Санкциите на Иран пристигнаха във Франция

Карим БЕТАШ,
bettbeat.substack.com

Има ли някой, който се чуди дали Иран има съмнения относно блокадата на Ормуз? Недейте. Те имат доказателствата. От Техеран наблюдават как падат доминото: първо Франция, веднага след нея Албания, Италия се колебае, а останалите чакат на опашката. Нужно е само още малко време. Няма нужда от ядрена бомба. Ядрената икономическа реформа е подаръкът, който изпращат на Запада.
От десетилетия Вашингтон разчита на убеждението, че достатъчно лишения ще обърнат населението срещу правителството му. Ограничете достъпа му до кредити. Пречете на търговията му. Направете ежедневието все по-трудно. В крайна сметка, според тази логика, самите хора ще сменят лидерите, които искате да бъдат отстранени.
„Накарайте икономиката да крещи“, каза Никсън за Чили.
Идентифицирате слабите места в икономиката: валутата, субсидията за гориво, цената на хляба, пенсионният фонд, онази стока, от която зависи половината от работническата класа. Стискате в менгеме. Налагате санкции на банките. Замразявате резервите. Прекъсвате достъпа до SWIFT. Чакате рафтовете да се опразнят, опашките да се удължат и майките да започнат да пресмятат какво ще ядат децата им. И тогава, когато болката се превърне в гняв, финансираш неправителствените организации, които ще дадат на този гняв знаме, хаштаг, площад, където да се съберат, и искане, което случайно съвпада с исканията на Държавния департамент. Наричаш го „цветна революция“. Наричаш го „демократично пробуждане“. Наричаш го „въстание на народа“. Даваш му Нобелова награда, ако моментът е подходящ.
Това не означава, че всяко въстание е инсценирано от чужбина. Хората, живеещи при корумпирани или репресивни правителства, имат свои собствени недоволства. Както е и във Франция. Но техните недоволства могат да бъдат експлоатирани, движенията им - избирателно финансирани, а исканията им - подкрепяни или игнорирани в зависимост от интересите на чужда сила.
Иран беше манипулиран по този начин в продължение на четиридесет и шест години. Венецуела - в продължение на двадесет и пет. Куба - в продължение на шестдесет и пет. Сирия беше разкъсана на парчета заради това. Ирак беше подложен на глад заради това, преди да бъде нападнат. Половин милион иракски деца загинаха през 90-те години, а държавният секретар на САЩ заяви по телевизията, че цената си е струвала. Никарагуа, Чили, Зимбабве, Беларус, Русия, Афганистан под управлението на талибаните, Йемен под управлението на „Ансар Аллах“, Ливан, когато банките му бяха доведени до фалит в момента, в който „Хизбула“ влезе в правителството. Моделът е толкова последователен, че вече не е стратегия, а рефлекс.
А сега наблюдавайте какво се случва в Париж.

Бумеранг

Протестите във Франция не са „цветна революция“ в класическия смисъл, защото няма чужда ръка, която да раздава плакати, нито посолство, което да превежда пари чрез фасадна организация на гражданското общество. Но механизмът на натиск - това, което кара френските работници, земеделски стопани, медицински сестри и тираджии да излизат по улиците - е същият механизъм, който империята използва срещу враговете си от половин век насам. Става дума за икономика, подложена на натиск отвън.
Това е криза на жизненото равнище, предизвикана от енергийна война, от самоналожения отказ от руски газ, от сляпата подкрепа за геноцид, от наложеното със сила субсидиране на войната в Украйна, за която френската общественост никога не е гласувала и която все повече не желае. Френското правителство сега се намира в положението, в което Вашингтон десетилетия наред е поставял други правителства: неспособно да изхрани собствения си народ на цената, която той очаква, и неспособно да каже честно защо.
Ето как се чувства Иран.
И тук историята взема интересен обрат, защото за първи път в историята на тази техника целта се е научила да я използва в обратна посока.
Десетилетия наред съпротивата срещу американската империя се бореше със симптомите. Тя се бореше със самата военна машина. Тя се бореше с инвазиите. Тя се бореше с дроновете, самолетоносачите, специалните сили и паравоенните прокси групировки.

Удар в сърцето на империята: капитализма

Но истинското оръжие беше доларът, списъкът със санкции, мрежата SWIFT, застрахователният пазар в Лондон, който решава кои кораби имат право да плават, и клиринговата къща в Ню Йорк, която решава кои транзакции могат да бъдат уредени. Ахилесовата пета на империята никога не е била нейната армия. Ахилесовата пета на империята беше икономическата система, която финансираше армията, а тази икономическа система зависеше преди всичко от едно нещо: непрекъснатия поток на евтина енергия от Персийския залив, ценообразувана в долари, застрахована в Лондон, транспортирана през проливи, които Иран може да затвори за един следобед.
Иран е разбрал това. Нещо, което Насър не можа да разбере, което Саддам не можа да разбере, което Кадафи разбра и за което беше убит в момента, в който предприе действия по въпроса. Не се води битка срещу империята там, където тя е силна. Не се сражаваш с нейните самолетоносачи в открито море. Не се опитваш да се мериш с нейните въздушни сили, сателити или ядрен арсенал.
Бориш се с нея там, където е слаба, а тя е слаба в стратегическите теснини, в морските пътища, в цената на барел суров нефт. Бориш се с нея чрез застрахователните премии за танкер, преминаващ през Ормуз. Бориш се с нея, като накараш световната икономика, която Западът е изградил през векове на геноцид и робство, най-накрая да започне да му струва нещо. 
За Запада вече е минало времето, когато можеше да причинява страдания без последствия
„Ансар Аллах“ затвори Червено море. А Иран затвори пролива Ормуз. И сега французите са излезли по улиците.
Да причиняваш страдания без последствия беше нещо обичайно за Запада. Векове наред европейците причиняваха масови страдания на кафявите и черните народи по света, без да усетят ни най-малка спънка. Това ги направи арогантни. Това ги направи безчувствени към болката на другите. Това ги превърна в хора, които не изпитват нищо, които не изпитват нищо дори и сега, докато деца горят живи в Палестина. Ерата на безнаказаността приключи. Каквото посееш, това ще пожънеш.
Империята научи света, че икономиките са оръжия. Светът учеше бавно, но задълбочено. И урокът сега, когато най-накрая е усвоен, се повтаря в самите столици на империята, в самите валути на империята, от самите граждани на империята, които все още не знаят, че гладът, който изпитват, и студът, който изпитват, и гневът, който изпитват по собствените си улици, са точно същият глад, същият студ и същият гняв, които техните правителства нанасят по улиците на други хора откакто всеки от тях е на този свят.
Хитростите на империята се обръщат срещу нея. А най-лошото тепърва предстои.

* Подзаглавието е на редакцията