала е изградена. Незавършен остава най-трудният и най-опасният участък – този край Кресна.
Именно около него природозащитни организации водят продължителна кампания в България и пред европейски институции, обжалват решенията на държавата и оспорват предложените варианти за трасето.
Колко голяма е ролята им става пределно ясно през юни 2025 г.
Тогава самото Министерство на околната среда и водите официално съобщава, че жалбите са оттеглени и съдебните производства са прекратени след споразумение между държавата и природозащитните организации. Договорката предвижда трафикът в посока София–Кулата да бъде изведен по ново трасе извън Кресненското дефиле.
С други думи – след години дела държавата трябва отново да търси и проучва трасе.

Това е времето, което България губи

Докато се водят екологични войни, международният трафик продължава да преминава през стария път в Кресненското дефиле. Вместо съвременна магистрала имаме тесен, натоварен и опасен път.
АМ „Струма“ показва колко огромна власт може да има една неправителствена организация върху стратегически инфраструктурен проект. Не е необходимо НПО да има нито един избран представител. Достатъчни са жалба, съдебна процедура и възможност спорът да бъде пренесен пред европейските институции.
И часовникът започва да отброява години.

Банско – една кабинка и близо две десетилетия спорове

Втората кабинкова линия в Банско се превърна в може би най-известния туристически проект, спрян в сблъсък със зелени организации.
Проблемът е известен на всеки, който е посещавал Банско през зимата – огромната ски зона се обслужва от една основна кабинкова линия от града към планината.
През декември 2017 г. правителството предприема промени в Плана за управление на Национален парк „Пирин“, които трябва да дадат възможност да се придвижи процедурата за втори лифт. Министерският съвет открито обявява политическа подкрепа за новата кабинка, при спазване на екологичното законодателство.
Следват протести.
Следват жалби.
Природозащитните организации атакуват решението в съда.
През януари 2019 г. Върховният административен съд окончателно отменя промените в плана. Това е представено от самите природозащитници като голяма победа. Вторият лифт остава на хартия.
Годините минават. Австрия, Франция, Италия и Швейцария модернизират планинската си инфраструктура. В България продължаваме да спорим дали построяването на още една въжена линия в една вече съществуваща ски зона е допустимо.
Пропуснатата полза не е само за концесионера или за община Банско. Тя е за хотели, ресторанти, транспортни компании, работници, туристическия бизнес и държавния бюджет.
В крайна сметка Банско се конкурира не с природата, а със ски курорти в целия регион.

Витоша – европейска столица с планина, но без нормални лифтове

Ако Банско е символът на блокираното развитие на зимния туризъм, Витоша е неговият абсурден градски еквивалент.
София е една от малкото европейски столици с планина непосредствено до града.
И въпреки това през 2026 г. достъпът до нея с въжени линии е по-лош, отколкото преди десетилетия.
Голяма част от съоръженията са строени преди половин век. Лифтове спират, други не могат да бъдат реконструирани, а планът за управление се превръща в юридическа клопка.
Сметната палата официално установява, че Витоша продължава да се управлява по план, предназначен за периода 2005–2014 г.
Новият план е разработван с години, но не влиза в сила.
В същото време ограниченията в плановете за управление правят подмяната на съществуващите лифтове изключително трудна. EkoNovini многократно показва как предложенията за модернизация попадат в нормативни ограничения за нови фундаменти, трасета и капацитет.
Тук зеленият блокаж вече не се проявява само чрез едно конкретно дело. Той е превърнат в система.
Ограниченията са в нормативната рамка. След това администрацията се позовава на ограниченията. Планът не се променя. Инвеститорът не може да модернизира. Съоръженията остаряват. Резултатът го виждат всеки ден софиянци.

ПАВЕЦ „Чаира“ и „Яденица“ – зелен блокаж срещу зелената енергия

Този случай е особено показателен за противоречието в зелената политика. ПАВЕЦ „Чаира“ е най-голямата помпено-акумулираща водноелектрическа централа в Югоизточна Европа. Точно такива мощности са необходими при бързото навлизане на слънчевата и вятърната енергия, защото могат да съхраняват електроенергия и да стабилизират системата.
Разширяването на възможностите на централата е свързано с язовир „Яденица“. И този проект влиза в зеления лабиринт.
Сдружение „Балканка“ обжалва екологичното решение за проекта. През 2018 г. Върховният административен съд отхвърля жалбата и ОВОС влиза в сила.
Това обаче не приключва историята.
Следват нови екологични проблеми и европейски изисквания. Проектът губи години именно в момент, когато Европа настоява държавите да изграждат огромни количества ВЕИ и съоръжения за съхранение.
Получава се парадокс. От България се иска да произвежда повече зелена енергия, но един от най-ценните ни проекти за нейното съхранение минава през години екологични спорове.

Тунелът под Шипка – проектът на повече от век попадна и в екологичен капан

За тунел под Шипка България говори повече от век. Той трябва да създаде една от най-важните връзки Север–Юг през Стара планина и да подобри транспортната свързаност между Централна Северна и Южна България. И тук зелените организации се появяват още на ниво ОВОС.
WWF обжалва екологичната оценка на проекта през 2013 г. EkoNovini документира и последвалия конфликт около Плана за управление на природен парк „Българка“.
През 2026 г. проектът отново се оказва обвързан с допълнителни екологични условия за преминаването през парка, докато за самия тунел няма осигурен достатъчен европейски ресурс.
Официално дори парламентарен отговор на регионалното министерство признава, че проектът е бил забавян по различни процедурни причини и че режимът в парк „Българка“ е част от проблема.
Отново виждаме познатата схема – инфраструктурен проект от национално значение се движи не според инженерната и икономическата необходимост, а със скоростта на екологичните процедури.

