Духовното огнище не тлее

Родови срещи е имало всякога - от древността до днес, ще ги има и в бъдеще. Кога весели, кога тъжни... В 200-годишната история на моя род е имало и има срещи на полето на труда, на културата и нито една - в съдебните зали. Гордея се с моя род, с наследената материална и духовна памет. Искам и потомството ми да се гордее с праотците си.
Искам да разкажа за две сестри - Сирма и Мария от с. Либяхово, Неврокопско. Със Сирма е поставено началото на Сарафовия род в селото ни, а с Мария - началото на Гърневия род. Сирма и Петър имат десет деца, прославили Либяхово по света. Мария и Моньо са отгледали девет деца - седем свои и две осиновени, също прославили рода си. Потомството на Мария и до днес поддържа връзка с Илинден (някогашното Либяхово). По различни поводи идват в родното село, отсядат на ливадата край старата воденица, под корията на дядо Моньо, а после - тържествена среща с орачите, косачите и гурбетчиите в читалище "Петър Сарафов".
Потомството на леля ми Сирма се отчужди от Илинден. Синът й Борис се е появил нелегално в Либяхово по късна доба. През пролетта на 1907 г. е благословил разцеплението на родното село. Горната махала са федералисти, а долната - върховисти.
Правнучката на леля Сирма - Катерина Сарафова - се появява през 1992 г., за да вгради на лицевата страна на читалището възпоменателен скрижал по повод 120 години на легендарния воевода Борис Сарафов. След ритуала смъмрила кмета на селото, че не е смъкнал петолъчката върху мемориала на загиналите. Вместо да се вслуша в съветите на гостенката, кметът кипнал. Разделили се като врагове. А той - Иван Асенов - е от потомството на Мария и Моньо. Случилото се през 1907 г. се повторило и през 1992 г.
Потомствените срещи на Мария се провеждат на ливадата до воденицата, под корията на дядо Моньо. Следващата среща ще бъде през август 2013 г., посветена на 110-годишнината на Илинденското въстание. Ще бъде в полите на Витоша. Там Иван Тодоров Гърнев ще развее илинденския байрак с девиза "Цялото потомство на двете сестри - заедно!" На тази следваща родова среща правим опит да призовем кротналото се потомство на леля Сирма и на калеко Петър, потомството на поп Харитон - първия архимандрит на София, посрещнал богатирите на генерал Гурко през зимата на 1878 г.
Ще се съберем, за да доизчистим родовата аура на праотците ни. Ще празнуваме, ще разговаряме, ще търсим отговор на въпроса "кой и защо заби клин между потомствата на двете сестри". Ще разговаряме за водениците, за нивите и ливадите на поп Харитон. Те са общородови, не са делени между братя и сестри. Там е духовното ни родово огнище. Мъдреци са леля Сирма и калеко Петър Сарафови. Мъдреци са прабаба ни Мария и прадядо ни Моньо. Наш кумир е Кръстьо Ангелов Карпузов или поп Харитон - екзархийски наместник в София след Българския Великден.

Дядо Борис Симеонов ГЪРНЕВ, Дом "Илинден", с. Бойково, Пловдивско