Всеки имот с отделен пощенски код
Комисията за регулиране на съобщенията предлага нова система, според кято всеки апартамент, къща, офис или друга самостоятелна точка за доставка ще получи собствен пощенски код. Той ще се състои от две части. Първата са познатите четири цифри, които и сега обозначават населеното място или пощенския район. След тях ще се добавя уникален компонент от четири букви и цифри, свързан с конкретния имот. Пълната комбинация няма да може да се повтаря за друг адресируем обект.
Така сегашните кодове като 1000 за центъра на София няма да изчезнат. Запазва се и делението на страната на девет пощенски зони. Новото е, че към общия за района код ще има идентификатор, който отвежда до точната сграда, самостоятелен обект или етаж с възможност за пощенско обслужване.
Промяната е заложена в два свързани проекта – нова система за образуване на кодовете и наредба за електронния им регистър. Те са публикувани за обществено обсъждане днес.
Регистърът ще се управлява от КРС и ще събира на едно място валидните кодове и адресната информация за обектите. В него ще се вписват населеното място, улицата, номерът, входът, етажът и апартаментът, предназначението на имота, географските му координати, когато са налични, както и датата на последната актуализация. Обектите ще се виждат и върху карта.
Наредбата изрично предвижда регистърът да не съдържа лични данни. Това означава, че кодът ще идентифицира мястото, а не неговия собственик или обитател.
Всеки ще може безплатно и без регистрация да прави справка през интернет. Търсенето ще е по пощенски код, точен адрес, кадастрален идентификатор или географски координати, а порталът ще има версии на български и английски език. При грешка или липсваща информация гражданите и фирмите ще могат да подадат сигнал до КРС.
Данните трябва да се обновяват автоматично до 30 работни дни след промяна в източника. Основната информация ще идва от кадастъра и други държавни регистри чрез системата RegiX и електронни интерфейси.
Новите кодове няма да станат задължителни веднага след приемането на документите. Пощенските и куриерските оператори ще разполагат с шест месеца от влизането на наредбата в сила, за да пригодят системите и документите си. За имотите, които още не са въведени в регистъра, ще продължи да се използва сегашният четирицифрен код, докато получат индивидуален.
Целта е да намалеят случаите на забавени и върнати пратки заради непълен или нееднозначен адрес. Един и същ четирицифрен код сега може да обхваща цял град, село или голям пощенски район. Допълнителните четири знака ще позволят на системите на пощите, куриерите и онлайн магазините да разпознават точната точка за доставка.
Очаква се регистърът да се използва и извън куриерския бизнес – при електронни административни услуги, обмен на данни между институции и локализиране на адреси от службите за спешна помощ и сигурност.
Към края на 2025 г. в България е имало 218 лицензирани или регистрирани пощенски оператори, като 87 от тях реално са предоставяли услуги, показва оценката на въздействието. В нея еднократната административна тежест за сектора е изчислена на 2397,11 лв., или 1225,62 евро. Сумата обаче обхваща само времето за запознаване с правилата, подаване на заявление и подготовка за достъп. В нея не влизат разходите за техническа интеграция, промени в софтуера, обучение на служители и платен достъп до масиви от структурирани данни.
Обикновените справки ще останат безплатни. Предвижда се безвъзмезден достъп и чрез програмни интерфейси след заявление и създаване на профил. За изтегляне на структурирани масиви от данни от граждани и фирми обаче може да има такса, чийто размер ще бъде определен отделно от КРС.