Петрохан – следващата голяма битка вече започва

Историята на тунела под Петрохан е още по-абсурдна. Идеята съществува от 1916 г. 110 години по-късно тунел няма. Проектът може драматично да съкрати връзката между Северозападна България и София и да даде нов шанс на най-бедния регион на страната.
Но новият скоростен път Монтана–София отново влиза в същата екологична машина.
През август 2026 г. МОСВ официално започна процедурата по инвестиционното предложение за скоростния път и тунела.
Проектът трябва да премине през ОВОС и оценка за съвместимост заради защитените зони.
А зелените организации вече са на терена.
Сдружение „Балканка“ е внесло становища по проекта още преди процедурата да достигне същинската си фаза.
Никой не може днес да каже, че тунелът е окончателно спрян от зелените.
Но можем да кажем друго: започват абсолютно същите процедури, жалби и екологични спорове, които България вече познава от „Струма“, Шипка, Банско и „Яденица“.
Ако държавата не прекъсне този модел, Петрохан може да се превърне в следващия проект, който ще обсъждаме и след десетилетие.

АМ „Черно море“ – магистрала през лабиринт от защитени зони

Без АМ „Черно море“ България няма пълноценна магистрална връзка по Черноморието. Пътят трябва да свърже АМ „Хемус“ с АМ „Тракия“ и да изведе голяма част от транзитния трафик от сегашната пътна мрежа.
Но почти всяко възможно трасе влиза в конфликт със защитени територии, зони по „Натура 2000“, водоизточници или други екологични ограничения. 
Това не означава, че всички варианти са забранени. И именно тук е важната подробност: МОСВ е определило част от разглежданите трасета като допустими за реализация, но при последваща пълна оценка за съвместимост.
Проблемът е самият модел. При мрежа „Натура 2000“, която покрива близо 35% от сухоземната територия на България, почти всеки голям линеен инфраструктурен проект неизбежно влиза в една или няколко защитени зони.
Така екологичната процедура престава да бъде изключение и се превръща в задължителен многогодишен етап при практически всяка нова магистрала или голям път.

Новите мощности в АЕЦ „Козлодуй“ – години съдебни спорове за един ОВОС

Зелените организации не атакуват само пътища, тунели и лифтове. През 2015 г. е одобрена оценката за въздействие върху околната среда за нова мощност на площадката на АЕЦ „Козлодуй“. Следват жалби. 
През 2018 г. тричленен състав на Върховния административен съд отменя решението за ОВОС.
Едва през 2019 г. петчленен състав окончателно отхвърля жалбите и проектът може да продължи.
Няколко години са загубени само в спор около екологичната процедура.
Разбира се, това не е единствената причина България все още да няма нов ядрен блок.
Но случаят показва колко лесно проект за милиарди и с национално значение може да бъде поставен в правна несигурност за години чрез обжалване на един административен акт.

И списъкът не приключва тук

Подобни конфликти има около язовир „Черни Осъм“, софийската инфраструктура за отпадъци, участъци от метрото, добивни проекти и туристически инвестиции.
Проектите са различни.
Моделът е един.
Първо идва инвестиционното намерение.
Следват възражения.
После екологична оценка.
След нея жалба.
След жалбата – съд.
След съда понякога идва нов ОВОС, нов план, ново трасе или нова процедура.
Междувременно минават пет, десет или петнадесет години. Цената не я плаща неправителствената организация, която е подала жалбата. Плащат я гражданите.
С по-бавни пътища. С повече трафик. С остарели лифтове. С пропуснати инвестиции. С по-слаба енергийна независимост. С региони, които остават изолирани, докато проектите им се местят от една процедура в друга.
Опазване на природата или право на вето върху развитието?
Никой разумен човек не предлага България да строи без правила. Никой не оспорва необходимостта големите проекти да преминават през екологична оценка.
Истинският въпрос е друг. Нормално ли е сравнително малък кръг неправителствени организации да може чрез последователни жалби и процедури да държи проект от национално значение блокиран в продължение на години?
Нормално ли е една държава да не може за десетилетие да приключи процедура за магистрала?
Нормално ли е столицата да има планина, но да не може да подмени лифтовете си? Нормално ли е тунели, необходими на цели региони, да чакат поколения?
Нормално ли е проект за съхранение на електроенергия да бъде блокиран от екологични спорове, докато същевременно държавата е задължавана да увеличава дела на непостоянните ВЕИ?
Българският опит от последните две десетилетия показва, че балансът е нарушен.
Природозащитата постепенно се превърна от необходим контрол върху строителството в инструмент, който може да даде практически право на вето върху развитието.
АМ „Струма“ е най-видимият пример.
Банско е най-популярният.
Витоша е най-абсурдният.
„Яденица“ е най-парадоксалният.
А Петрохан може да се окаже следващият.
Докато държавата не постави ясни срокове за процедурите, не ограничи възможността един и същи проект да бъде обжалван безкрайно и не започне да третира стратегическата инфраструктура като национален интерес, този списък ще продължава да расте.
А България ще продължава да губи не само пари.
Ще губи години.


(със съкращения)
Еконовини